Къде е погребан Левски

Появи се на бял свят книга с публикувани за пръв път документи, които хвърлят светлина върху сакралния за българите въпрос къде е бил гробът на Левски. Авторът - историкът и писателят от Велико Търново Николай Иванов, изследва лист по лист архива на Националния военноисторически музей и разкрива мястото, където е погребан Апостола, и митарствата на тленните му останки между институциите, където са били предадени за изследване. Книгата съдържа факсимилета на много от документите, съпоставки и сравняване с картите, чертежите и скиците от 1894 г. След толкова години измислени спорове за гроба на Левски представяме извадки от книгата, доказваща чрез научно дирене, че Левски е бил положен на място, което днес се намира до Министерството на земеделието. В същия гроб според редица документи е положена и главата на Бенковски. Гробът е бил точно заснет на картографски план още през 1894 г., но през 1909 г. вече е бил изоставен, а костите на най-светия българин са обикаляли из разни институции, преди да бъдат унищожени вероятно при бомбардировките над София през 1944 г. Истината за отношението към Левски е горчива. Дължим му да я признаем, когато отбелязваме 180-ата годишнина от неговото рождение!

Погребението

Отговорът на "загадката" се намира в архивите на Националния военноисторически музей (НВИМ) в София. Още неговият бивш директор Марин Калонкин в книгата си "Величието на Левски" пише, че по-голямата част от авторите, които са "изследвали" документите от НВИМ, "не познават архива. Не само че не са го ползвали, но не са го и виждали, разчитайки на "добросъвестността на първите", които са обявили, че се основават на него". Какво откриват архивите на НВИМ?
От спомените на съвременници се разбира, че Левски като духовно лице е бил погребан от двама свещеници в старите християнски гробища в близост до параклиса. По спомени на очевидеца полк. Стоян Маринов колата с мъртвия Левски спряла на западния край на гробищата, зад параклиса. "Тук стана опелото и погребението в приготвения от сутринта гроб. На същото място се извърши и погребението на обесените въстаници от Априлското въстание през лятото на 1876 г."
Според документирани разкази на очевидци и на самия Иванчо Пенчович, чийто подпис стои под смъртната присъда на Левски, бесилото е било при сградите на княжеския конвой на Фердинанд, където днес на ул. "Панайот Волов" 5 има сметище с боклуци и сборище на наркомани. През 1878 г. Софийската община решава да строи паметник на Левски на мястото, "където се реже Орханийската улица от окръжния Скобелев булевард". В протокол на Столичния общински съвет от 1879 г. се казва: "След като бъде изграден паметникът, в основите му ще бъдат положени останките на Апостола, които ще бъдат пренесени от старите софийски гробища." Очевидно по това време много добре се е знаело къде са останките. Пари дава първият губернатор на София Пьотр Алабин и се отправя призив до всички български градове да помогнат. Събрани са обаче малко пари и строежът е забравен.
 В управлението на столицата е назначен чешкият архитект Коларж, който пък привлича чужди специалисти за направянето на общ градоустройствен план. За този план немецът Йосиф Обербауер през 1894 г. изготвя т.нар. хандрис (карта) номер 445 - прецизно заснемане на софийското християнско гробище в мащаб 1:250. На него се вижда гробът на Левски. Съпоставянето на споменатия разказ на Стоян Маринов с хандриса на Обербауер показва точно мястото на гроба на Левски в старите християнски гробища - на 2 м северозападно от параклиса. Днес на това място има тротоар и паркинг на Министерството на земеделието. Оттам влизат журналистите всеки път, когато МЗХ ги свиква на пресконференции...
През 1895 г. Обербауер рисува триптих, в центъра на който е акварелната картина "Християнското гробище в София" и на нея се вижда все още добре запазеният параклис, нарисуван обаче от такъв ъгъл, че гробът на Левски остава закрит от оградата и големия паметник на адютанта на княз Батенберг - кап. Маринов, загинал в Сръбско-българската война през 1885 г. Днес картината се пази в колекцията на Обербауер в Музея на София под номер 41, установи ДУМА.  
През 1909 г. художникът Иван Иванов по акварелна скица рисува с маслени бои картината "Параклисът на старите християнски гробища". На нея ясно се виждат полуразрушеният параклис и кръстът върху гроба на Левски. Близките на другите починали са преместили костите и паметниците в новото гробище в Орландовци, тъй като старите християнски гробища вече не се ползват. Гробът на Левски е останал, защото за него е нямало кой да се погрижи. Местоположението на паметника съвпада с описанието в хандрис 445 и с разказите на очевидците.
Според проучване на ДУМА картината на Иван Иванов сега се намира в художествената колекция на Музея на София под номер 0104.

Бенковски

Според Стоян Заимов ("Миналото") гробът на Левски е бил отворен на 21 май 1876 г. по стар стил по заповед на владиката Мелетий. Свещеникът Христо Павлов мълчешката погребва главата на Бенковски в новите гробища. Османските власти са разпоредили българската общност да се погрижи за погребението на Бенковски.
Според разказа на "кръстоносеца" на Хвърковатата чета отец Кирил Бенковски е бил застрелян при Дяволското мостче и после ръган с ножове, а главата му е била отрязана и от 13 до 15 май 1876 г. е стърчала на върлина в двора на Тетевенския конак. После била донесена и изложена пред Пашевския конак в София (двореца), където кадъните заплювали мъртвата глава, бодели с игла езика й, а циганите се гаврели с нея "за смях на почитаемата публика". Пак цигани през 1873 г. са люшкали на бесилката мъртвото тяло на Левски (Стоян Заимов). Това е записано по разказите на очевидци. На 21 май Махзар паша се обръща към Софийския митрополит Мелетий да погребе главата по християнски - заради суеверия турците са спазвали това стриктно. Така по заповед на Мелетий свещеникът Павлов "погребал главата на Бенковски в новите гробища, що са разположени от дясната страна на шосето, което води от София за Княжево...".

Откритието през 1937 г.

Чак през август 1937 г. при разкопките на булеварда при Министерството на земеделието, където е трябвало да бъде положен паваж, отбиващият военната си служба млад юрист Александър Запрянов открива основите на параклиса на християнските гробища и гроб с два черепа. Убеден, че това са останките на Левски и Бенковски, той докладва това на началника на Отделението за военни музеи, паметници и гробове полк. Петър Куюмджиев. Запрянов прибира костите и двата черепа в отделни чували и те са занесени в мазето на Отделението за военни музеи, паметници и гробове. 
Запрянов предупреждава с писмо полковника, че "има среди, които нямат никакъв интерес гробът на Апостола да бъде намерен в тази част на града..." - продават се парцелите на гробището, предстои застрояване на "апетитния" терен. Дори започват спорове по вестниците, които карат Щаба на войската да предприеме решителни действия за извършване на научен анализ на намерените кости. Запрянов обръща внимание, че би могло да се сравнят костите на починалия брат на Левски Петър Кунчев с неговите и да се установят специфични белези на рода. Откривателят на костите е смятал, че полк. Куюмджиев не е предприел нужните действия, но това не е така, сочат документите.
След дълги преговори с Института по анатомия на Държавния университет на 28 юли 1939 г. полк. Куюмджиев с писмо номер 8221 предава намерените кости за изследване в института. Към Отдела за военните музеи е създадена и специална комисия за събиране на материали за Левски. Затова на 27 януари 1947 г. Военното министерство ще попита именно Института по анатомия къде са костите...

Какво се случва с костите

За зла участ са изминали две години от тържествата за 100 г. от рождението на Апостола, отшумели през 1937 г. Тогава във в. "Мир" (4 август 1937 г.) е публикувана и карта на Ст. Коледаров на пътя на погребалната процесия на Левски, начертана през 1879 г. - 6 години след смъртта на Апостола. През 1939 г. обаче Куюмджиев не получава съдействие за ново проучване на гроба нито от кмета на София, нито от Архитектурно-устройственото ведомство в кметството. Той моли да изпрати костите в Института по анатомия. Още през август 1937 г. д-р Милко Балан и проф. Кръстьо Миятев са поискали черепът и костите да бъдат изследвани. Деканът на Медицинския факултет проф. Димитър Ораховац и уредникът проф. Димитър Каданов са склонни да се заемат с изследването им. Каданов обаче потвърждава само, че костите може да бъдат изпратени за почистване, без да говори за изследването им. Така се стига до 28 юли 1939 г., когато чувалчето е изпратено в Института по анатомия. Той се е намирал в приземния етаж на ул. "Дунав" 2, където е днешният Факултет по фармация. 
В продължение на 4 години Каданов, който става директор на Института по анатомия, не възлага на сътрудниците си да изследват костите, а се занимава активно със своето кариерно развитие. Иска да преустрои института по примера на аналога му във Вюрцбург, Германия. На 1 април 1941 г. Каданов отговаря писмено на Куюмджиев, че поради "много претрупаната работа" на института костите дори не са почиствани и ако Куюмджиев иска, може да му бъдат върнати. До края на войната полк. Куюмджиев не успява да убеди медиците да изследват тленните останки на Апостола!
При бомбардировките над София Медицинският университет е евакуиран в различни райони на страната. Каданов не взема мерки чувалчетата с костите на Левски и Бенковски да се пренесат на защитено от бомбардировките място. Двамата с Ораховац добре са знаели какво има в чувалчетата, но не са предприели нищо. Последен до тленните останки на Левски се е докоснал Борис Ст. Малинов, който е приел чувалчетата в мазето на Института по анатомия на съхранение. Центърът на София е засегнат от бомбения килим неимоверно. Около Медицинския университет, където се съхраняват костите, някои сгради са в руини, разрушена е изложбената зала на Художествената академия в непосредствена близост до "Дунав" 2. Костите на Апостола са оставени на произвола на съдбата под атакуващите самолети.
На 27 януари 1947 г. след запитване от Военното ведомство Институтът по анатомия отговаря, че на мястото, където са били чувалчетата, е паднала бомба и всичко е унищожено. Каданов и Ораховац си измиват ръцете. Отговорът е продиктуван по телефона и в архива на НВИМ се съхранява като справка, написана с мастило на хвърчащо листче и подписана неизвестно от кого. Това е последната следа от митарстването на костите на Васил Левски. По-късно проф. Каданов прави стремителна кариера, получава дори Димитровска награда...

През 2016 г.

Миналата година е направен инженерен анализ по възстановка на местоположението на гроба на Левски според разказите на очевидци и хандрис 445 на Обербауер. Заключението на инж. Л. Желева е: "При сравняване на информацията се оформя мнение за предполагаемото място на гроба на Васил Левски, а именно - най-близкия гроб, нанесен на хандрис 445 (допълнително отбелязан с номер 1) и скицата на Александър Запрянов - на приблизително 2 м от северозападната страна на параклиса."
Според автора на книгата Николай Иванов, има огромна вероятност да са останали несъбрани стотици дребни костици в гроба на Левски, чието място при днешното Министерство на земеделието по съпоставките на хандрис 445 с по-късни карти се установява точно. На мястото трябва да се направи проучване, да се сравнят костиците с косите на Левски, да се отстранят паркиращите там автомобили и да се постави поне една паметна плоча. За да може българинът да коленичи и да сложи китка цвете пред паметта на най-великия българин Васил Левски. Да добавим, че при предстоящото отбелязване на 180-ата годишнина от рождението на Апостола Музеят на София би трябвало да извади от колекциите на показ картините на Обербауер и на Иван Иванов, за да не остават те само инвентарни номера, а да покажат на нацията онова място на българската Голгота, което толкова години остава предмет на срамни спорове.
И още - нека се прекъсне най-после традицията на кампанийност около годишнините, за да бъде завършено отговорно сериозното проучване на мястото на погребението на Апостола - символа и идеала на българския народ.




Николай Иванов


Картина на Йосиф Обербауер от триптиха "Християнското гробище в София", 1895 г.
Гробът на Левски е зад големия паметник на княжеския адютант Маринов


Картината на Иван Иванов "Параклисът на старите християнски гробища", 1909 г.
Вдясно до полуразрушения параклис се виждат останките от кръста над гроба на Апостола


Хандрис 445, начертан от Йосиф Обербауер през 1895 г.
Виждат се параклисът и гробът на Левски (при знака)

Старите и новите карти съвпадат

Тези дни геодезисти са направили в центъра на София сложно замерване, чиято цел е да покаже с точност до сантиметър мястото на гроба на Левски, съобщи за ДУМА проф. Минчо Ненчев, преподавател по архитектура и урбанизъм в УАСГ. Той е координатор на инициативен комитет за възстановяване на гроба на Апостола и на Бенковски.
Направихме замерване и сравняване на старите ръчни скици (хандриси), начертани от Йосиф Обербауер през 1894 г, от Запрянов през 1937 г. и днешните, разказа проф. Ненчев. Взети са скици и данни от стария и новия кадастър на София, а геодезистът Златан Златанов е съпоставил старата ръчна скица със сегашния кадастър. Инж. Златанов е установил, че те съвпадат с точност до сантиметри със съвременните измервания. Проф. Ненчев показа и изработени скици с точното място на параклиса и гроба на Левски до сградата на земеделското министерство - на ул. "Дамян Груев". Точността е гарантирана на базата на напасването на координатите на стари и нови карти и планове. След издаването на книгата на Николай Иванов вече не става дума за умозаключения и свободомислие на "ерудити", а за целенасочена детайлна работа, доказваща фактите, добави проф. Ненчев.
Напълно е възможно да се намерят останки от гроба при внимателни проучвателни разкопки, категоричен е ученият. Според него, ако това стане, има достатъчно модерни начини, за да се направи място за поклонение пред паметта на Апостола, без дори да се пречи на уличното движение. Мястото е вдясно от осовата линия на улицата, може да се представи гроба в дълбочина под нивото на улицата с подходящо покритие, може да се направи плоча или съоръжение за спускане към него и т.н., смята проф. Ненчев. Нека най-после да се сбъдне скромната мечта на Левски - народът да знае поне къде е гробът му. В инициативния комитет смятаме, че да работиш на "ползу роду" - абсолютно безкористно, е най-доброто и най-малкото, което трябва да предадем на бъдното българско поколение, добави професорът.
  Екипът ще поиска от премиера Борисов разрешение за проучване на мястото.



Мястото на гроба на Апостола на днешната ул. "Дамян Груев"


Съпоставка на Златан Златанов на старите скици спрямо днешния кадастър
с отбелязано местоположение на параклиса и гроба на Левски