Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

26 Юли 2017 | Сряда
 
вход регистрирай се

Коментари

Майко мила

Ина Михайлова

21. Юни 2017 , брой: 119   2163   0



Ученик влезе в учителска стая и преби учителка. Няма новина, това вече е всекидневие. Заплахите, обидите, ругатните, физическото насилие над учители е нещо обичайно за джунглата, в която живеем. Дори в джунглата обаче има някакви правила, докато в нашето общество закони, ценности и правила отдавна няма.
"Майко мила!" за българските учители. Те водят битки всеки ден. Воюват - срещу началниците си в МОН, срещу безумни законотворци, срещу деца и родители. А обществото стои и гледа.
Не ги ли забелязваме? Млади, настървени и агресивни, груби и арогантни. Днес крещят лошите думи, чути от родители или на улицата, а утре ще въртят бухалките. Ще ритат учители в класните стаи, ще ги плюят и унижават. След това ще се прехвърлят на улицата, за да тържествуват над по-слабите, беззащитните, възрастните.
А ние? Гледаме в заплатите на учителите. Ниски, ужасяващо ниски. Жалки. Обаче се изправяме срещу съсловието и подкрепяме всяко действие или думи, оневиняващи собственото ни безхаберие и примиренчество - учителите нищо не правели, оставяли децата ни на самотек, не ги учели, не ги възпитавали, не ги подготвяли за живота... И въздъхваме с облекчение, когато някой метне спасителния пояс, че те, даскалята, са виновни. Нищо, че често захвърляме невъзпитаните си и арогантни деца на тях. Да се оправят. Отгоре на това ги въоръжаваме и с чувството за безнаказаност. Че що да не рита учителя, като никой нищо няма да му направи? Най-много поредните загрижени да яхнат вълната на добрите намерения.
А е нужно малко. Вместо да прехвърляме на училището отговорността за собствените ни неудачи, да застанем до учителите. Не заради тях, а заради децата ни. Защо държавата да не подкрепи присъствието на всеки родител само за ден в класа на собственото му дете? Там, на последния чин, да седне и да мълчи. В междучасията да наблюдава и да мълчи. В края на деня, вярвайте, ще е останал без думи. Но ще е наясно какво представлява днес българското училище. И как не си даваме сметка, че училище без сграда може, но без учители сме загубени.

 

 

 

Коментари

  • 27. Юли 2017 145
    120
    0

    Уважаеми представители на медиите,
    Пише ви един обикновен синдикален председател на малка организация, обиден от приказките по адрес на обикновените хора, които всеки ден изкарват със своя труд заплатите на своите работодатели.
    Ето и моето открито писмо, което се надявам да стигне до тях чрез вас:

    Уважаеми работодатели,

    Ние, над 300 000 търтея, които...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"