Разходите за труд - огледало на мизерията

Разходите за труд на бизнеса у нас пак скочили, отчете НСИ. През първото тримесечие на 2017 г. - средно с цели 10,1% спрямо година по-рано, като най-голямо увеличение имало в индустрията и услугите, по-ниско в сферата на туризма и строителството... Критериите и методиките за изчисляване на тези "подскоци" ги знаем. По същата логика и средната заплата у нас бие рекорди, но малцина са тези, които "ядат свинското", за останалите се пада "зелето". Въпреки това според последната статистика на Евростат за 2016 г. България остава абонирана за дъното по заплащане в ЕС. Разходите за час труд у нас са 6 пъти по-ниски от средните за Европа. Час труд там струва на работодателя 25.4 евро, а у нас - едва 4.4 евро.
Не знам с какви очи т.нар. работодатели продължават да имат самочувствието и дебелоочието да се оплакват, защото картината със заплащането на труда у нас е истинско огледало на мизерията. Един красноречив пример - заетите в леката промишленост (основно шивашка) в България са предимно жени, а заплатите им са по-ниски дори от тези на работниците в Азия, сочи ново проучване на КНСБ. Средното възнаграждение е 600 лв. и вече повече от 10 години се запазва без промяна като съотношение на средната работна заплата (в сектора) спрямо средната работна за страната между 57 и 58 на сто. С всичките уговорки колко реален въобще по принцип е този ръст. Условията за труд също са непоносими, но не се предприема нищо. Да не говорим за допълнителното време, в което са принуждавани да работят и волски да търпят, защото безработицата е огромна, алтернатива няма, а защитата на правата е само на хартия или по хайверени форуми в столицата.  
Хората имат усещането, че живеят в някаква експериментална скотобойна, чиято цел е да доказва периодично колко от тях ще оцелеят. При цени, отговорности, споделяне на тежести и т.н., произтичащи от членството ни в ЕС, заплатите у нас нямат нищо общо с претенциите за цивилизована държава. А най-смешното е, че дори при 600 лева заплата сме неконкурентни и единствената причина да шият у нас е, че сме в ЕС и това ще пише на етикета. За сравнение, едно шивашко предприятие в Китай е по-голямо от Кремиковци - има поне 45 000 служители и машини, каквито не сме виждали. Отделно затварят цикъла, като си произвеждат сами памука, циповете, конците, копчетата. На тази мощ няма какво да извадим насреща.
Но ето че нашенските работодатели и този път се изкараха жертви и "намериха цаката" на проблема - обявиха "бедствено положение", защото липсвала висококвалифицирана работна ръка, и ревнаха за внос на работници. Разбира се, не за французи и германци, а за такива от Третия свят. Така хем ще поддържат смачканото битие на българина, хем ангарията ще продължава. А какво направи същият този бизнес, за да задържи квалифицираните? Изтърваха питомното, сега гонят дивото...
Не знам дали си дават сметка, че нищо от това, което предлагат, няма да има капка ефект. Защото истинското бедствие са голяма част от т. нар. бизнесмени. Като не искат да дават нормални заплати, какво очакват? Вместо да търсят работници от други държави, да се събудят, преквалифицират първо себе си, да въведат нормално заплащане, а не колкото да се оцелява. С робовладелски манталитет далеч няма да стигнем.