Спомен за Спас Антонов - приятелят на всички поети

Виолета Станиславова

Спас Антонов беше много скромен, добронамерен и чист човек. Идваше в редакцията често, защото му събирах вестници, книги, списания за неговите изрезки. Един ден ми донесе огромен бял лист хартия, може би някой му го беше дал в печатница или пък той е намерил откъде да си купи. Беше с размери над метър. Когато го разгърна, с гордост ми заяви, че схемите, които виждам, са неговото родословно дърво - седем поколения назад. Много се учудих и дълго се взирах в красивите надписи под всяко правоъгълниче и чертича. Имаше много елегантен и четлив почерк, калиграфски. После ми разказа, че на съселяните си в неговото бедно, родно село Делян, Софийско, е направил подобно изследване и установил, че почти всички в него са роднини. Обеща да направи и на мен. Попита ме откъде съм. Казах от София. "А баща ти? Майка ти?" Казах, че майка ми е от село Радуй, намира се по жп линията Перник-Волуяк. Селото на писателя Добри Жотев. Майка и той са първи братовчеди и къщите им са съседни. Спас много се зарадва. Село Делян се намира на около 6-7 километра от Радуй. Въодушеви се и ми разказа за младежките си приключения с Добри Жотев и че веднъж от Радуй, където му гостувал, двамата, през баирите, отишли в Делян пеша.
Спас имаше много неща да казва и затова бе много сладкодумен. Бяхме се сприятелили, тъй като бе открил, че някъде, далеч във времето, през няколко поколения, сме били по майчина линия, някакви братовчеди. Т.е. - макар и далечни, но роднини.
Бях спечелила доверието му, затова ми предложи да бъда художествен редактор и да направя предпечатната подготовка на "Картотека на съвременната българска поезия". Съгласих се и започнахме. Работихме около месец и повече вкъщи, на домашния ми компютър. Беше много прецизен и до последния момент преди предаването на книгата в печатницата, издирваше и добавяше данни в списъците на поетите в каталога. Дразнеше го и най-малката печатна грешка. Беше голям естет и перфекционист.
Понеже нямаше пари за издаването на книгата, бе решил да събира по 10 лева от всеки участник. Бе си въобразил, че ще успее. За целта бе купил тетрадка, в която записваше имената на тези, които му даваха по 10 лв. Накрая се разочарова и разбра, че няма да може да ги събере по този начин, затова взе отнякъде 2000 лева заем и я издаде. 
Един ден дойде в редакцията. Даде ми 4 екземпляра от каталога, с молба да ги раздам само на хора, които аз преценя. Бях му приготвила в една торбичка събрани списания и вестници, но за първи път не ги взе. Беше много напрегнат и натъжен. Разказа ми как някакви цигани в Люлин, ги нападнали и ограбили с жена му, точно в деня, когато си били взели мизерните пенсии. Каза ми още, че влиза в болница за операция и че е сигурен, че няма да излезе от там жив. Дошъл е да се сбогуваме. Стана ми много мъчно за този добър и чистосърдечен писател. Такъв възвишен дух, а живееше в мизерия и недоимък. Харчеше пенсията си, за да купува вестници и списания и да изрязва публикации на поети, за картонените си кутии, в които ги съхраняваше и за други свързани с поддържането на картотеката му, непрестанни разходи. Прегърнахме се и се разплакахме. Дълго стояхме така в коридора пред стаята на редакцията. После си казахме сбогом. След няколко дни разбрах, че е умрял на операционната маса, точно както сам бе предрекъл смъртта си.  
По инициатива на жителите на село Делян и след решение на община Божурище на родния му дом е поставена паметна плоча, а родната му улица е преименувана на "Писател Спас Антонов".


Как и кога беше създадена картотеката на съвременната българска поезия

Спас Антонов

Винаги съм се ръководил от максимата, че човек идва на този свят не да вземе, а само да остави нещо. В крайна сметка, когато той си тръгва, разбира, че нещото, което иска да вземе за себе си, го няма. Има само това, което е оставил, което ще помогне на хората да изживеят живота си по-добре. Ето защо, като студент през 1954 година, когато членувах в литературния кръжок "Васил Воденичарски" и публикувах първите си стихотворения, реших да изрязвам всичко публикувано не само от мен, а и от моите състуденти. Изрезките събирах в обикновена картонена кутия. Обаче познанството ми с нови поети се увеличаваше, изрезките - също. Когато кутията се напълни, аз разпределих изрезките по имена и ги подредих в пликове.
Изрязването на стихове от вестници, списания и каквото и да е печатно издание, се превърна в непреодолима страст. Не можех да гледам изхвърлен от употреба вестник или списание с поместено в тях стихотворение, без да го прочета, изрежа и сложа на мястото му в съответния плик. Следях редовно литературните издания. По-късно половината от заплатата си давах за абониране на ежедневния и периодичен печат. Така постепенно изрезките се натрупваха и аз бях принуден да направя специални кутии (сейфове) и етажерки, за да се съхраняват и обслужват удобно. Фактически това представлява външно сега картотеката на съвременната българска поезия. В този си вид сега съдържа на 3 000 000 (три милиона) изрезки със стихове на 10 800 автори. Към картотеката съществува КАТАЛОГ, в който се вписва името на всеки поет, издал поне една стихосбирка. До този момент в каталога са записани над 3200 души, но според мен, поетите, издали стихосбирки, са много повече, защото почти всеки ден се получават съобщения в ежедневния и периодичен печат за новоизлезли книги. (...)
Картотеката се състои от три раздела. Първият раздел съдържа изрезките с творби на поети, които още не са издали стихосбирка. Във втория раздел са изрезките с творби на всеки поет, издал поне една стихосбирка, а третият раздел съдържа изрезките с произведенията на вече починалите поети.
Когато поет от първия раздел издаде стихосбирка, изрезките с творбите му се преместват във втория раздел и името му се вписва в каталога, а когато и този поет си отиде от света, всичко написано и оставено от него, се съхранява в третия раздел.
Съдържанието на пликовете в картотеката е разнообразно. В тях се намират не само публикувани стихове, но и много ръкописи на непубликувани произведения. Може да се видят оригинални снимки на самите автори, преводи от чуждестранни поети, рецензии и отзиви за издадените стихосбирки, изрезки с нотирани текстове за песни, както и изявления на авторите пред първа или нова книга. Преобладават и съобщенията за срещи и литературни четения, за награди от конкурси и поздравления по случай кръгли годишнини. Не липсват и дружески шаржове, екслибриси, съобщения за публикации в чужбина, за участие в световни конгреси и т.н. С една дума, в плика се съдържа всичко, което се отнася до личността и творчеството на даден поет. Тези неща не се поместват в отделна книга. В такъв смисъл настоящият труд "Картотека на съвременната българска поезия" представлява своеобразен енциклопедически справочник, обхванал максималния брой известни, както и голям брой активно пишещи, но малко известни поети. (...)
Не са малко и списъците с поетите художници, с поетите енигматици, с незрящите поети и други. Най-голям е списъкът с поетите и белетристите, от които са получени автографи върху книгите им. До този момент те са над 960 автографа. От тях в настоящата книга са сложени съвсем малка част, защото всичките автографи биха представлявали една отделна обемиста книга.
Интерес буди и изследването на роднинството между писателите. Такова изследване се прави и обнародва за първи път у нас. А може би с интерес ще се посрещне и групирането по зодиакален знак на всички, вписани в каталога поети, и на някои по-известни белетристи, както и на много световно известни личности. Това също се прави за първи път у нас.
Не смятам, че с този мой труд съм свършил работата си докрай. В заключение мога с гордост да заявя, че ако ги нямаше тази картотека и тази книга, откъде ще се види следата, която са оставили редица талантливи поети, неспоменати в никакви енциклопедии и справочници? Тази книга не представлява антология, където се подбират авторите. Нейната цел е да се види колко хора опитват перото си в това деликатно изкуство - поезията. Както във всяка библиотека или в статистическа институция, редом до книгите на най-талантливите писатели - класици на дадена литература, стоят и книгите на по-малко талантливите творци, така и в тази книга, до имената на класиците стоят и имената на съвсем неизвестни автори. Това е книга на фактите - без дрънкулки и украшения, без лакировка на естествения материал.

Из предговора на книгата


Спас Антонов



Паметната плоча на Спас Антонов в родното му село Делян