Ни пух, ни перушина

Сава Кръстанов

Дядо Киро е в очакване. Приятелят му дядо Миро закъснява впечатляващо. Най-после вратата се отваря шумно и дядо Миро влиза запъхтян.
- Бира, бира! Бързо давай бира, че съм изгорял като Ян Хус на кладата.
Пена се усмихва разбиращо, щото мисли, че този Ян е герой от сериал, и започва да точи.
- Ти не си свободен човек! - ядосан от закъснението, проговаря дядо Киро.
- Как тъй? - диви се приятелят му.
- Ти си роб на турските сериали, а аз нищо хубаво не намирам в сегашния свят. Ей на! Остави максималната ми минимална пенсия, ама откога не чувам, а направление за доктор по ушите при доктор Пенчо все няма. За всичко е тъй. Голямо нямане има при Бойко и това си е!
Бирата идва и настава мълчание. Влиза кметът и се прави, че не ги вижда. Още им е сърдит заради въпросите, с които двамата ядосаха премиера на предизборния митинг.
- Кмете, да те питам нещо! - спира го дядо Миро. - Твоят приятел, премиерът, пак бил ядосан, сега заради жертвите по пътя.
Кметът кима одобрително и съобщава:
- Трябва да се спре тази война на пътя. Стига невинни жертви!
- Значи премиерът се ядоса и веднага всякакви подхванаха песничката, та чак телевизоро ми загре като микровълновата на Пена - продължава дядо Миро. - Тогава аз питам! Кога премиерът ще се ядоса, че сме най-бедните и най-болните у Европа. Докога все ще мисли за магистрали, а не за хората.
Кметът нищо не отвръща, а бързо, бързо се изнизва…
- Ей, на! И този път се ядоса, ама полза за селото от това никаква!
Дядо Киро отпива от грозданката, поглежда към аудиторията и клати глава дълбокомислено:
- Те политиците се ядосват, когато им кажеш нещо накриво, ама да знаят, че ако народът целокупен един ден се ядоса, от тях ни пух, ни перушина ще остане!