Има пробив в отношенията с Македония

Костадин Филипов е роден през 1947 г. в Петрич. Завършва факултета по журналистика на Софийския университет. Започва работа като журналист в международния отдел на в. "Народна младеж" и през годините достига до длъжността "главен редактор" на вестника, а по-късно работи като зам.-главен редактор на "Отечествен фронт". Бил е директор на програма "Хоризонт" на БНР в периода 1989-1991 г. От 1993 г. в продължение на 14 години е кореспондент на БНР, БТА и БНТ в Македония.

"Всички вътрешни кризи в Македония са били свързани с някаква претенция на албанците"


- Посещението на македонския премиер Зоран Заев в България беше представено от медии от двете страни като пробив в двустранните отношения. Действително ли има такъв пробив или в случая плащаме данък на дипломатичността?
- Не, не е само да плащаме данък на дипломатичността. Според мен след тези 8-9 години безмълвие по въпроса за отношенията между България и Македония, това е много сериозен пробив, особено на фона на договорките, които бяха направени в Скопие. Защото договорът за добросъседство и сътрудничество беше предложен, ако не се лъжа, някъде 2008 г. и оттогава я вижте колко министри на външните работи се смениха, 4 или 5. Още тогава, както им връчиха папката с предложението с проекта за договор, македонците така го и мушнаха в най-долното чекмедже, под всички папки там и едва ли не го забравиха. Даже имаше конфузна ситуация, ако не се лъжа, когато пак се подновиха усилията от българска страна да се разговаря за този документ и македонците бяха затруднени да намерят варианта, който е предоставен от българската дипломация.
Така че самият факт, че Заев и Бойко Борисов поеха ангажимент на Илинден да подпишат този договор, изказването, че вече почти всичко е уредено, само остават някакви дребни детайли... макар че, ако питате мен, дяволът шета из детайлите. Интересното обаче е, че никой от българската или македонската общественост не знае текста на проекта за договор, това, което ще се подпише.
- Дали не е заради въпроса за езика?
- Има една работеща формула за решаването на този въпрос. И тази формула беше вкарана в прословутата спогодба от 22 февруари 1999 г., подписана в София от Иван Костов и от Люпчо Георгиевски, тогавашният македонски премиер и лидер на ВМРО ДПМНЕ. Тази формула имаше много сериозно практическо значение - служебните езици на двете държави. Сега, ако чухте премиерът Бойко Борисов, който много внимателно си мереше думите, той каза - езици, които са в конституциите. Това в Македония се схвана, като че в договора няма изрично да бъде споменат македонски език като такъв. Заев не беше се върнал, беше още тук, и медиите го захапаха за този въпрос?
- Тази реакция само от медии, свързани само с ВМРО ДПМНЕ, ли е?
- Предимно. От политическите партии главно реакцията е от страна на вече опозиционната ВМРО ДПМН и от една малка нейна партньорска партия, която се казва "Гражданска опция за Македония", т.нар. ГРОМ. Обвинението е, че това, което Заев е направил в София, и че това, което се кани да направи, е продажба на Македония. Дългогодишният министър на вътрешните работи Гордана Янкуловска нарече Зоран Заев предател, и заяви, че той е надминал в своето предателство дори и българофила Люпчо Георгиевски.
- А могат ли да прераснат тези обвинения в улични форми на протести? Защото ВМРО ДПМНЕ очевидно няма намерение, без бой да предава властта и тези завоевания от последните години.
- Няма никакво намерение. Така, че да кажа така: никаква изненада в реакцията на ВМРО ДПМНЕ.  Първо, защото трябва да се проявяват като опозиция. Те казаха, че ще бъдат конструктивна опозиция, но на места ще бъдат, в момента ще бъдат и остра опозиция. Ето ги - остра опозиция. Още повече засяга се болното им "патриотично" място. Така че беше напълно логично да се очаква от Никола Груевски (лидерът на ВМРО ДПМНЕ-б.а.) тази реакция. Плюс това Груевски си дава сметка, че партията и нейните симпатизанти, нейният апарат, макар и в опозиция, трябва да се държи в кондиция. През октомври ги чакат местни избори. Тогава Груевски е решил да даде много сериозен политически реванш. Той в момента, държи от 84-85 общини, някъде 80% от онези общини, в които кметовете не са албанци, само 3-4 са на Социалдемократическия съюз, всичко останало е на ВМРО ДПМН...
- И сега Груевски се надява да повтори този резултат.
- Той се надява да повтори този резултат. Още повече се надява дотогава вече Заев да започне да прави грешки. Така че не се учудвайте, ако видите някаква остра реакция. Това, което мен ме плаши, е, че ние в България показахме леко напомпан триумфализъм, който демонстрирахме около посещението на Заев, че ето клекнаха, разбираш ли, че сме победители, паметникът на Самуил като символичен жест, а и всички други съдържателни неща, които договориха, тези закачки, това снизхождение, с което се отнасяме към тях, а пък тях страшно много ги дразни.
Моята препоръка е малко по-спокоен тон, малко по` да кротнем нещата. Лично за мен, ако може между България и Македония да се върнат едни нормални взаимоотношения, добросъседски, в които президентите да се срещат, да си ходят нагоре надолу на гости и да спорят помежду си, ама да не стигат до разрив, просто да си говорят. Премиерите да си ходят на посещения заедно със своите министри, ето както Груевски тук дойде, нашите да ходят там, да решават конкретни въпроси. Да говорим за магистрали, да говорим за жп линии, да говорим за енергийни проекти.
- За недовършената жп линия и гарата в Гюешево...
- Аз съм правил филм за тази работа през 1994 г. На 12 октомври беше първата копка. Бранко Цървенковски, тогава лидер на Социалдемократическия съюз и премиер, каза: "Ето, сега правим първата копка, догодина първите влакове от София ще влязат в гара Скопие." От 1994-а досега колко години минаха?
- Това защо е така? Означава ли, че има нещо по-дълбоко в тези отношения, на което символ се явява тази недовършена железница?
- Слушах тези дни уважаваният проф. Любомир Фръчковски, който беше министър на вътрешните работи и после на външните работи на Македония. Той каза: Най-после с това посещение на Зоран Заев се дава шанс Македония да използва кръстопътното си положение и да развие отношения си в посока изток-запад.
Досега през тези над 20 години независимост, Македония залагаше преди всичко на посоката север-юг. Фръчковски каза, че досега един от проблемите на политиката на Никола Груевски е бил блокирането на отварянето към България и към Албания, т.е. посоката изток-запад, всявайки страх от това отваряне към съседите. 
- Като заговорихме за Албания, знаете какво казват, че Заев се намира под контрола на албанските партии, че има външен фактор в комбинация с албанските партии. Имаше протести срещу заплаха за разделяне на Македония. Колко истина има в това и колко партийна пропаганда за извличане на моментни политически дивиденти?
- В делегацията, която беше в София със Заев, беше и вицепремиерът по европейските въпроси и по европейската политика Бояр Османи, етнически албанец от партията на Демократичния съюз за интеграция на Али Ахмети, която е партньор сега на Зоран Заев в правителството. Тя от 2008 г. до парламентарните избори през декември беше много лоялен партньор на Никола Груевски, гарантираше парламентарно мнозинство в парламента. Бояр Османи каза: "Какво да говорите за прословутата Тиранска платформа...", албанска платформа, дето всички я отричаха, Груевски и хората я сатанизираха. Едно от изискванията на Тиранската платформа беше представители на албанците, на албанските партии, да участват задължително в преговорите, които Македония води с Гърция за решаване на спора с името, и с България по въпроса за подписването на договора. "Ами ето - казва той - аз съм този албанец, който съм тук, и водя преговори. Това е албанската, Тиранската платформа в действие, какво толкова страшно има в това."
Албанците винаги са имали претенции през всичките години, от 1991 г. когато обявиха независимост. Всички вътрешнополитически кризи в Македония са били свързани, или почти всички, с някаква претенция на албанците, която после е била задоволявана. Чул съм от албански колеги журналисти да казват: А бе нашата политика по отношение на македонците е такава - дайте ни сега това малкото, което искаме, защото след време вие ще ни молите да ни дадете двойно повече.
Но ако има някой фактор в Република Македония, който през тези 26 години суверенитет и независимост е  представлявал най-сериозното лоби за членство в НАТО и в ЕС, това са албанските политически партии. И албанците винаги са се дразнели, че заради "патриотичните игри" на Никола Груевски Македония не е могла да направи това по своя евроатлантически път, което албанците очакват да направят и искат да го направят.
- Сега ще го направят ли? Има такива податки, че уж скоростно ще ги приемат в НАТО поне, за ЕС очевидно няма да е скоро.
- За ЕС важното е за тях да започнат преговорни процеси, това е най-важното, тъй като имат 8 препоръки, от 8 години имат всяка година препоръка за започване на преговори, гърците казват не, няма да започне поради прословутия спор за името. Сега те очакват, мисля, че на Заев му беше подсказано, че може да очаква, Македония да започне преговори с временното си име Бивша югославска република Македония.
На всичко отгоре има и контекст, който можем да го наречем антируски, който увеличава шансовете на Македония да получи подкрепа за НАТО. Ако се извади аргумент - да се пресекат стремежите на Русия да държи Македония настрани от НАТО и от ЕС, това ще даде на Скопие известна подкрепа, може би ще се окаже известно влияние, натиск и върху Гърция да преглътне и поне в НАТО да ги вкарат.