Готвачите отлитат като гларуси

Първи от морския бряг отлетяха "гларусите" - онези мъже с тен, дето даваха колорит на Черноморието и бяха герои на безброй вицове, но и оставяха добри летни спомени у чехкинчета, гедерманки, полякини, скандинавки... Сега излитат добрите готвачи, бармани, камериерки, дето навремето "Балкантурист" все пак успяваше да прикъта. Като преди това ги и обучаваше. Така морето се оголи откъм кадри и вече за коя ли поред година работодатели, собственици, арендатори и туроператори реват хорово заради липсата им. 103 плажа са неохраняеми, ще вземем мерки и ще ги намалим на 90, обеща министър Николина Ангелкова.

Мантрата "ще вземем мерки"

чуваме отдавна, но мерките все заобикалят сезоните. Причината е от ясна, по-ясна - хората не искат да работят за никакви пари и търсят работа навън, където морета и брегове дал бог. Даже и циганките, които метат из ресторанта, вече не искат да го правят с тези заплати, твърдят хотелиери. Та колкото и да е ясна причината, раздвижване откъм заплащането няма кой знае какво, но констатации и обещания - наспорил бог. И от министър, и от вицепремиер, който започна да отговаря за туризма и първата му работа бе да твърди, че какво пък, един добър готвач вземал прилични пари и на нашето море.  
И ето ти ново двайсет - ще си внасяме кадри от чужбина, основно от Молдова и Украйна със сключени сезонни договори за 90, може и повече дни. Аргумент - там доходите били равностойни на нашите. Тоест няма да се лакомят чужденците за повече, стига да имат работа. За това бяха нужни промени в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, които да игнорират ненужните разтакавания, документация и срокове. Понеже 
 
ножът е опрял до кокала

От 16 юни промените вече са в сила. Работодателят трябва да декларира, че има място за нощувка, осигурил им е заплатата и отиването, и връщането от мястото, откъдето идват на работа, самолетните билети. Чужденците ще бъдат назначавани като кухненски персонал, камериери, помощници на рецепция. В Бургас примерно се получават заявки най-вече за сервитьори, за работа изявяват желание хора от Украйна, Русия, Сърбия, Македония. През миналата година близо 500 души от Молдова и Украйна са работили по Северното Черноморие като стажанти.
Но и тук, по стара наша традиция, позакъсняхме с мерките. Показват го температурите навън и увеличаващите се вече почиващи. По мнението на работодатели процедурите по наемането на чужденците все още са тромави. Документи пътуват от провинцията в София, връщат се за заверки всякакви... Иначе има интерес към наемането на чуждите работници. Някои в цялата работа си броят обаче само комисионите, стоварват примерно един автобус с кандидати за работа в средата на курорта и ги оставят на самотек...

Всеки работодател се спасява поединично

държавата е някъде по средата по думите на млад мениджър по Южното Черноморие. Хората, които се наемат, са предимно за неквалифициран труд, някои дори въобще не са работили. Затова и никой не се залъгва, че така ще се вдигне качеството на обслужването. Но ще се закърпи някак си сезонът. Все още са малко хотелите и ресторантите, в които се запазва един гръбнак от постоянно работещи хора.     
"Екипът на министерството счита, че определено има недостиг на персонал, който да осигури правилното позициониране на туристическия продукт", дълбокомислено отчетоха оттам още при служебното правителство. И още нещо прозряха - няма достатъчно социално и икономическо признание чрез равнището на заплащането и това обикновено не мотивира квалифицираните хора да останат в сектора.
А иначе

България очаква рекорден брой туристи

през лятото. Според статистика сектор туризъм осигурява 92 500 работни места у нас. Общата заетост достига 11,2 на сто, което е почти колкото и делът на сектор туризъм в БВП на страната. Анализите, направени от Министерството на туризма, показват, че трябва да бъде обособена нова категория персонал, а именно "контактуващ персонал". Някой да разбира нещо от този толкова аналитичен анализ? Анализите показват и друго - обучението по туризъм трябва да се превърне в основна грижа. Ако питате други сектори в основна грижа трябва да се превърне обучението по всичкология, защото не само в туризма има отлив от кадри. За обучение и задържане на специалисти говорят от коя ли не трибуна и работодатели - най-вече от едрия бизнес, и синдикати, и малки предприемачи. На практика обаче проблемите се пренасят от година на година и набират скоростта на лавина. 
Ангелкова информира още, че в сектор "Туризъм" има недостиг от над 23 000 души, позовавайки се на данни на Агенцията по заетостта. Търсят се основно изпълнителски кадри. По данни от World Travel and Tourism Council през 2015 г. общият брой работни места у нас, пряко или косвено свързани с туризма, са 338 хил., което е намаление от 6,5% спрямо 2014 г. Общият дял на заетите в туризма и свързаните индустрии е 11% от всички работни места в България.

Броят на директно заетите в туризма е над 92 хил.

което е с 10% спад спрямо 2014 г.
Ще обучаваме по 3000 души на година по примера на Испания, Португалия и Франция, обеща министър Ангелкова. Това ще става със създаването на квалификационен и преквалификационен сектор към министерството и се очаква за догодина през летния сезон така да се подкрепи секторът с кадри. Далеч по-искрен е Байко Байков, председател на Асоциацията на българските туроператори и туристически агенти. Рече в прав текст, че царят е гол: според него проблемът с липсата на кадри в туризма е концептуален и започва от най-висшите административни позиции, където работят хора, които нямат компетенция. Той допълва и че високата конкурентност на международния пазар още повече задълбочава проблема с изтеглянето на наши кадри извън граница. В момента по данни на статистиката заплащането на кадрите в туристическия сектор е около седем пъти по-ниско, отколкото в други сектори -

започва от 400 лева и достига 650 лева

В същото време министър Ангелкова преди няколко месеца съобщи, че сивият сектор в туризма надхвърлял 50%, като оттогава нито Министерството на туризма, нито НАП са предприели действия да се справят с проблема. Според запознати има задължителни практически неща, които трябва да се решат за година-две, за да има промяна в сектора. Например да се направят чадърите на плажа безплатни за туристите, да се уреди статутът на курортите, да се промени принципът на отдаване на концесии, да се разшири сезонът на морето, да се развият и другите видове туризъм в страната ни като основна туристическа дестинация облагодетелствана и геополитически, с процесите около по-близки и далечни страни. Бизнесът и той има какво да направи заедно с държавата. На принципа: кови желязото, докато е горещо. Но ние това не го умеем поради некадърност, нехайство, несъобразителност, даже глупост. Това е тъжната картина.
Колкото до вноса на чужденци в туризма, сигурно тепърва, ако някой се вълнува, ще се анализира ефектът от този своеобразен "дъмпинг" на пазара на труда, икономическата, демографската, социалната му проекция. Засега е ясно, че със заплатите, които дават на наетите отвън, нашите бизнесмени ще спят спокойно - цената на труда ще бъде същата, защото и заплащането ще си остане "вътрешна" работа.
Вместо коментар - ако една камериерка в България взема 600 лева, в Гърция - 600 евро. 

 

922 граждани на трети страни извън ЕС са регистрирани в Агенцията по заетостта като сезонни работници в сферата на туризма и ресторантьорството у нас от началото на годината.
Кризата за работна ръка принуждава хотелиери и ресторантьори да наемат хора от чужбина, като 871 от чужденците са граждани на Украйна, 49 - на Молдова, и двама на Македония.
От началото на 2017 г. до началото на юни у нас са издадени общо 228 разрешения за достъп до българския пазар на труда на граждани на общо 36 държави. Най-много са издадените разрешения за работа на граждани на Сърбия, Украйна и Русия. В процедура по предоставяне на достъп до пазара на труда в България са още 143 граждани на трети страни.

Зимен опит

Хотели и ресторанти заобикалят ограниченията за наемане на чужденци от трети страни, като ги представят като стажанти на практическо обучение. Граждани главно на Украйна и Молдова работят в туристическите обекти по силата на договори между обучаващи организации и хотелите и ресторантите, показаха проверките на Главната инспекция по труда в зимните курорти през активния сезон. В зимната кампания са извършени 375 проверки с над 6100 заети. Резултатите от кампанията показват, че туризмът продължава да бъде рисков при спазването на изискванията за разпределението на работното време, заплащането на труда и работата без сключен писмен трудов договор. Установени са 131 нарушения по разпределението на работното време, 53 нарушения по заплащането на труда и 44 случая на работа без сключен писмен трудов договор. Издадени са 91 акта за административно нарушение.