Светът, който изглежда сякаш е...

"Sermo datur cunctis, aninu sapientia paucis. Дар реч е даден на всички, душевната мъдрост - на немного."
Латинска сентенция


През 1922 г. видният английски общественик и писател-фантаст Хърбърт Уелс е на посещение в Съветска Русия и има среща с основателя на новата социалистическа държава Владимир Илич Улянов (Ленин). Когато водачът на Октомврийската революция възторжено излага пред Хърбърт Уелс своите планове за бъдещето на първата в света държава, поела по некапиталистически път на развитие, и описва картината след 5, 10, 20, 50 години, у англичанина рационалното мислене надделява над творческата му склонност към фантазии и той задава на Ленин скептичен въпрос: "А вие ще бъдете ли след петдесет години?", в смисъл дали новата обществено-икономическа система ще просъществува толкова дълго. "Да, мы будемь, мы будем навсегда!" (Да, ние ще бъдем, ние ще бъдем завинаги!), възторжено провъзгласява Ленин, вперил поглед иззад своето бюро в кабинета си в Кремъл към сияйното бъдеще на комунистическото общество.
На 25 декември 1991 г. в същото това седалище на съветската власт в продължение на седемдесет и четири години, президентът на Съюза на съветските социалистически републики (СССР) Михаил Горбачов подписва указа за своето освобождаване от длъжност. Съветската система се е разпаднала. Този е последният ден от вечността "навсегда" на Владимир Илич Ленин. Един цикъл от историята, със своя възход и крах, е приключил.
Четиридесет и шест години по-рано, на 9 май 1945 г., престава да съществува и т. нар. "Хилядолетен райх". Този път историческият цикъл е значително по-краткотраен. През 1919 г. Адолф Хитлер започва своята политическа кариера, като бива изпратен от служители на армейското разузнаване да разследва една малка нова политическа групировка, ДАП (Германска работническа партия). Именно тази групировка от десни радикали той успява да превърне в спечелилата изборите през 1933 г. Националсоциалистическа германска работническа партия. Междувременно Адолф Хитлер усвоява ораторското изкуство, овладява умението как да събужда у масите чувствата на национализъм, негодувание от "унизеното положение на Германия" след нейното поражение в Първата световна война, и да разпалва неистов антисемитизъм. Постепенно химерата за превъзходството на немската арийска раса, за завоюване на жизнено пространство за германската нация и за установяването на Хилядолетния райх, завладява умовете на мнозинството от населението в Германия. Символът на окончателния крах на тази социопатна идея е развятото на 9 май 1945 г. победно знаме от воините на Червената армия над развалините на Райхстага.

Това са само два от примерите

от по-близкото историческо минало за цикличното развитие на историята.
Обърнем ли взора си назад във вековете, примерите за цикличното развитие на обществено-икономическите системи са твърде много. Появата и изчезването на царството на инките заедно с цялата им култура, също и на цивилизацията на маите, възходът и падението на Римската империя, изгряването и залезът на Османската империя, унизителните крахове на всички европейски колониални империи.
Всъщност досега няма нито едно неопровержимо историческо доказателство, че историята се развива по линеен, постъпателен начин. Появата и изчезването на първобитно-общинския строй, после на робовладелското общество, последван от същата съдба на феодалния строй, са убедителни контрааргументи на твърдението за линейния ход на историята.
Отдавна са угаснали празничните фойерверки в либералните "мозъчни центрове" в чест на появата на претенциозната теза на Франсис Фукуяма, изложена в публикуваната негова статия "Краят на историята и последният човек" през 1992 г. Същата е доразвита една година по-късно в едноименната монография, че либералната демокрация е единствено възможната социална конструкция, която притежава вътрешен операционен потенциал да разрешава възникналите противоречия, без да навлиза във фаза на предреволюционна криза, като съвсем минимизира риска от евентуалното избухване на този винаги изпълнен с трагизъм катаклизъм, който, както неопровержимо доказва историята, демонстрира съдбовно разминаване между идеалистичните намерения и резултатите от суровата реалност. Когато заявеният Град на Слънцето, построен от словесни панели, се е срутил, а останките му не могат да бъдат продадени дори в някой пункт за вторични суровини.
Не сме ли и понастоящем свидетели на поредната теофания, тоест богоявление във вид на социален инженеринг, етикиран като "Европейски съюз"?
Тук е уместно да потърсим отговор на въпроса доколко на едно общество е необходимо дефинирането на определена цел, която да преследва в своята социална динамика през даден исторически период.
В своята монография "Бъдещето на капитализма, или как днешните икономически сили оформят утрешния ден" Лестър Търоу обобщава: "Преуспяващите общества трябва да се обединят около някоя убедителна легенда с подкрепяща я идеология ... За да се скрепи едно общество, то трябва да има утопична визия като основа на някои общи цели, за чието постигане членовете му могат да работят съвместно".
Точно относно втората част на горния цитат спрямо българските управници трябва да бъде приложен принципът, че

"Повторението е майка на знанието"

И да бъдат заставени да го напишат поне хиляда пъти, а после да повторят наказателното упражнение, че и да потретят епистоларния урок. Понеже е наложително да им просветне, че не целта сама по себе си всъщност е същинската цел за постигане, а достигането на интегритет в обществото в процеса на осъществяването на социалния инженеринг. Като по този начин да бъде посято семето на държавническата мъдрост в сивото им вещество. И да престанат да гледат на суверена като на стада овце (кози, биволи) за доене, по законен, че и незаконен път.
Именно в непостигнатото нарастване на социалния интегритет в обществото е алфата и омегата на провала на (псевдо)елита, извършвал държавния мениджмънт на България след 10 ноември 1989 г. Всъщност тази дата не промени принципно нищо значително във взаимоотношението "(псевдо)елитарно малцинство - неелитарно мнозинство".
Отсъствието на критична теория относно елитарната сфера обуславя досегашното многообразие на опитите за комплексен анализ на факторите, генерирали провала на новия, нечастнокапиталистически социален модел, реализиран първо в Съветска Русия.
Всъщност този неуспех беше обусловен от факта, че персоните, принадлежащи към интелектуалната сфера, не изхождаха от заключението за функционирането на обществено-икономическите отношения в условията на държавност, направено още от древногръцкия философ Аристотел (384-322 г. пр.н.е.): "Понятието "справедливост" е свързано с представата за държавата, тъй като правото, което служи за критерий на справедливостта, е регулираща норма на политическото общуване".
Именно върху територията на приложната, реално функционираща справедливост в обществените отношения, се определя доколко социалните отношения притежават стабилна основа във времето. Точно съжденията за справедливост или несправедливост в действията на държавата или правителството са ключови за оценката и политическите действия на гражданите. А когато се акумулира достатъчно достоверен информационен материал за ендемична несправедливост при упражняването на държавната власт от страна на политическите партии като цяло, то у гражданите нараства потенциалът за всестранно по форма противопоставяне на съществуващата обществено-политическа система.
Населението започва да действа амбивалентно по отношение на законността и официалните морални норми.

Когато му е изгодно, ги спазва,

когато възможностите за сдобиване с изгода изискват приплъзване по границата на законопозволеното, гражданството - мотивирано от негативния пример на (псевдо)елита, - смело прави десант върху ивицата на закононарушенията и дори небето не е граница на тяхната изобретателност.
Разложението на обществения морал все пак не успява да засегне една голяма част от населението, която очаква - макар и пасивно, - някакъв нов модус вивенди за съществуване в различни социални условия. И тъй като официалната партийно-номенклатурна администрация в т. нар. социалистически държави определено се компрометира по отношение на реализирането на принципа на справедливост както по отношение на разпределението, така и по отношение на процедурната справедливост, то у населението беше посято семето за дезангажиране към официалната марксистко-ленинска идеология.
Управлението на ПП ГЕРБ пък утвърди един много опасен социален типаж - бюрократа предприемач, който използва властта на държавата за лично обогатяване. Ето защо в България не се полагат сериозни усилия от страна на трите властови сфери за контролиране и противодействие на корупционните практики, каквото е не само заключението на Асоциацията за борба против корупцията в България, но и изводът в най-новия доклад на БОРКОР.
За да е възможно този

процес на фактически геноцид

към мнозинството от българския народ да продължи, геноцид в полза на едно корнокупично(произлиза от рога на изобилието в гръцката митология) малцинство, Борисов, Бойко, създава система от привидности, която камуфлира политическата реалност в страната.
Чрез същото ноу-хау, чрез което Борисов, Бойко, е стъкмявал личната си кариера преди 10 ноември 1989 г., с червения партиен билет в автобиографията, маршируващ под лозунга за "Вечната дружба със Съветския съюз, която е необходима на България, както Слънцето и въздухът за всяко живо същество", сега просто кариеристично е заменил думата "Съветски" с "Европейски".
Като, както и преди, изобщо не е давал пет пари за Съветския съюз, така и сега Европейският съюз е не повече от подредена кент-флаш-роял в поредната житейска колода карти, която Борисов, Бойко покерджийски разиграва върху историческата маса, където отново големият залог не е негов собствен, а съдбата на българския народ - "лошия мат'риал".
Защо ли големият "мачо" е толкова малък по дух? Понеже е един стопроцентов ренегат. Затова и проблемът със скрепването на българското общество върху единствено позитивния принцип за социална справедливост е вън от вниманието на персоната Борисов, Бойко. По 25 часа в денонощието е извън неговото диетично мисловно меню.

* - Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България.