Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

26 Юли 2017 | Сряда
 
вход регистрирай се

На първа страница

Наука

Ще спре ли законът геноцида над учените

И защо плагиатството, извършено досега, няма да се смята за плагиатство

Велиана Христова

27. Юни 2017 , брой: 123   447   0
Снимка


Безконтролното произвеждане на професори и доценти без всякакви изисквания за постижения и професионални качества отново е на мушката на парламента. Депутати внесоха два проекта за промени в злополучния Закон за развитие на академичния състав (ЗРАС), приет през 2010 г. и изработен от тогавашния министър Сергей Игнатов.
Законът бе посрещнат с яростни критики още при приемането му, но тогавашната власт на ГЕРБ не им обърна никакво внимание. Той нанесе чудовищни щети на висшето образование и науката, като премахна заедно с ВАК всякакви изисквания към кандидатите за титли, девалвира научната кариера и превърна шуро-баджанащината в основна нейна философия в неконтролирани от никого местни академични и университетски феодални владения. Въпросът "ваковски" или "игнатовски" професор стана разделителна линия за определяне на стойността на учените. Щетите от този закон бяха усетени веднага, но той продължава да действа вече 7 години и плоди стотици титулувани лица, за чието качество гаранции няма. В предишния парламент бяха внесени 6 проекта за промени в този закон, но те така и не стигнаха до приемане в пленарната зала.
Служебният министър проф. Николай Денков предложи вариант за промени в ЗРАС, който разписа въвеждането на минимални национални изисквания за присъждането на научни степени и заемането на научни длъжности и бе посрещнат със задоволство от по-голямата част на академичната общност.  Общественото му обсъждане бе до 9 май и започна дори работа по изготвянето на минималните кретирии - различни за различните научни области. Най-неочаквано обаче ръководството на Съвета на ректорите се обяви против този отдавна чакан проект, като лансира обяснение за наивници - че не можело служебен министър да предлага промени в закон, защото следващата власт можела да има друго виждане. По-надолу ще се опитаме да отгатнем възможната причина за толкова ревностна съпротива.

БСП се зае с основния проблем - мизерните заплати в науката

На 8 юни т.г. парламентарната група на БСП за България внесе проект за промени в ЗРАС, подписан от Анелия Клисарова и още 30 леви депутати. Той атакува основния проблем, който прави науката на България несъизмерима и несъпоставима с тази в останалите страни на ЕС и в света - престъпно ниското заплащане на учените. Те всъщност са в категорията "работещи бедни". Науката е особена дейност, която няма как да бъде национална, понеже развитието й се измерва единствено и само в международен контекст. Другото е доморасла имитация. Българските учени работят същото, което работят другите учени по света, работят го често съвместно с тях, но заплатите им са много пъти по-ниски от тези на останалите, а материалната  им осигуреност и условията за правене на наука са изобщо несравними.
Но по-абсурдното е, че след ударите, които Симеон Дянков нанесе по науката преди 8 години, доходите на нашите учени са много по-ниски от средните за страната. Пирамидата в България е обърната - хората на ума получават по-малко от неквалифицираните работещи. Няма друга такава държава. През 2016 г. средната заплата в БАН и Селскостопанската академия е с 200 лв. под средната за страната, а заплатата на младите учени е равна на минималната, подчертават вносителите в мотивите си. Това предопределя най-ускореното в ЕС изтичане на мозъци в чужбина, особено на млади учени. Средната брутна заплата в БАН миналата година е 776 лв., а останалите все още в академията млади учени до 35 г. са 11,5%. В ССА средната брутна заплата е 730 лв. Науката е секторът с най-силно намаление на заетите от 1990 г. насам. В момента в ЕС на 1000 заети се падат средно 10,55 учени, докато у нас - 4,43. С научна степен "доктор" в Евросъюза са 1,7 души на 1000 заети, докато у нас те са 0,6. Такъв нисък показател няма в нито една от сродните нам страни. Да не говорим, че държавите от ЕС инвестират за наука 2,1 % от БВП, докато у нас този процент е десет пъти по-нисък. Няма как да се навакса изоставането, ако не се увеличат парите за наука като цяло и за заплати в частност, бе отчетено и в обосновката на Стратегията за развитие на научните изследвания, която вече бе приета в този парламент.
Конкретно левите депутати предлагат възнаграждението за притежаване на научна степен доктор да не е по-ниско от 200 лв., а за доктор на науките - от 400 лв. В почти всички вузове тези нива отдавна са надминати и стигат до 550 лв. за доктор и 850 лв. за доктор на науките" (само в НХА и Тракийския университет са с малко по-ниски). Тези данни неотдавна оповести синдикатът "Висше образование и наука" в КНСБ. В научните организации обаче такива суми са недостижим мираж.
Заемащите академични длъжности в държавните висши училища, в БАН и ССА получават месечно възнаграждение по правила, приети с акт на Министерския съвет, пише в проекта. Заплатата при основен трудов договор при пълна заетост не може да е по-ниска от:
- за асистент - 2 пъти минималната заплата за страната;
- за главен асистент - 3 пъти минималната заплата;
- за доцент - 4 пъти минималната заплата;
- за професор - 5 път минималната заплата.
В държавните вузове тези нива също са надминати, средните брутни заплати там са над 1100 лв. (само в 4 вуза са около и над 900 лв.), сочат данните на КНСБ. Пловдивският университет води четата с 1533 лв. средна брутна заплата. Т.е. единствено в научните организации държавата принудително е довела заплащането до ниво  мизерия. Което си е чист нонсенс.
В мотивите си вносителите опровергават лъжливия аргумент, че в Европа нямало  централизиран минимален праг на заплащането. Напротив - в Германия например заплатите на учените и преподавателите се определят от ресорното министерство на нива 3405 евро начална заплата за млад учен, 5890 евро за доцент и 4723 евро за професор. Във Франция минималното заплащане на преподавателите и учените също се определя централно от Министерството на образованието.
      
ПФ и ГЕРБ въвеждат минимални изисквания, но спасяват плагиатите

На 21 юни 14 депутати от ПФ и ГЕРБ, начело със Станислав Станилов (ПФ) и Милена Дамянова (ГЕРБ), внесоха също проект за промени в ЗРАС. Той заедно с проекта на БСП ще бъде обсъждан за първо четене в Комисията по образование и наука на 5 юли т.г. 
С проекта на ПФ и ГЕРБ най-сетне се въвеждат минимални национални изисквания за придобиване на научни степени и за заемане на научни длъжности. Вариантът в по-голямата си част повтаря основните моменти от проекти, внесени в миналия парламент, които фигурираха и в проекта на проф. Николай Денков.
Има обаче една съществена разлика - въпросът за плагиатството. Да, то е включено в текстовете на 14-те депутати за промени в закона, но съвсем не така ясно и подредено, както това бе направено с два отделни раздела в проекта на проф. Николай Денков. Предвидено е журито да дава становище за наличие или не на плагиатство и при установен плагиат ректорът или директорът на института да отнема научната степен и да освобождава плагиата от заеманата длъжност. Това обаче се отнася само за процедурите оттук нататък. А ако се установи преписване от чужд труд, извършено досега, то си остава без последици. В това всъщност е основната разлика с проекта "Денков", срещу който се обяви ръководството на Съвета на ректорите.
В проекта на служебния министър имаше отделен раздел за нещо, уредено в цял свят - наказването на плагиатството изобщо, извършено от учени и преподаватели. Може и през 1980 г. да си преписал, ако те хванат, прошка няма. Що министри и дори премиери в Европа си отидоха от поста за доказано плагиатство, извършено в минали години.  Е, точно този раздел от проекта "Денков" са "забравили" да включат 14-те депутати от управляващото мнозинство. И понеже това е най-съществената разлика с проекта "Денков", излиза, че тъкмо този раздел е причина ректорите да му се опънат. За няколко преписвачи се разшумя публично, да не се окажат обаче повече...    
Какво предвиждат текстовете на ПФ и ГЕРБ? Министърът на МОН чрез Националния център за информация и документация (НАЦИД) поддържа публичен регистър на лицата с научна степен, защитилите дисертация и хабилитираните лица. За всяко лице се прави електронен профил, съдържащ наукометричните данни за неговите постижения като учен и преподавател. Данните се вписват обаче не автоматично, а по желание на вуза, института или на самото лице.
За степен и длъжност се въвеждат минимални изисквания с наукометрични показатели за научните постижения: брой монографии и статии в индексирани списания, глави в книги, брой цитати, патенти, проекти, участия и доклади на научни конференции, членство в редколегии и пр. За преподавателите ще се отчита ръководството на защитили докторанти, лекционни курсове, учебници и пр. Минималните изисквания по области на науката ще се определят с правилника към закона до три месеца след приемането му, предвиждат вносителите. Вузовете и институтите могат да впишат в правилниците си и допълнителни изисквания.
Няма да се оценяват при защити на дисертация или при конкурси за длъжност лица, които не отговарят на минималните изисквания. Журитата на местно ниво остават, но членовете им също трябва да отговарят на минималните изисквания. При конкурс за главен асистент външните за организацията членове на журито стават трима срещу двама досега. Факултетният или научният съвет може да отхвърли решението на журито за кандидат за професор или за доктор на науките, но само ако една трета от членовете му са професори или съответно - доктори на науките. Преминаването на една и съща длъжност в различни институции може да става и без конкурс. А сроковете на докторантурата ще се удължават с времето за бременност и майчинство.
Министърът контролира открити и незавършили процедури по свое желание или по сигнал, като назначава проверяваща комисия. Ако се установят нарушения и министърът издаде заповед за отстраняването им, а тя не бъде спазена, това се отразява при акредитацията. За системни нарушения министърът може да поиска отнемане на акредитацията. В проекта обаче не е включено предложението на Станислав Станилов, макар че той е сред вносителите - за арбитър да се създаде Апелационна комисия, която да разглежда жалби срещу решения на базовата организация или на министъра. Тези решения отново ще се оспорват в съда, който обаче рядко може да бъде компетентен в дадената научна област.
 

        

 

 

 

България

  • 27. Юли 2017 145
    83
    0

    След проведения сериозен дебат, иницииран от парламентарната група на "БСП за България", Министерството на труда и социалната политика отпусна 15,7 млн. лв. за хората с увреждания. Дадено е и обещание, че при следваща актуализация на бюджета ще се търсят допълнително 90 млн. лв.
    ДУМА припомня, че депутатите от БСП Антон Кутев, Георги Гьоков и Михаил Христов отправиха ...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"