Ованес Торосян - от Арамис до Д'Артанян

Интервю на Виолета Тончева

Mюзикъла на Максим Дунаевски "Тримата мускетари" по романа на Александър Дюма-баща репетират във Варненската опера. Премиерата за България ще бъде на 29 юни от 21 ч. в рамките на фестивала "Опера в Летния театър - Варна 2017". Либретото и сценичната реализация са на Николай Априлов. Диригент и оркестрация - Страцимир Павлов, сценография и костюми - Ася Стоименова, хореография - Татяна Янева, сценичен бой и фехтовка - Николай Дериволков, стихове на песните - Мария Донева, диригент на хора - Стефан Бояджиев, Цветан Крумов, асистент-режисьор - Сребрина Соколова, фотограф - Моис Файон. Творбата се изпълнява на български език.

- Ованес, спомняш ли си кога за първи път прочете романа "Тримата мускетари"?
- Бях на 13 години, когато с известна досада прочетох романа. Не бях голям привърженик на четенето, а и в Армения съм израснал с легендарния руски филм "Д'Артанян и тримата мускетари". С по-големия ми брат Тигран Торосян, който също стана актьор и живее в България, и двамата ми братовчеди, които останаха в Армения, непрекъснато разигравахме историята на мускетарите. Тигран беше Портос, аз - Арамис, фехтовахме се с пръчки, батковците ни режисираха, непрекъснато измисляхме нови приключения и в сравнение с тях книгата ми се видя като досадно упражнение.
- Предполагаше ли, че след години отново ще влезеш в екипа на мускетарите, при това като Д'Артанян? Как се случи всъщност?
- Никога не съм предполагал, че ще участвам в мюзикъл, още повече "Тримата мускетари". Всичко стана съвсем случайно. Режисьорът Николай Априлов ме познава от малък, още от първите години, когато семейството ми се пресели в България. Веднъж пътувахме в неговата кола и той ми разказа идеята си да постави "Тримата мускетари". Искаше да му предложа някого за ролята на Д'Артанян, обсъдихме няколко имена и това беше. След няколко дни ми се обади, за да ми каже, че няма да търси повече Д'Артанян, защото е спрял избора си върху мен.
- Д'Артанян е описан в романа като "18-годишен гасконец, дързък и смел, нечувано ловък с шпагата за възрастта си, набит и дребен с мургаво лице, раздразнителен и горд, винаги готов да защити честта си". Как би се сравнил с този персонаж?
- Ами да, всичко съвпада, с изключение на "набит"...
- Как възприемаш сега, от позицията на времето, "Тримата мускетари"?
- Сега, когато отново чета текста, погледът ми е съвсем различен. След първата репетиция изпитах особено чувство, сякаш се връщам в детството. Мисля, че днес младите хора имат нужда от герои, искат да бъдат герои, но не знаят как да бъдат герои. Аз също искам да бъда герой и в някаква степен за времето на представлението ще бъда такъв. Това ми харесва. Все едно, че се връщам в детската си стая или минавам покрай училищния двор, където някога се преобразявахме в мускетари. В съзнанието ми изникват незаличими спомени, усещането е странно и хубаво.
- В театъра и киното обикновено пресъздаваш сложни психологически характери, докато сега героят ти е изцяло положителен. Това превключване изглежда лесно, а може би не...
- Драматургично погледнато, Д'Артанян наистина няма проблеми, освен когато на финала загубва любовта си. От друга страна, и кардиналът, който в ролята си на злодей е противоположният образ, също е изведен еднозначно. Ето защо персонажите трябва да бъдат решени в комбинация. Успехът се крие в синхрона между актьорите, а не в успеха на отделния актьор. Този подход е зададен и в самия девиз на мускетарите "Един за всички, всички за един".
- Да не забравяме, че става дума и за мюзикъл...
- Да, за първи път ще участвам в мюзикъл - съвсем различен жанр от дълбокия психологически театър, с който се занимавам и като актьор, вече и като режисьор. Последните ми актьорски занимания бяха в "Разкази от лудницата", "Без същност" - документален вербатим спектакъл (без слушалки) за живота в една психиатрия и "Вишнева градина" от Чехов. И след тази тежка актьорска работа изведнъж попадам в коренно различен жанр, със съвсем друга органика. Ще трябва и да пея.
- Тази смяна на амплоато като че ли идва съвсем навреме за живеещ на максимум творец като теб...
- Ролята на баща и съпруг ми е най-трудна, защото искам да съм повече време със семейството си, сега очакваме още едно дете. Но ми харесва да живея паралелно живота на театрален и филмов актьор, на режисьор и драматург. В последно време написах и музиката за няколко спектакъла, водя също театрални курсове. И ето как, от едни дълбоки психологически пластове, изведнъж попадам в освежителната атмосфера на "Тримата мускетари". Приемам това предизвикателство с благодарност, както се казва и в химна на мускетарите: "Пора-пора-порадуемся на своем веку/ Красавице и кубку, счастливому клинку./ Пока-пока-покачивая перьями на шляпах/ Судьбе не раз шепнем: "Мерси боку!"
- В ролята на Д'Артанян са блестели прочути актьори като Дъглас Феърбанкс, Жан Пол Белмондо, Майкъл Йорк, разбира се, Михаил Боярски в музикалния филм от твоето детство. Какъв ще бъде твоят Д'Артанян?
- Не по-малко добър от тези, които изброи.