Докарахме тероризма в дома си

ХРИСТО МОНОВ е роден през 1958 г. в с. Тлачене, област Враца. Завършил е психология в СУ. Специализирал е в Руската академия на педагогически науки. От 1985 г. е преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Практикува като семеен психоконсултант и терапевт, оказва кризисна психологическа интервенция. Бил е зам.-председател на Държавната агенция за закрила на детето (2005-2009). Народен представител в 42-то НС от гражданската квота на "Коалиция за България", председател на парламентарната комисия по въпросите на децата, младежта и спорта.

"Отчайваща диагноза за нацията е, че Бойко Борисов е три пъти министър-председател"


- Г-н Монов, тенденцията за засилване на агресията в българското общество не е от вчера или днес. Къде са корените й?
- Като човек, който се занимава с кризисна психологическа интервенция, мога да споделя, че се налага нашият екип всяка седмица да е някъде "на терен". Къде са причините ли? От една страна, може би чувствителността на обществото за това какво е агресивна проява, от друга - сринахме се като цивилизация. Влошихме качеството си на живот, изтрепваме се помежду си, докарахме тероризма в нашия дом.
Откъде е тенденцията ли? Не знам. Може би оттам, че станахме консуматорско общество, което не загърби, а забрави изконните си ценности. Отказахме се от тях, превърнахме се в нещо друго. Най-важното от ценностите на християнската цивилизация е, че човекът срещу теб не е средство, а цел. Ти трябва да достигнеш до него, за да живеете в хармония. Вие трябва да направите така, че да сте си полезни един на друг. А не да гледаш на човека срещу теб като обект, от който можеш да извлечеш печалба.
- Разбирам тревогата ви от това, с което се сблъсквате постоянно. Но сякаш хората се опитват да търсят вината другаде, извън себе си. Родителите - в училището, училището - в родителите, всички - в липсата на държава и в безнаказаността. Кое е най-страшното във веригата на търсене на вина?
- Търсенето на вина е най-грешната посока. "А защо гледаш сламката в окото на брата си, пък гредата в своето око не усещаш", се казва в Евангелието от Матея.
Търсенето на вина не е продуктивната посока за решаване на проблема. И Фройд го е казал. Но ние, българите, по някаква странност на националната ни психика и характер, спираме да решаваме проблема, след като намерим виновния. Виновни сме всички, щом сме допуснали това да се случи. И промяната трябва да започне от промяната във всеки от нас. Ако не го направим, утре ние ще бъдем жертви на този "батка" в Несебър. Той щеше да пребие сигурно жената, ако не беше толкова тъп, за да не дръпне ръчната спирачка на лъскавия си "Мерцедес". Друг е въпросът какво прави този "Мерцедес" там. А защо прекрасно работещата ни полиция, която ни пази, е допуснала всичко това? А хората, които само гледат? Затова казвам, че промяната трябва да започне от нас. И най-важното е да не се примиряваме с насилието.
Терминологично малко грешим. Агресията е нормален човешки механизъм, може би базово заложен, за адаптация. Ако не е била агресията, нямало е да оцелеем. Но насилието като социално явление е вече продукт на нашето общество. То е навсякъде.
Ще дам за пример изследване на Американската психологическа асоциация от 1953 г. То показва, че когато са излъчвали анимационните филмчета за Том и Джери в събота и неделя, в понеделник в американските детски градини и начални училища е имало много прояви на насилничество от деца към деца, копирайки видяното на телевизионния екран.
- Насочвате разговора ни към компютрите и медиите, които са неразделна част от живота на децата и младите хора. Как да предпазим нашето утре от насилието, с което те са облъчвани всеки ден от телевизионния екран и от компютърните игри, от модерните телефони? На какво да заложим? Щипка консерватизъм в семейството, в училището, в обществото или... Достатъчно ли ще е?
- С щипка консерватизъм няма да стане. Най-бурно развиващата се икономика - тази в Китай, какво прави? Какви строги регулации има на съдържанието на медиите например. А у нас? Колко ненужни новини и репортажи за насилие излъчват медиите всеки ден! Интересът на детето е нравствена позиция. Нека под претекста "свобода на словото" да не се самоунищожаваме. Какъв е смисълът от разпространението на брутални актове на насилничество в медиите? В Китай това съдържание се регулира, регулира се и интернет като разпространител на подобни прояви, които са ненужни на всяко общество. Същото прави и Индия. А ние зад идеята, че свободата на словото е най-висшата ценност, се ликвидираме сами. Някой ни подхлъзна.
Дадох ви пример с Холивуд и поредицата за Том и Джери. А какъв беше отговорът на Съветския съюз? "Ну, погоди!" Това прекрасно, мило зайче е повече от Дракула, ако се загледате в сериите. Примерите са много важни. Трябва да сме изключително внимателни какво е съдържанието около нашите деца, какво им поднасяме, какво другите им поднасят. Процесът малко е изпуснат.
Да се върнем към инцидента в Несебър. Този (трудно ми е да го нарека) човек, срещу когото има незрящи хора, сигурно е бързал за някъде, може и нещо много важно да е трябвало да направи, например да достави 10 кг сладолед или нещо друго в ресторанта си... Той е разбрал обаче, че ние като общество нямаме съпротивителната сила да му забраним да прави това, което е направил.
- Защо е така? Безсилни ли сме? Примирили ли сме се с насилието?
- Често пътувам с трамвая по линия № 5. Там има много училища, при това добри. Някой да е направил забележка на 13-14-годишни, които нахлуват в превозното средство, говорят високо, пият енергийни напитки, псуват се, държат се неприлично? Когато онзиден на такъв "юнак" направих забележка заради коментара му за младо момиче с по-изрязан потник, че не му прилича да се отнася така към нея, че това, което се заканва да й направи, не е във възможностите му, защото е твърде малък, той се изрепчи. Казах му, че на следващата спирка ще го изхвърля от трамвая. Тогава пет човека скочиха срещу мен и казаха: "Ти защо си позволяваш така да се държиш с момчето?"
- Излиза, че толерираме насилието и агресивното поведение в определени моменти?
- Толерираме го с незачитането на истинските ценности. Не може този пикльо (не се извинявам за думата) да отправя сексуални закани към едно прекрасно момиче, което е по-голямо от него. Не може! За това нещо - шамар зад врата! И той ще разбере, че не може да се прави така. Благодарение на преклонението пред жената сме оцелявали като цивилизация. Когато сринем това нещо, ще сринем и цивилизацията.
- Всичко в крайна сметка не идва ли и от това, че сме общество от оцеляващи индивиди?
- Дотам се докарахме. Как да уважавам нация, на която Бойко Борисов три пъти е бил министър-председател! Тази нация си заслужава тази съдба. Да се оправя! И аз ще стана индивидуалист. Опитвал съм се, както е казал Дядо Вазов за Левски - "той внасяше бодрост в народната свяст", но то няма свяст! Отчайваща диагноза за нацията е, че Бойко Борисов е три пъти министър-председател.
- Не е ли песимистично?
- Предпочитам да съм реалист песимист, отколкото възторжен олигофрен.
- Има ли рецепта за справяне с насилието, за ограничаване на агресията?
- Има разработени от психолози, внедрени по света (не е необходимо "да откриваме топлата вода") системи за редуциране на агресивното поведение на децата в училище. В България единствената обществена структура, която що-годе работи добре, е училището. Там, вместо да караме децата в първи клас да учат по математика числата до сто (може би сме първата държава в света, която прави това в първи клас), да ги учим как хората общуват и си взаимодействат как решават конфликти и проблеми помежду си. Защо не им обясняваме и не им даваме примери колко е глупаво да си агресивен при най-малкия повод. Това може да стане даже и в часовете по математика.
Защо не направим така, че в българското училище да влязат повече помагащи професии - психолози, логопеди, социални работници, социални педагози. И да не ги наричаме педагогически специалисти, обиждайки ги по този начин. Те са заслужили да бъдат наричани логопеди, психолози и пр. Това са на пръв поглед дребни неща, не струват много пари, но ще бъдат изключително полезни за ограничаване на насилието и агресивното поведение от най-ранна възраст. От тези дребни на пръв поглед неща може да се промени цялостната ситуация, в която живеем.
Погрешно е да внушаваме на децата, че оцеляването може да бъде на всяка цена. На всяка цена означава да не зачиташ другия. И в един миг да останеш сам. А това е страшно.