Боси по Бойковия асфалт

Иван Ценов

Днес се сбогувахме се с лейтенант Михов! Тръгна и той бос по асфалта на Бойко!
Като се събрали роднини, съученици, съседи, колеги, всякакви там близки... И прегръдки, сълзи, цветя! Реч държа бай Геро. Изправи се той пред изпращачите, прокашля се от обзелото го вълнение и започна:
- Днес присъстваме на велико събитие! Изпращаме нашия съсед, приятел и колега, участника в умиротворителните мисии в Ирак, Косово и Афганистан лейтенант Михов! – тук гласът на бай Геро, затрепери издайнически, сълза пробяга по бузата му. – Поетът го е казал и аз ще го повторя: “Пътят е страшен, но славен, той може млад да загине!” Но не, няма да загине нашият герой, колкото и страшен да е пътят! Ще кара той колата си по магистрала „Струма“, по точно по отсечката през Кресненското дефиле, знаем там се гине, там се мре! Колкото и водачът на нацията, генерал Бойко Огнеборски, да се пъчи с магистрали и асфалт, там през всичкото време във врата му ще диша не кой да е, а самата смърт, но всички ние вярваме той ще се справи!
Разбира се, не липсваха и драматични моменти. Майката на лейтенанта три пъти припада. Ей така прошепне едно: "Сине, на кой ни оставяш, сине!?” и се свлече бездиханна на земята... Да не говорим за жената му, Кинчето Михова. Върти безумни очи клетата, кърши пръсти и пищи пронизително:
- Пенчо, откажи се, бе, Пенчо! Малко ли те стреляха талибани! Малко ли те бомбиха косовари! Малко ли те взривяваха иракчани! Къде сега пак си тръгнал да се навираш в най-страшното, бе, Пенчо!?
А всичко наоколо плаче, шмърка, трие мокри бузи... Бабички се кръстят, старци плюят в пазвите си, моми тичат при него автографи да искат, стари воини-ветерани сумтят мрачно...
И ето – целуна Михов ръка на майка си, прегърна като за последно жена си, изправи се величав и изпълнен с решимост, постоя минута–две, после седна в реното си, свъси вежди и завъртя контактния ключ... Светнаха фаровете, изръмжа нестройно стартерът, двигателят избумтя от многото газ...
- Нееее! Пенчо, мили, неее! – изстена жена му и се свлече бездиханна на асфалта.
Глух ропот мина над множеството, от балкон на първия етаж жена със слаби нерви извика пронизително:
- Спрете го! Ей, спрете го!
Как да спреш човек, решил да тръгне, та каквото ще да става! Задвижи се бавно автомобилът, после ускори ход и след малко се скри зад ъгъла...
Замина, към завоите на Кресна, дето само по времето на Бойко поне сто и петдесет души намериха края си... А иначе речи за магистрали, снимки на първи копки, внасяне на нови закони, провесване на скрити и открити камери по пътя – колкото искаш в тази наша европейска България!