И Белоградчик под ножа на "инвеститорския интерес"?

Последното нещо, което би си помислил нормалният човек, е, че в една от най-дивните забележителности на България - Белоградчик, може да се построят... кариери за добив на камъни. Точно това обаче не само си е помислило, но е и задвижило енергийното министерство. През май т.г. оттам е излязло разрешително за софийската фирма "Каро Трейдинг" ООД да проучва терен от 1 кв. км при селата Чифлик и Праужда за евентуално строителство на кариери за трошени камъни за пътна настилка.
Какво са Белоградчишките скали знае всеки в България, пък и извън нея. Тези уникални природни образувания вече са в списъка на чакащите за включване в листата на ЮНЕСКО на световните забележителности. Да не говорим, че в района се намира и уникалната пещера Магурата, пазеща невероятните скални рисунки на хората от енеолита и камената епоха. В това райско кътче са и най-голямото по площ вътрешно езеро в България - Рабишкото езеро, пещерата Венеца, водопадът Бела вода, Боров камък, резерватът "Чупрене", възстановената крепост от римско време. Но баш на това място се появява "перспективата" на "Каро трейдинг". Проверка на ДУМА в регистрите на Апис показа, че основната дейност на "Каро Трейдинг" е строителството на тръбопроводи, фирмата осигурява 163-ма души, а печалбата й за 2015 г. е 18 173 лв. Собствениците са двама, от които мажоритарният - Красимир Караиванов, притежава и участва в общо 35 фирми.
Има ли смисъл да се занимаваме с традиционните "подробности" - че преди издаването на разрешителното не е правена оценка за въздействието върху околната среда, пък и нямало нужда, понеже става дума само за проучване, а не са инвеститорски проект. Едва ли може да се вярва, че някой ще хвърли на вятъра над 56 000 лв. за проучване (толкова са според документа), ако няма бъдещи намерения за добив. Не вярват в това и местните хора, които заедно с общината на Белоградчик и с кмета Борис Николов събират протестна подписка и са внесли куп жалби във ВАС срещу решението на Министерството на енергетиката.  
На 23 юни т.г. Общинският съвет на Белоградчик огласи декларация срещу издаденото разрешение за проучване на строителни материали в Белоградчик по Закона за подземните богатства. В декларацията общинарите заявяват, че приоритетите за развитие на региона са преди всичко туризъм и екологично земеделие. Проучването за строителни материали би нарушило сериозно ландшафта на местността, а бъдеща каменна кариера би го унищожила, заявяват общинарите. И отбелязват: "От най-високата точка на Белоградчишката крепост от римско време, която е най-популярният туристически обект в Белоградчик, в посока юг към величествената гледка на Западен Предбалкан и централното било на Западна Стара планина с най-високия й връх - Миджур (2 168 м.) има пряка видимост към площта за проучване, която е разположена по десния скат на р. Стакевска, точно срещу Белоградчишките скали".
Всъщност става дума за един от изключителните ландшафти у нас, чието опазване е подчинено на Европейската конвенция за ландшафта от октомври 2000 г., ратифицирана от България. Площта за проучване попада в границите на проекта за "Природен парк Белоградчишки скали", който е в процедура по обявяване в МОСВ. Тази площ попада и в рамките на Геопарк "Белоградчишки скали", създаден през 2014 г. на територията на общините Белоградчик, Димово и Макреш и в процедура по кандидатстване пред ЮНЕСКО за получаване на статут на част от мрежата на европейските геопаркове. Да не говорим, че теренът влиза в две защитени местности по "Натура 2000", а ЕС ни критикува именно за неизпълнение на изискванията за опазването на такива зони. "Добиването на камъни в ареала на ландшафта на Белоградчишките скали граничи с престъпление към природното и ландшафтно богатство на България, Европа и света", заявяват общинарите.
Знае ли някой защо концесионните интереси винаги са насочени именно към най-ценните обекти на българското природно и културно наследство? Колко години вече война се води за застрояване на части от Природния парк "Пирин", който отдавна е под закрилата на ЮНЕСКО. Наскоро бе утвърден нов план за управление на националния парк, който разширява 20 пъти площите, разрешени за определен тип застрояване - от 200 ха на 4000 ха. В плачевно състояние е Витоша - половината иглолистни гори са поразени от корояд и изсъхнали. Да не говорим, че до този някога любим за столичани парк вече трудно се стига - концесионерът пуска лифтовете само в събота и неделя (не му било изгодно да работят повече), а те са достатъчно скъпо удоволствие. Тези дни столичната община обяви, че пуска за лятото скоростен автобус до "Златните мостове" - пак само в почивните дни обаче.
За бетонираното българско Черноморие и тонове хартия да изпишем - вече е все тая. В големите ни курорти не мирише на море и не шуми прибоят - мирише на кебапчета, гърми чалга и екзалтирани "диви" или "гърли", както предпочитате, кълчат баджак. Това било бизнес. Половината дюни са отнесени като да е минал тайфунът "Ел Ниньо". Попълзновенията към последните незастроени морски кътчета продължават, а българите се изнасят да почиват в Гърция и Турция. Дори Странджа е "на мушката". Съдебни битки, протести, живи вериги, приемане и влизане в сила на устройствени планове без екооценка в нарушение на три европейски директиви съпътстват неудържимите напъни на "бизнеса" да печели. Неотдавна бе спасена (засега) от инвестиционни мераци емблематичната за България Копрившица. Горите с ускорени темпове се изнасят от планините ни, превърнати в дървесина. Бракониерства или иманярства всеки, когото не го мързи. Иначе с европари правим скучни проектни екофоруми, а правителството ни омайва с "намалена престъпност". Посегателствата върху де що има зелена площ в София пък станаха пословични. Реституираните "земеделски земи" насред жилищните комплекси неизменно се превръщат в строителни площадки и вместо "в цъфналата ръж" столичани едва дишат сред никнещите като гъби нови и нови блокове - шедьоври на чалга архитектурата. Красивата някога столица днес е жива архитектурна еклектика. И това стана възможно благодарение на едни целенасочени последователни поправки в т.нар. реституционни закони, пробутани през парламента от лобита на същите заинтересовани от печалбите си "инвеститори".
Далеч съм от пуританизма на щенията за непокътната девствена природа и недокосвани от никого паметници на културно-историческото ни наследство. Но, бога ми, наистина райските дадености на България трябва да се използват с акъл, ако искаме да извличаме от тях устойчива икономическа полза, а не моментна изгода на принципа "след нас и потоп". Ако други държави имаха нашите природни и исторически ресурси, биха направили чудеса. Хората пустинята превърнаха в градина, а ние от градините правим пустиня.
Мераците на "инвеститорите" у нас с редки изключения са чиста агресия спрямо обществения интерес. Как може да ти дойде наум да копаеш камъни в Белоградчик и да покриеш района с прах от каменоломните, вместо да вложиш всички усилия за превръщането му в рай за родни и чужди туристи - той дава прекрасни възможности за всякакъв вид туризъм, от който може да се печели наистина. Че дори астрономическа обсерватория си имат в Белоградчик! А ние - ах, образованието ще го правим "иновативно"! Може би чрез дуално обучение по каменните кариери връз Белоградчишките скали?      
И последно - хич да не излизат с номера, че се осигурява заетост в региона. Ако някой мислеше за поминъка на този край, нямаше преди няколко години да бъде унищожен телефонният завод в Белоградчик, давал хляб на стотици местни хора и произвеждал 1,2 млн. апарати годишно; машините му нямаше да бъдат нарязани на скрап и сградите му нямаше да бъдат разрушени, ограбени и окрадени по позната от 27 години вандалска схема.
Няма такава държава.


В този рай вместо туризъм са замислили кариера за добив на камъни


Хвойновите плантации на Витоша преди и сега. Поразени от корояд и изсъхнали са вече около 100 ха иглолистна растителност


Крадени дърва в Троянско


В защитената местност при морския залив на Иракли


Някога столичният квартал "Лозенец" беше зелен рай