Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

26 Юли 2017 | Сряда
 
вход регистрирай се

На първа страница

Събеседник

Радомир Андрич:

Длъжни сме да съхраним кирилицата!

Успяхме да се преборим 24 май да стане официален празник у нас, разказва председателят на Съюза на сръбските писатели

Боян Бойчев

30. Юни 2017 , брой: 126   474   0
Снимка


Радомир Андрич е роден през 1944 година. Учи в гимназия в Ужице и в Крушевац и се дипломира във Филологическия факултет на Белградския университет. Работил е като журналист в Радио Белград и като литературен редактор в различни издания. Пише поезия, проза, литературна критика и публицистика. Автор е на над 30 книги с поезия. Творбите му са превеждани на десетки езици, носител е на множество национални и международни литературни награди. Член е на Славянската литературна и артистична академия - Варна, и на още няколко чуждестранни академии. Председател на Съюза на сръбските писатели.

- Г-н Андрич, вие сте в България във връзка с премиерата на новата Ви книга "Тайна", издадена от "Български писател". Разкажете на читателите за нея.
- Това е първата ми книга на български език и аз съм много щастлив от този факт. Но ние имаме много идеи за сътрудничество между двата писателски съюза. Тази книга е само част от това сътрудничество. Предстои да излязат и други преводи, както и съвместни антологии с творби на живи писатели, целта на които е взаимно да опознаем творчеството на днешните творци.
- От всичко, което казахте, става ясно, че отношенията между двата съюза се развиват в добра посока. Какво бихте добавили по тази тема?
- Действително, имаме много интензивно и полезно сътрудничество. Специално искам да подчертая, че между двата писателски съюза има много топли, приятелски отношения. Организират се съвместни фестивали. Сръбски писатели се превеждат на български, както и обратното - български писатели - на сръбски. Ще дам само един пример, преведохме поезията на Любомир Левчев. Той е носител и на една от най-големите сръбски литературни награди "Повеля Морава". А река Морава е най-възпяваната от нашите поети река. Затова има нещо символично в тази награда.
- Какво е състоянието на сръбската литература днес?
- Съвременната сръбска литература има сходни проблеми с българската - липса на достатъчно финансови средства за издаване на книгите, комерсиализъм. Но в същото време днес тя е част от модерната европейска литература. Началото на този процес е през 50-60 години на миналия век, когато започна едно модернизиране на нашата литература. Появиха се такива поети като Миодраг Павлович, Васко Попа. Те са родоначалниците на модерния изказ. За половин век в сръбската поезия настъпиха огромни промени. Освободиха се езикът, изразните средства, стихосложението. Изразяването на авторите започна да се характеризира с интимност, индивидуалност. Такива са тенденциите в европейската и световната литература и сръбската поезия е част от този процес. Например поезията на Васко Попа е преведена на над 50 езика. Тук ще спомена името и на Бранко Милкович, напуснал този свят твърде млад. Тези творци разрушиха бариерите, стените, ограниченията в изразяването,  разбиха оковите на традиционализма. В България това са поетите от поколението на Любомир Левчев, Николай Кънчев, Стефан Цанев. Да не забравя и българските поетеси Елисавета Багряна, Блага Димитрова. У нас европеизацията в женската поезия е свързана с имената на Десанка Максимович, която е била приятелка на Багряна, както и на хърватката Весна Парун. Има общи тенденции и естетически търсения и в двете поезии. Известни са имената и на Оскар Давичо, извървял пътя от реализма, през модернизма, към сюрреализма, както и друг сюрреалист - Душан Матич. Благодарение на тези поети се стигна до освобождаване на метафориката, философска вглъбеност, езикът да говори сам по себе си. Но в същото време можем да кажем, че има един балкански привкус в тази модерна поезия, на самите сръбски автори, които не копират, а претворяват нещата по своему. И това ги прави интересни.
- Има ли граница между европейското и славянското?
- По традиция руската поезия има влияние върху всички славянски поезии. Всяка поезия има своите особености, но славянските имат и общи неща. Да вземем като пример Анна Ахматова и Марина Цветаева в Русия, Вислава Шимборска и Херберт Сбигнев в Полша, Любомир Фелдек в Словакия. Това е най-вече славянският дух. Вече стана дума за европеизацията на сръбската литература, която има и своите плюсове, и своите минуси. Но една от нейните основни роли е да отстоява националната култура, националния език, които в последно време са подложени на натиск. 
- Как се справяте с натиска?
- Борим се да запазим кирилицата. Една част в Западна Сърбия искат да я заменят с латиница. Дори има хора, които пишат на латиница. Съюза на сръбските писатели и преобладаващата част от творците отстояват кирилицата като традиционна азбука в Сърбия. Дори успяхме да се преборим 24 май да стане официален празник. След като в продължение на 7 години наша беше инициативата за отбелязването на тази светла дата, тази година, именно на този ден, това се случи. Нашата литература се е зародила с писмото на Кирил и Методий и ние искаме да се запази това писмо. Но в краен случай важно е не на какъв език пишеш, а какво и как пишеш.
- А какво и как да пишем?
- Трябва да подкрепяме всичко различно, за да съществуваме и ние. Толерантност. Но дали това друго е толерантно към теб? Ето, и в Сърбия много имена на фирми се изписват на латиница, макар че официалната писменост е кирилицата. Казах вече за напъните кирилицата да бъде заменена с латиница.
- Какви са критериите за стойностна литература? Коя е стойностната литература днес на фона на доста пошли и елементарни заглавия?
- Издателите диктуват какво да излезе на пазара. Целта им е какво ще продадат. За съжаление тях не ги вълнуват въпросите какво трябва да се съхрани, кои ценности са важни, кои са традиционни. 
- Как да запазим тези традиционни ценности? 
- Младите хора се самоизразяват по свой начин. Чрез новата култура, чрез европейската култура. Повечето славянски народи пишат на кирилица. Но новото поколение е много възприемчиво и податливо на чуждо влияние. Ние, писателите, не можем да им диктуваме какво да правят и как да говорят и пишат. Но сме длъжни да отстояваме нашите славянски традиции. Затова трябва да се борим да бъде въведен Закон за езика. Да се използва кирилицата, книгите да се пишат задължително на кирилица. Държавата да не дава пари в друга посока, а да подпомага тази дейност. Макар че времето носи своите промени и тенденции, аз се надявам младите хора бъдат по-хуманни и по-духовни от нас.

 

 

 

България

  • 27. Юли 2017 145
    85
    0

    След проведения сериозен дебат, иницииран от парламентарната група на "БСП за България", Министерството на труда и социалната политика отпусна 15,7 млн. лв. за хората с увреждания. Дадено е и обещание, че при следваща актуализация на бюджета ще се търсят допълнително 90 млн. лв.
    ДУМА припомня, че депутатите от БСП Антон Кутев, Георги Гьоков и Михаил Христов отправиха ...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"