Мизерията на учените ни е национален въпрос

В парламентарната Комисия по образование и наука днес се предвижда обсъждане на два проекта за промени в Закона за развитието на академичния състав, за които ДУМА вече разказа подробно - единият е внесен от депутати от БСП За България и предвижда заплатите от бюджета за академичния състав по основен трудов договор и пълна заетост в държавните вузове, БАН и Селскостопанската академия да е не по-малко от 2 минимални заплати за асистент, 3 минимални заплати за главен асистент, 4 за доцент и 5 за професор. Левите депутати предлагат също допълнителното заплащане за научната степен "доктор" след защитена дисертация да е не по-малко от 200 лв., а за "доктор на науките" - от 400 лв. Вторият проект е внесен от депутати на Патриотичния фронт и ГЕРБ и предвижда въвеждането на минимални национални изисквания за получаване на научни степени и заемане на научни длъжности. 
У нас заплащането на труда в науката отдавна  превърна учените в нарицателно за т.нар. работещи бедни. Ако се съди по заплатите, които българската държава осигурява за работещите в публичния сектор, тя оценява най-ниско хората с висша квалификация, които са способни да създадат и да поддържат високо равнище на икономиката и на обществото на знанието - първи приоритет на Европейския съюз за развитието на държавите. В момента страната ни отделя за наука 10 пъти по-малко средства като процент от БВП от средното равнище за общността. И тъй като науката по същността си е международна, не национална дейност, ниското заплащане е основната причина огромен процент от нашите млади учени да се ориентират към работа в чужбина, където и заплатите, и материалното осигуряване на лабораториите са на светлинни години от тези у нас. България губи мозъци с най-висока скорост в ЕС и само слепци може да не виждат основната причина за това. Единствен начин да се спре пагубният процес, обричащ страната ни на маргинализация, е спешното увеличаване на заплащането в науката - нещо, което Европейската комисия констатира категорично в своята експертна оценка от 2015 г. за състоянието на научния сектор у нас. Впрочем, казвали са ни го всички представители на Бюрксел, които са посещавали България от 2005 г. насам. Вчера бе огласен нов доклад на ЕС за инвестициите в науката, в който България е отбелязана на последно място в общността по разходи за наука от държавния бюджет.
БСП не за първи път в последните години предлага въвеждането на минимални прагове за заплащането във висшето образование и науката, но винаги досега мнозинството на ГЕРБ е отхвърляло проектите й. Проблемът обаче не може да бъде въпрос на партийно боричкане, защото е национален. Дали този път у управляващите ще се появи поне грам разум предстои да видим.
Лош сигнал вече излъчи бюджетната комисия в НС, която на 27 юни т.г. отхвърли проекта на левите. От становищата им, качени вчера в сайта на водещата по темата Комисия по образование и наука, личи, че те карат вода от девет дерета, за да "отсвирят" отново бъдещето на учените у нас. Според министър Красимир Вълчев средната заплата в БАН била 1007 лв., което просто не е вярно.  Владислав Горанов пък пише, че имал резерви доколко е коректно заплатите във вузовете и БАН да са от бюджета. Ами, коректно е точно толкова, колкото са коректни заплатите от бюджета във всички публични институции, в министерствата включително. Освен това, става дума за минимални прагове на държавното заплащане, под които не бива да се пада, а по-високи нива може да се постигат за сметка на собствените приходи.  
За да се мисли сериозно за проблема, първо трябва да се види каква е

истината с точни числа

Възможност за това се появи, след като синдикатът "Висше образование и наука" към КНСБ (ВОН-КНСБ) изготви анализ и огласи данни за заплащането на работещите в държавните висши училища - нещо, което вузовете ни упорито пазят в дълбока тайна. И какво се оказа? Оказва се, че в момента само две висши училища - НХА и Тракийският университет, плащат за степента "доктор" 180 лв. (под предлаганите от БСП 200 лв. минимум), във всички останали вузове сумите са над 200 лв. Средно за всичките 33 вуза парите са 262,50 лв. А първенец е УНСС, където за "малкия доктор" се плащат 550 лв. Водещият в почти всички професионални направления Софийски университет е под средното ниво - 240 лв., а в ХТМУ - един от университетите с високи научни постижения, са заковали възнаграждението на 200 лв. За "големия доктор" пък - научната степен "доктор на науките", е още по-интересно. В държавните вузове за тази степен се дават средно 483,8 лв. Водещ отново е УНСС с 850 лв., а под предлаганите от БСП 400 лв. (между 360 и 300 лв.) изплащат само 5 вуза - Тракийският университет, НХА, Висшето строително училище, ХТМУ (!) и УАСГ. Софийският университет и тук е под средното ниво - 450 лв.
А сега на този фон да хвърлим един поглед към БАН - водещия научен център на България, който от времето на Симеон Дянков насам търпи истински финансов погром от страна на държавата. Та. В тази институция, която дава над 60% от международно видимата наука у нас, за "доктор" се плащат... 120 лв., а за "доктор на науките" - 200 лв. Ако това не е срам за България, какво е?

Във вузовете - между 2061 лв. и 860 лв.; в БАН - 741,27 лв. 
 
Също тъй интересна е картината на средните брутни работни заплати в държавните висши училища и в БАН. Според данните на ВОН-КНСБ, ножицата в заплащането в различните вузове е твърде голяма. За всичките 33 държавни висши училища брутната заплата е средно 1250 лв., но в Икономическия университет-Варна тя е 2061 лв., докато в последния в списъка - Минно-геоложкия университет, е... 860 лв. Сред най-добре заплатените са работещите и в МУ-София (1995 лв.), МУ-Варна (1849 лв. и Пловдивския университет (1585 лв). Софийският университет и тук е под средното със средна брутна заплата 1193 лв., а ХТМУ е предпоследен с 892 лв. средна брутна заплата. Фактите казват, че всичките обилно леещи се приказки за оценяване по качество и приоритети са само един пореден блъф.   
ВОН-КНСБ не включва БАН в анализа. Но по последни данни от академията, средната брутна заплата в нея е... 741,27 лв. Т.е. тук заплатите са по-ниски, отколкото в който и да било вуз. При това повечето институти на академията са в София, а средната брутна заплата в района на столицата е 1414 лв. (Да не говорим че само в БАН, Университета за хранителни технологии в Пловдив и МГУ за стаж плащат най-ниския процент - 1%, във всички останали вузове парите за прослужено време са по-високи - до 2% върху основната заплата в НСА). Водещите умове на България получават за труда си два пъти по-малко от това, което вземат средно работещите в София. Синдикатът на КНСБ не е правил разбивка отделно за средната заплата само на академичния състав във вузовете. За БАН обаче тя се знае. Само за научния състав - от асистента до професора, средната заплата в академията е 883,05 лв. Асистентът взема 606,39 лв. (средната заплата на ненаучния персонал е 609,13 лв.), главният асистент след защитена дисертация получава 735,81 лв. Дори заплащането на хабилитираните учени тук - доценти и професори, е средно 1050,24 лв. - с около 400 лв. под средното за София. За такива пари дори завършващите университет студенти не искат да се хващат на работа. Тук вече говорим не просто за срам, а за престъпление.
За сравнение - от началото на 2017 г. заплатата на начинаещ учител е 660 лв. (с 60 лв. повече от главния асистент в БАН с научна степен "доктор"). А според обявите за работа, които се пускат в интернет, сервитьорка в сладкарница се наема с 1500 лв. основна заплата... Още ли някой се чуди защо за две години от БАН са напуснали около 1000 учени и в момента в академията са останали около 2700 изследователи! Апропо, в Германия например начинаещ учен получава 4300 евро на месец.
 Та, ето за тези 2700 души с висша професионална квалификация, живеещи от стотинка до стотинка, които още се инатят да работят наука, е крайно наложително да се осигурят едни де факто смешни пари, за да излязат от сегашната си мизерия. Във висшите училища на основен договор пък са малко над 13 000 души. В много от вузовете заплатите, описани в проекта на левицата, са постигнати и надминати. В други - не са, но допълнителни пари за минимума вероятно ще са необходими най-вече за професорите, а те дори в БАН са общо 380 души. Така че няма да има никакво двойно увеличаване на субсидията, каквото подозират от Софийския университет, който иначе подкрепя проекта. Дано днес депутатите от управляващата коалиция да започнат да опровергават скептицизма ми...



Средни брутни заплати в държавните вузове и БАН  


На един преподавател във висшите училища се падат средно 12,22 студенти, но ножицата между различните вузове е огромна, показват данните на ВОН-КНСБ. Ако в Икономическия университет-Варна един преподавател обучава 31,1 студенти, то в МУ-Пловдив на всеки лектор се падат само 4 студенти. Изследването отчита само студентите в държавна поръчка, не и тези в платено обучение. Така не може да се разбере кое висше училище при малко преподаватели е "преяло" с платени студенти, за да събира повече пари, вкл. за заплати. Показателно е, че в МОН подобни анализи изобщо не се правят.