Здравно неосигурените са най-застрашени от дискриминация

Здравно неосигурените лица в най-голяма степен са в риск от дискриминация поради затруднен достъп до здравна и медицинска помощ и финансови ограничения за закупуване на лекарства. Това показват данните от проучване на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), проведено в 6-те икономически региона в страната. Според анкетираните в най-голяма степен на различно отношение са подложени хората без здравни осигуровки при достъпа им до спешната помощ, както и при постъпване в болница и последващо лечение. От анализа става ясно, че се сблъскват две противоположни мнения. Едното е по-емоционално и според него хората без здравни вноски са дискриминирани в достъпа им до медицински услуги. То се подкрепя от представители на уязвими групи или хора, които просто споделят това мнение, вероятно основаващо се на личен опит или на познаване на други случаи. Другото мнение е на представители на институции - бюра по труда, социални работници, здравни медиатори и др., чиито позиции се основават на нормативни документи. Анализаторите цитират социален работник, който казва, че например, ако безработен постъпи в болница, не му се отказва медицинска помощ, а след лечение представя документ, че е регистриран в бюрото по труда и престоят се плаща, освободен е и от потребителска такса за болничен престой.
Повече от половината здравно неосигурени са безработни, над 28% живеят в малък град или село. Близо половината (44%) са в икономически активна възраст (18-56 г.), а 51,4% са роми. Близо 11% от безработните не могат да си позволят и не ползват медицинска помощ, а 56.7% твърдят, че ползват рядко. Над 22% от хората без осигуровки са с чист месечен доход на домакинство под 499 лв. (след като са приспаднати всички данъци и удръжки). Всеки пети от хората без образование, съобщава, че здравословното му състояние е лошо.
В сериозен риск от дискриминация са и хората с хронично или инфекциозно заболяване. Хората с увреждания пък най-често са възпрепятствани да извършват всекидневни дейности вследствие на продължително заболяване, увреждане или психически проблем.
Над 29% от хората без образование, близо 29% от тези с начално образование и над 34% от лицата с полувисше образование или колеж споделят за наличие на хронично или инфекциозно заболяване. Повече от 22% от ромите също твърдят, че имат хронично или инфекциозно заболяване.
По отношение на доходите се откроява групата на бедните болни - 31% от хората с доход на домакинството под 499 лв. съобщават за хронично или инфекциозно заболяване, лечението на което не могат да си позволят. Не могат да си позволят лечение и хората с хронични заболявания над 57 г.