Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Ноември 2017 | Събота
 
вход регистрирай се

Пегас

От редактора

Насилието, в което сме насилени да живеем

Боян Бойчев

7. Юли 2017 , брой: 131   757   0



Деца използват коте като боксова круша, снимат и после качват видеото в интернет. Ученик рита учителка, замеря я със стол. За крив поглед или непремерена дума веднага се скача на бой. Ученик пребил друг, родител дошъл да се саморазправя...
Това е реалността, в която си избрахме да живеем. 
Помня като дете бяхме на гости у едно приятелско семейство. Тогава какви да е филми по кината и телевизията не се пускаха. Но имаше и видео и се случваше така, че на касетки се разпространяваха ленти, които нямаше как да видят екран у нас. Та сюжетът на дадения филм беше типичен холивудски. Жената на главния герой бе изнасилена и убита от няколко души от една банда и мъжът й взе правосъдието в свои ръце. Обикаляйки из града с лъскавата си кола, той осъществяваше различни варианти на лично отмъщение, един от друг по-жестоки. Във филма имаше и насилие, и секс. Не ги видях, защото периодично майка ми затваряше очите ми с ръце. На следващия ден моите родители коментираха помежду си възмутени филма, а аз се направих на интересен, като се включих с тезата, ама защо да е тъп, нали героят отмъщава за жена си. Думите на родителите ми, че саморазправата е недопустима, има закони и съответните органи, които да ги прилагат, запомних за цял живот. А също и тяхната позиция, че такива филми не трябва нито да се произвеждат, нито да се излъчват, защото не учат на нищо, освен на насилие. 
Връщам се към този спомен днес, когато насилието ни облъчва от киното, телевизията, интернет. Днес, когато то е станало неизменна част от нашия живот. Когато за направена забележка, че не е спазено предимство на пешеходна пътека, изродът зад волана на джипа се връща и нарочно мачка с колата.
Живеем във време, когато бандитите минават за добре облечени бизнесмени. Когато държава и престъпност се сливат в своето сиво, сенчесто единство, демонстриращо лукс и безочие.
Не мога да забравя шока, когато през 90-те години за първи път у нас започнаха да се стрелят по улиците, да играят бухалки. После дойде привикването.
Някои се възмущават в социалните мрежи. Но други учат децата си - бъди хищник, а не жертва. Не е решение.
Проблемът е в обществената система, в която си избрахме да живеем. Тази, която познавахме само от филмите. Само че тук не може просто да си затвориш очите и кадърът да премине.
Изходът? Да осъзнаем, че общество, в което насилие и престъпност определят начина на живот, трябва да бъде променено. От нас.

 

 

 

Пегас

  • От редактора
    24. Ноември 2017 231
    190
    0

    Едно събитие ни раздели. Забележителната победа на Григор Димитров в Лондон предизвика патриотичен възторг, нашенска завист и тъжни размисли за обществото ни.
    А би трябвало да ни обедини. И нека това да са двете страни на една монета, но монета ценна.
    Успехите на спортистите са лицето на една нация. Факт, известен ни още от Древна Гърция, когато олимпийските шампиони са били...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"