...Аз, Никола Фичеолу, от село Дряново

Любомир Димитров
гр. Дряново


 - Уникално, неповторимо, завладяващо! - Така възкликна г-н Жак Шатол, главен архитект на Париж, при посещението си в Музея на майстор Колю Фичето в Дряново преди години.
На 20 юли т.г. се навършват 48 години от откриването му лично от тогавашния държавен и партиен ръководител Тодор Живков. Тържеството стана по време на Втория национален събор на строителите от цяла България с домакин нашият балкански град. Автор на проекта на сградата на музея е архитект Димитър Кръстев, а на бронзовата фигура на първомайстора - скулпторът Борис Гондов...
През 1967 г. започна спор къде е родното място на самобитния творец. Претенции имаха Велико Търново, където преминава по-голямата част от житието и битието на уста Колю, Трявна и с.Армянковци, където се смята, че е родена неговата майка, Шумен и Дряново. Оказа се, че Фичето е оставил собственоръчно писание на плоча, открита след реставрацията на черквата при манастира "Света Троица" край Велико Търново. То завършва с думите: "... Аз, Никола Фичеолу, от село Дряново".
Така от Института по история при БАН решават, че в град Дряново трябва да бъде издигнат не само паметник, но и да бъде създадена експозиция-музей в прослава на делото на великия архитект и строител, и във връзка със 170 години от неговото рождение.
Това внезапно откритие прави с помощта на историци родолюбци Константин Йорданов, също историк, който отива в черквата на манастира и сам се уверява, че на посоченото място, над вратата на черквата, наистина има паметна плоча.
Константин Йорданов е и първият директор на новосъздадения Градски исторически музей през 1969 г., удостоен е посмъртно, по мое предложение, със званието "Заслужил гражданин" на Дряново. 
За по-малко от година е построена сградата на бъдещия Градски исторически музей, като и до днес в него се съхраняват уникални макети на най-значимите творби на Никола Фичев, както и неговият дюлгерски метър, пръстенът му, подарен на музея от столичния колекционер Алексиев. Тук се намира и съхранява оригиналната и единствена снимка на Фичето на смъртния му одър, по която българските художници и скулптори правят портретите на първомайстора.
През 1992 г., по предложение на арх.Емил Момеров и на други специалисти, бе направена ексхумация на тленните останки на славния дюлгерин, който е погребан във Велико Търново. Целта бе изтъкнатият учен проф.Йордан Йорданов да направи антропологична възстановка на образа на Колю Фичето по неговия череп. За съжаление той беше силно корозирал и не можеше нищо да се получи. Така поколенията няма никога да разберат как е изглеждал приживе нашият именит съгражданин.
През 2010 г. 11 строителни фирми у нас подеха дарителска кампания и направиха пълна реконструкция и модернизация на експозицията "Колю Фичето - живот и творчество" в Дряново, по повод 210-годишнината от неговото рождение. През годините хиляди туристи и гости на Дряново са посетили музея, за да се преклонят пред легендарния строител на България, завещал на дряновци съхранените и до днес свои творения - черквата "Свети Никола", Икономовата къща и Каменния мост над Дряновската река в квартал "Боюв яз".
Според документи Колю Фичето се жени през 1830 г. за Марина, родом от дряновското село Крънча, която му ражда седем деца - трима синове и четири дъщери. Първородният му син Иван се жени за младата Катинка и от брака си имат трима синове, а единият от тях е именитият генерал Иван Фичев.
Внучката на Фичето, Марийка, дъщеря на другия му син Сава, ражда син, кръстен на дядо си по майчина линия. Той завършва по-късно морското училище в Санкт Петербург и три години е началник на флота на цар Борис III. Именно контраадмирал Сава Иванов прави първото родово проучване през 1938 г. и според него родът по това време наброява 148 души по бащина линия, все наследници на майстор Колю Фичето.
Повечето от тях са били строители. После идват шивачите, военните и политиците. Сред известните потомци на Фичето са проф. Георги Фичев, хирург, дългогодишен ръководител на Клиниката по гнойно-септична хирургия в Иститута "Пирогов", Никола Фичев е уважаван анестезиолог, Константин Фичев е бивш кмет на Троян и автор на няколко книги, между които и "Първомайсторът" където подробно и аргументирано излага родовата история на майстор Колю Фичето, проф.д-р Мария Фичева,специалистка по уши, нос и гърло и дългогодишна ръководителка на Втора клиника по УНГ болести на МБАЛ "Царица Йоанна" - ИСУЛ.
Сред политиците от Фичевия род е и проф. Михаил Неделчев, литератор, депутат във Великото народно събрание.
Преди години, когато се отбелязваше 205-годишнината от рождението на легендарния строител и самоук архитект Колю Фичето, бе организирана среща на потомците на нашия съгражданин. Предполага се, че над 300 са съвременните "издънки" на Фичевата фамилия.
Така през 2005 г. Дряновската община реши да събере рода на Фичето в Дряново, като беше поканила над 120 потомци на Колю Фичето. 50 от тях се отзоваха на повика за продължаване издирването на нови данни за личността и делото на великия дряновец.

 
Погребението на знаменития майстор  на 15 ноември 1881 г. във Велико Търново                           


Черквата "Св. Никола" в Дряново, строена от Фичето през 1851 г.

 
Музеят в Дряново с експозицията за творчеството на архитекта, вляво на снимката е скулптурата на големия майстор,
изработена от скулптора Борис Гондов


 Икономовата къща в Дряново, дело на Колю Фичето