Да бъде убита България!

Цяла България знае, че учените у нас получават колкото чистачките, но депутатите от управляващото мнозинство плюс тези от ДПС в Комисията по образование и наука за пореден път в сряда отхвърлиха всякаква възможност това да бъде променено. Всичките те - 14 души, гласуваха "въздържал се" за проекта, внесен от депутати от "БСП за България", който предвижда минимални прагове за заплатите на преподавателите и учените от държавните вузове, БАН и Селскостопанската академия (ССА). Както ДУМА писа, това трябва да стане чрез промяна в Закона за развитие на академичния състав, като се въведе минимум за заплатите, под който те не могат да падат - заемащите длъжностите асистент, главен асистент, доцент и професор да получават като минимум съответно две, три, четири и пет минимални заплати за страната. При 460 лв. минимална заплата това означава от 920 до 2300 лв. В последните години левите депутати внасяха това предложение няколко пъти - към законите за насърчаване на научните изследвания, за висшето образование и за бюджета, но то винаги беше отхвърляно от мнозинството на ГЕРБ. Най-ниското възнаграждение за научната степен "доктор" да е 200 лв., за "доктор на науките" - 400 лв., предвижда още проектът.
Заради ниските заплати в БАН младите учени са едва 11,5 %, в ССА - 15 %, отбеляза проф. Анелия Клисарова, която представи проекта. И напомни, че за ЕС науката е приоритет пред скоби, защото от нея зависи целта за създаване на икономика и общество на знанието. Проф. Клисарова цитира оценката на 40 експерти от ЕС за състоянието на изследванията у нас, в която ясно е поставен въпросът за ниските заплати на докторантите и младите учени в България. При това в експертния доклад е записано, че заплатите им били между 400 и 500 евро, а в действителност те са два пъти по-ниски. В доклада на ЕС изрично е записано, че повишаването на възнагражденията пряко зависи от това правителството да осигури допълнително финансиране към институциите.
Проф. Клисарова подчерта, че става дума за въвеждане само на минимален праг на заплатите, а надграждането над него ще зависи, разбира се, от качеството на работата на съответния учен. Още повече, че голяма част от вузовете вече са гарантирали предлаганото равнище на заплатите. Смешно е да се говори, че минималният праг нарушавал автономията или че щял да отмени заплащането за качество - така проф. Клисарова контрира министър Красимир Вълчев, който се опита да обвини левите, че връщали модела на регулациите и се отказвали от качеството и отчитането на това кой работи и кой не.
За да има диференцирано заплащане, трябва да е гарантиран екзистенц минимумът на учения, като нямаш средства за съществуване, няма какво да диференцираш, заяви Стоян Мирчев (БСП). А от 2009 г. насам, от времето на Сергей Игнатов, виждаме обезкръвяване на науката, подчерта той. И добави, че минимални прагове на заплати има и в МВР, и при учителите, и в съдебната система, в която току-що наетият на работа получава 1732 лв. Говорите уж за качествена работа и е цинично да отхвърляте предложението за заплатите в БАН и ССА, които дават над 50% от научните резултати на страната, заяви депутатът. БАН е в клещите на държавата, но дори без средства продължава да работи, срамно е това ваше елементарно отхвърляне на проекта, обобщи Мирчев.  
Искаме да въведем само принципите и практиките на ЕС, където във всяко висше училище има базисна заплата и бонус върху нея за качество на работата, категоричен бе проф. Румен Гечев (БСП), който над 12 години е преподавал в английски и американски университети. По-неавтономни ли са университетите във Франция, Германия, Италия, Испания, Полша, Унгария, та правителствата там осигуряват базиса, а който може, вдига заплатите над него, попита той. Искаме у нас да стане така, както е в Европа, в ГФР се определя базисна и максимална заплата, а автономията е в рамките между тях, посочи Гечев. Значи може за една седмица да намерите 2 млрд. лв. за саниране, а не може да намерите 50 до 70 млн лв., дори по-малко, за заплатите на учените, с които ще бъде задържан в България научният потенциал, не мога да разбера логиката ви, обърна се Гечев към депутатите от ГЕРБ. И цитира европейски данни от завчера: в България преподавателят получава 3556 евро годишно, колегата му в Австрия или Люксембург - 18 пъти повече, в Полша - три пъти, в Румъния - два пъти. Няма как да задържим млади учени с 460 лв. заплата, това е геноцид, възмути се проф. Гечев. По думите му, съотношението на БВП на човек у нас към средния в ЕС е 1 към 3, докато при заплатите то е 1 към 18.
Всички представители на вузове и институти на БАН, на синдикати и НПО, които присъстваха при обсъждането, до един горещо подкрепиха проекта. Само шефът на Съвета на ректорите проф. Любен Тотев поиска да се направи работна група, която да обсъди всички проблеми и във връзка със Закона за висшето образование. Представителите на КТ "Подкрепа", на централата на КНСБ и на Федерацията на университетските синдикати (ФУНИС) категорично подкрепиха проекта за заплатите. От "Подкрепа" напомниха, че учените умеят не само да работят добре, но и да протестират. Проф. Мария Мачкова, представител на Федерацията "Наука и висше образование", ръководител на екип в 6 европейски научни проекта и на няколко в научния фонд на МОН, обясни, че в международните проекти на ЕС заплащането се определя на човекочас според заплатата на учените в техните страни. Моята заплата в ХТМУ е 1400 лв., а тази на колегата ми от другата страна е 10 пъти повече, обидна е разликата в заплащането за един и същ труд, заяви тя.  
Проф. Лъчезар Аврамов, директор на институт в БАН, разказа за съдебно дело в Германия през 2012 г., когато професор там се оплакал, че получава 2000 евро и съдът го подкрепил с мотива: "В Германия такава заплата на професор не може да има". В моя институт имаме много спечелени проекти, но вече няма кой да ги изпълнява, няма учени. Катастрофата в науката вече е  настъпила, а ако след 10 години някой умен политик реши да вземе мерки, ще е късно, защото тя ще е станала необратима, заяви той. А държава без образование и наука означава ресторантьорство и компаньонство, нищо друго, подчерта той.  
Обобщение на данните за заплатите направи проф. Никола Малиновски, член на Настоятелството на БАН - средната брутна заплата във вузовете е 1250 лв., в БАН е 741 лв., макар че академията създава 50-60% от международно признатата научна продукция на България. Начинаещ учител вече получава почти колкото доцента в БАН. Във висшите училища добавката за степен "доктор" е средно 262 лв., в академията е 120 лв.; за "доктор на науките" във вузовете се плащат средно 484 лв., в БАН - 200 лв.
Всъщност, само две висши училища и БАН плащат под 200 лв. за "малък доктор", а 5 вуза и БАН - под 400 лв. за "голям доктор". Т.е. става дума за увеличение на възнагражденията на максимум неколкостотин човека и отказът на инат е наистина циничен.
Експертката Уляна Пачева даде пример със сина си, който завършил приложна математика в САЩ и се върнал в България, защото искал да работи в БАН. Няма как обаче да се издържа с такава заплата и сега работи в клон на фирма от Естония у нас и осигурява печалби, които изтичат обаче в друга държава. Според представител на Софийския университет млади преподаватели, дошли от провинцията с ниските си заплати няма как да плащат наеми и затова живеят при тежки условия в студентските общежития. Трябва да се въведат базови заплати, не става дума за големи суми и отправям много сериозно молба: струва си политическите сили да си подадете ръка в името на образованието и науката, заяви и проф Иван Илиев, ректор на Лесотехническия университет. 
Науката е в процес на разпадане, мерките не може повече да се отлагат, посочи акад. Иван Юхновски. Производителността на труда у нас е 2-3 пъти по-ниска от тази в ЕС, а заплатите са 15 пъти по-ниски. Това означава, че нашата производителност на единица средства е пет пъти по-висока, напомни той. Според него не бива да има разлики в заплатите между висшите училища за еднакъв труд и еднакви постижения, а те са двойни и тройни, което означава хаос в системата.
Заплатите ще внесете, когато обсъждаме Закона за бюджета, рече накрая председателката на комисията Милена Дамянова, забравяйки, че и това вече се е случвало със същия "успех". Направи впечатление поведението на проф. Станислав Станилов (Атака), който в миналия парламент предупреждаваше, че заради ниските заплати професори и доценти вече стават хора, "които не са на необходимото мозъчно равнище и всичко върви надолу". Неотдавна се бил пенсионирал в един от най-добрите институти на БАН (археологическия) с 860 лв. заплата на професор. Ако не се вдигнат драстично базовите заплати, не може да се опази науката, заяви той и завчера. След което обаче гласува... "въздържал се", като всички от мнозинството. И се разбра защо. Това било въпрос не на финанси, а на политическо решение между всички партии и без такова решение нищо не може да стане. Т.е. има политическо решение на управляващата коалиция да бъде отказано увеличаването на мизерните заплати на учените! Политическо решение да бъде убита България като цивилизована страна! Изтичането на мозъци води до демографска криза в науката и до удари по генофонда на страната, а тук вече проблемът "за заплатите" става проблем на националната сигурност. 
В никоя нормална страна никой не би повярвал, че е възможно да стават такива неща в един парламент...
          

От КТ "Подкрепа" напомниха, че учените работят добре, но и протестират добре... За пореден път срещу геноцида над знанието те излязоха на улицата на 1 ноември 2016 г.