Туроператорите не признават звездите на нашите хотели

"Системата за концесиониране на плажовете е катастрофа"


- Господин Драганов, казахте, че туризмът през 2016-а е нещо като еталон, по който ще се мерим следващите години. Какви са прогнозите ви за тази година?
- 2016 година беше върхова за българския туризъм, но 2017-а се оказва по-добра. Всичко това е следствие от създалата се геополитическа ситуация, от една страна - това, което се случи в Турция и отказа от пътувания към тази дестинация, което продължи и тази година за основните европейски пазари. И от друга - добрата подготовка, която имахме ние като изградена база, обекти и инфраструктура, за да обслужим тези туристи. Имаме доста силна 2017 г., която ни поднесе и едно допълнение - нискотарифните компании, претърпявайки значителни загуби от намаляването на своите капацитети към Турция, преоткриха България като дестинация. От септември 2016 г. започнаха да летят от 15 европейски летища, а сега вече от 27 към България. Увеличиха се и чартърните полети, увеличиха се и контингентите на чуждите туроператори, които ползват предварително договорена леглова база основно по българското Черноморие. В резултат на всичко това ние очакваме близо 1 млн. посетители повече. Към 31 декември 2017 г. очакваме през страната да са преминали 11 млн. и 6 хил. чужди посетители.
- Какъв ще бъде ръстът спрямо 2016 г.?
- Спрямо миналата година това е около 10% ръст. Голямото увеличение идва от културния туризъм в градската историческа среда, който е четирисезонен. Туристите идват главно в София, Пловдив. Това можем да го видим и сега - София, Пловдив, Велико Търново, Варна, Бургас са пълни с туристи, които, освен всичко, разглеждат културните паметници в централните градски части. Това, което се случва за първи път през 2017 г., е съотношението на летен, морски и рекреативен туризъм да бъде в полза на другите видове туризъм. Още през миналата година съотношението стигна 51 на 49%. През тази година категорично можем да кажем, че благодарение на феномена с нискотарифните авиокомпании чуждите туристи, които очакваме до края на годината, включително през зимните месеци в морските градове, водят до промяна на това съотношение и ще имаме над 50% на туристите, които са дошли с т.нар. "друга цел", а не за летен, морски и рекреативен туризъм. Това не означава намаляване на обемите към морето, а означава увеличаване на културния туризъм в градовете.
- Прогнозирате 10% ръст на туристите, а съизмерими ли ще бъдат по ръст приходите на бранша?
- Като цяло наблюдаваме две неща по отношение на приходната част. От една страна, има увеличаване в много малък процент на приходите пряко от туризма, защото цените по основните туристически пакети не са увеличени. Тези, които идват обаче в градска културно-историческа среда, ползват допълнителни услуги, които е трудно да бъдат засечени като приход, включително и в другите страни. Това, което правят в другите страни, е да засичат интернет оборотите и оттам вадят изводи за плащанията, които извършават туристите. Вторият феномен е събирането на средства от НАП съвместно с други институции, които извършват проверки в туристическите места. Вследствие на проверките през миналата година спрямо 2015 г. бяха отчетени на места увеличения на оборотите с над 200%. Това означава, че една голяма част от оборотите са се криели. Това, че се правят проверки, обаче не означава, че всичко е приключило. Чухме вицепремиера Валери Симеонов, който на място в Слънчев бряг установи, че една една голяма част от атракциите не заплащат никакви такси, плюс, че видимо една част от оборотите се укриват. Същото се отнася и за концесиите, където бяха установени редица нередности и отклонения от договореното.
- Смятате ли обаче, че по отношение на това, което се декларира от Симеонов, ще се вземат адекватни мерки, например за шума? Преди ден стана известно, че в Хърватия са предприели строги мерки за туристите нарушители.
- Какъвто и да е проблемът, той първо трябва да бъде видян. Има редица нарушения, които стават на територията на българското Черноморие. Една част от посетителите могат да правят всичко, което си поискат, без да бъдат санкционирани от държавата. Обществото вижда всичко това. За да може да има такива своеволия по територията на цялото Черноморие, означава че някой друг управлява държавата на тези места. Съвсем ясно е, че държавата трябва да бъде отвоювана от тези, които я управляват по този начин. Миналата година министърът на вътрешните работи Румяна Бъчварова говореше за 400 гангстерски групи.
- Вие отдавна алармирате за гангстерските групи.
- Но това тогава бе заявено от министър. Съвсем ясно е, че тези пари, които се събират, но не влизат в хазната, отиват против интересите на обществото, в сивата икономика и за неща, които са против системата, включително и за корупционни плащания към политически партии, политици, местни органи на властта. Това като цяло влияе отрицателно на българския туризъм, като не позволява не тези, които искат да извършват законно своята дейност, да работят нормално. Те са подложени на силен дъмпинг по отношение на ценови оферти, на предлагане, на изпреварващи възможности, които имат действащите с корупционни методи. Те могат да спечелят конкурси, договори за концесии на база на средствата, които заработват по начин, по който някой им позволява да го заработват. Друг е обаче въпросът дали това, което казва Валери Симеонов, ще бъде доведено докрай. Властта трябва да възпрепятства всички, които изкарват доходи извън рамките на закона и пречат на останалите да имат нормална дейност.
- Това вероятно отблъсква и туристи.
- Самият факт, че виждаме скандални концесионни отношения по плажовете - говори се за едно, събира се друго от хората, дерибейства се по плажовете, някои се отнасят отвратително към туристите, води дотам, че българите вече категорично започнаха да заявяват, че не искат да ходят на почивка в България. По този начин се изгонват основите туристи - българските. Трябва да си дадем сметка, че прогонените от България са много повече от цели пазари, които имаме. Това е равно на сумата от целия руски и германски пазар.
- От няколко години слушаме обещания от министър Ангелкова за по-евтини дори безплатни чадъри и шезлонги.
- Тя обеща, че ще направи безплатни плажове, но беше видимо изиграна, системата на концесиониране на плажовете у нас е катастрофа.
- Какво значи изиграна, защо тогава стана министър за втори път.
- Тя е министър, който е сключил договор за 36 ст. за шезлонг, а концесионерът продава шалтето по 5-10 лв. Какъв точно министър е това?
- От изявленията й през последните дни излиза, че тя дори не е наясно как в действителност стоят нещата.
- Всичкото това е в патримониума на несправяне с въпроса, свързан с концесията на плажовете. И най-важното - катастрофа в конкурентоспособността на България в сравнение със Северна Гърция например.
- Взеха се мерки, заради недостига на кадри в туризма. Ще бъде ли обаче решен този проблем?
- Този проблем не е само български, той е в цяла Европа. Когато става въпрос за ръчен труд в туризма, такива кадри не достигат. Разликата между България и другите страни е, че другите си набавят работна ръка, включително от България, чрез доста по-добро заплащане. Ние констатирахме това още през септември миналата година. И Националният борд по туризъм, и Българският съюз по балнеология спа туризъм категорично заявиха, че ние трябва да направим всичко възможно заплащането до 10 години да стане адекватно на заплащането в други държави, които имат същата цена на пакетните продукти, каквато е у нас. Според мен основния път за справянето с проблема с кадрите е именно този - повишаване на заплащането. Той е свързан с осветляване на икономиката. Защото тези, които си позволяват да извършват операции, извън разрешеното, са и тези, които си позволяват да не плащат, да изнудват работниците, а по някои път да ги поставят в ситуация на невъзможност, в която или трябва да работят, или ще умрат. Виждаме обаче, че на такава работа младите хора не се хващат. А тези, които идват от чужбина, съвсем стриктно изпълняват договорите си. Работят по 8 часа пет дни в седмицата и много трудно мениджър може да хване работник да му работи без пари.
- Накъде трябва да се фокусира българският туризъм за следващата година и може ли отсега да се правят прогнози?
- Културният туризъм в градска историческа среда създаде много доволни туристи, те продължават да си предават един на друг тази информация и това ще бъде туризмът, който ще се развива. Тази година морето не е толкова атрактивно и за чуждестранните туроператори, тъй като месеците май, юни и юли бяха доста слаби - поне по-слаби от предходни години по Черноморието. На цялото крайбрежие му е необходима нова свежа вълна, която да ребрандира българската черноморска ривиера. Това няма да стане чрез тази пълна пасивност на хотелиерите по морето, те не реагират на нито една от атаките, които обществото отправя към тях, от една страна. От друга - липсва национална хотелска асоциация. Оказа се, че това, което съществува, е непредставително. Тя не членува в европейската асоциация ХОТРЕК, не е активна по отношение на проблемите например с работната ръка, нито с проблемите, свързани с образованието и квалификацията, нито за проблемите със законодателството и т.н. Просто България е била задраскана от цялата активност в европейски мащаб по отношение на туризма. Тя е бяло петно на картата на европейския туризъм. Необходимо е създаването на национална хотелска асоциация, която да влезе в европейските структури, включително в европейската звездова система. Тя е различна от българската звездова система, която ние сме си измислили, но която нито един туроператор не признава. От тази гледна точка бизнесът има да свърши много работа.
- Какво конкретно имате предвид, че туроператорите не признават нашата система за категоризация?
- Влагат се доста средства и енергия - имам предвид Министерството на туризма, да се създаде тромаво, архаично законодателство. То включва Закона за туризма - доста просторен по отношение на категоризацията. Също и подзаконови нормативни документи. Ние имаме една доста тромава система, но в същото време звездите, които дава Министерството на туризма, не са отразени в нито една от брошурите на туроператорите. Която и брошура да отворите или сайт на туроператор ще видите, че те използват своя символика. Едни използват чадърчета, други използват слънца, ключета и т.н., но никой не използва българската звездова система. Не я използват, защото ако някои клиент съди туроператора по отношение на звездите, които са дадени от Министерстовото на туризма, той ще бъде осъден в чужбина. Затова туроператорите са измислили своя система, която те да признават и която могат да защитят. Тя се проверява на принципа "таен клиент" или на база на положителните и отрицателните отзиви от туристите, които са прекарали своята отпуска в съответния хотел. Европейската звездова система ХОТРЕК унифицира по едни не сложни параметри хотелите категория 1,2,3,4 и 5 звезди. Тази категория влиза в страниците на европейските онлайн туроператори. Тя е общоприета и който и да е клиент, ако я оспори, трябва да го направи пред ХОТРЕК, където експертизата е много висока. Докато ние не сме в състояние да защитим звездите на който и да е обект по простата причина, че тези звезди са дадени преди години. Сега тече процедура по прекатегоризация, но виждаме, че хиляди хотели са пропуснали да се прекатегоризират. И дори да откажат да се прекатегоризират, няма санкция. Тази система е архаична, тромава, тя е несвойствена за държавата и трябва да отпадне като дейност на Министерството на туризма. Това е груба намеса на държавата в бизнеса.