Работа за роботи

Това, което изглеждаше немислимо само преди няколко десетилетия, днес е факт: половината от работните места в света вече са заети от роботи. Дали обаче трябва да се опасяваме от "нашествието на машините", или дойде времето да се радваме, че благодарение на новите технологии по цял ден ще "бичим айляк"? Отговорът на въпроса не е с две, а с няколко остриета.
Най-напред нека се замислим в кои случаи роботите заместват хората: когато машините са по-ефикасни от човешката ръка и дори от ума на мнозина, както и при дейност, непосилна или немислима за индивида. Примерите са безброй. Единственото, което можем да правим ние и (засега) е недостъпно за роботите, е да решаваме с какво искаме да се занимаваме. Това не е просто игра на думи - всяко следващо желание се вдъхновява от предишни изобретения, и така отново и отново...
Технологичната (р)еволюция доведе до нещо повече от увеличаването на средната продължителност на живота. Позволи на безброй хора да имат свободата да решат, че искат да станат балерини, дизайнери, инструктори по йога, писатели, учени, или на визитката им да е указана рядка или единствена по рода си професия. Именно благодарение на машините човекът има шанса да се посвети на тези и на много други дейности, макар че със сигурност в бъдеще роботите ще ни заместят и там.
Но дори тогава ще се сдобием с още повече възможности да отговорим на сакралния въпрос "Какво да се прави?", дал името на прочутия роман на Николай Чернишевски. В произведението му, създадено във втората половина на ХIХ век, разбира се, не става дума за роботи, а се описва животът на хора от новото общество, т.нар. разумни егоисти, които се издържат от своя труд и по нов начин устройват живота в семейството и в обществото. Ще минат хиляди години, докато подобни революционни идеи и мисли завладеят машините.
А работа за хората ще има винаги. Най-малкото ще трябва да измислят нови работни места за роботите.