Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

26 Юли 2017 | Сряда
 
вход регистрирай се

Коментари

Лимонада

Ина Михайлова

12. Юли 2017 , брой: 134   2972   0



Историята със запаления кран, с който трябваше да се извърши демонтажът на паметника пред НДК, придоби горчив привкус. Толкова, че заприлича на лимон, от който някои си направиха лимонада.
Лепнаха на случилото се всякакви епитети - почеркът бил "партизански", опожаряването "легитимно", "ярка акция срещу капиталистическата система", едва ли не начало на курс към въоръжена борба. И дай - услужливи медии забълваха и тиражираха несъстоятелни и неадекватни мнения. Едни такива опозиционерски, насаждащи разделение и противопоставяне в обществото. Нали това е целта. Да покажат от екрана колко малоумни са разни левичари, комуняги и кремълски пионки, които са готови влакове да взривяват до победата. И ако това не налее вода в мелницата за демонтиране на паметника, кое друго? Така официалните грантаджии и хибридно обременените стискат лимона и добавят захар, за да направят лимонада. А народът пие и се газира.
Не иде реч нито за ленинизъм, който "говорителите" на разни комунистически формации явно не са изучили докрай, нито за партизански акции. За пари, пак за пари става въпрос. Едните наливат, другите претакат и резултатът е празнословие и нахъсване в обществото, от които ползи няма. Така дебатът за паметника "1300 години България" бе опорочен и превърнат в поредната порция оплюване, омраза, истерия и деградация. Деградация на ценности, общество и индивиди. Забрава на история, омаскаряване на минало, потъпкване на съградено, за жалост изоставено на произвола.
А ако се окаже, че кранът наистина е запален "отвътре"? И мотивът е... пари, разбира се? Тогава ще забравим ли крякането и върлото противопоставяне, ще замажем ли истерията и невъзпитаната простащина, която се лее от екраните и статусите в интернет? Или ще махнем с ръка, ще преглътнем топлата разгазирана лимонада и ще свием юмруци в пробити джобове.

 

 

 

Коментари

  • 27. Юли 2017 145
    120
    0

    Уважаеми представители на медиите,
    Пише ви един обикновен синдикален председател на малка организация, обиден от приказките по адрес на обикновените хора, които всеки ден изкарват със своя труд заплатите на своите работодатели.
    Ето и моето открито писмо, което се надявам да стигне до тях чрез вас:

    Уважаеми работодатели,

    Ние, над 300 000 търтея, които...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"