Лимонада

Историята със запаления кран, с който трябваше да се извърши демонтажът на паметника пред НДК, придоби горчив привкус. Толкова, че заприлича на лимон, от който някои си направиха лимонада.
Лепнаха на случилото се всякакви епитети - почеркът бил "партизански", опожаряването "легитимно", "ярка акция срещу капиталистическата система", едва ли не начало на курс към въоръжена борба. И дай - услужливи медии забълваха и тиражираха несъстоятелни и неадекватни мнения. Едни такива опозиционерски, насаждащи разделение и противопоставяне в обществото. Нали това е целта. Да покажат от екрана колко малоумни са разни левичари, комуняги и кремълски пионки, които са готови влакове да взривяват до победата. И ако това не налее вода в мелницата за демонтиране на паметника, кое друго? Така официалните грантаджии и хибридно обременените стискат лимона и добавят захар, за да направят лимонада. А народът пие и се газира.
Не иде реч нито за ленинизъм, който "говорителите" на разни комунистически формации явно не са изучили докрай, нито за партизански акции. За пари, пак за пари става въпрос. Едните наливат, другите претакат и резултатът е празнословие и нахъсване в обществото, от които ползи няма. Така дебатът за паметника "1300 години България" бе опорочен и превърнат в поредната порция оплюване, омраза, истерия и деградация. Деградация на ценности, общество и индивиди. Забрава на история, омаскаряване на минало, потъпкване на съградено, за жалост изоставено на произвола.
А ако се окаже, че кранът наистина е запален "отвътре"? И мотивът е... пари, разбира се? Тогава ще забравим ли крякането и върлото противопоставяне, ще замажем ли истерията и невъзпитаната простащина, която се лее от екраните и статусите в интернет? Или ще махнем с ръка, ще преглътнем топлата разгазирана лимонада и ще свием юмруци в пробити джобове.