Моята власт е на сцената, когато играя и пея

НОНА ЙОТОВА е родена на 25 октомври 1966 г. в София, в семейството на писателя Кръстьо Кръстев. Завършила е ВИТИЗ "Кр. Сарафов" със специалност актьорско майсторство за драматичен театър в класа на професор Елка Михайлова. Заедно с режисьора Николай Георгиев основава Първия български женски театър, като първата й роля в него е на Сирано дьо Бержерак в едноименната постановка. Играе в Театър "Българска армия" от 1992 г. Зрителите могат да я гледат в представленията "Bella Donna" от Щефан Фьогел, "Джина и Фидел" от Жолт Пожгаи, "Волпоне" от Бен Джонсън, "Щастливеца" от Руси Божанов и др.; "Натали" от Филип Бласбанд, с Александра Сърчаджиева; "Красиви тела" от Лора Кънингхам - в Младежкия театър. Най-новата й постановка е "Абсурдни времена" по книгата на Маргарита Петкова и Добромир Банев, интерактивен спектакъл по музика на Йотова. Има роли и в игрални филми, сред които: "La Donna E Mobile" на Нидал Алгафари, "Емигранти" на Ивайло Христов, "Патриархат" на Дочо Боджаков, "Шивачки" на Людмил Тодоров, "Летете с Росинант" на Георги Стоев, "Рут" по Библията. Йотова композира и изпълнява авторска музика. Издава пет албума. През март 2017 г. е избрана за народен представител в 44-то Народно събрание от гражданската квота на БСП, от 24-ти МИР в София.

"Реформата създаде уродливо чудовище - театралната чалга"


- За поредна година открихте театралния фестивал в Разлог "Звездите на театъра", чийто инициатор сте вие заедно с общината. Как се организира такъв фестивал в наши дни?
- Да, тази година беше десетото юбилейно издание на моя фестивал. Започнах го преди 10 години в Банско с кмета Александър Краваров от ВМРО. Направихме изключително успешни 4 години. После кмет стана Георги Икономов от ГЕРБ. Той директно открадна моя фестивал. Тогава аз и другият създател Роза Радичкова, драматург на Народния театър "Иван Вазов", отидохме при кмета на Разлог инж. Красимир Герчев, който е от ГЕРБ, и от шест години фестивалът се провежда в Разлог, с вече защитеното си име "Звездите на театъра". От държавата не сме искали стотинка. Всичко се случва, благодарение помощта на общината, нашите усилия да намираме спонсори и хотелския комплекс "Банско Роял Тауърс", където участници и гости са настанени безплатно за цялата седмица. Можем да гледаме колегите си и да имаме  истинска фестивална атмосфера. За първи път тази година на откриването участваше представител на Министерството на културата по моя покана, зам.-министърът Амелия Гешева.
- Непрекъснато пътувате - по участия и фестивали, какво ви казват актьорите в страната? Кои са най-честите им тревоги?
- Когато пътувам из провинцията с представления, в които участвам, не се срещам с колеги, защото в този ден те не играят. Но иначе общуваме, разбира се. Актьорите са едни от малкото хора, които много искат да работят. И те работят, играят за смешни пари, за да вържат двата края.
- Не е тайна, че у нас се отделят жалки пари за изкуствата. Особено през последните години бюджетът за култура е едва 0.5 процента от БВП. Защо средствата за култура никога не стигат? Как може да се промени това?
- Нали в предизборните програми на всички партии се говореше за онзи 1 процент от брутния вътрешен продукт? В културната програма на спечелилата ГЕРБ вече няма и дума за това! Има закони, които могат да се променят, защото във вида, в който съществуват, те не работят. Такъв е и Законът за меценатството, и Законът за хазарта. Да не говорим, че може да се черпи опит от законите в други страни - като Франция, Словакия и други, където има работещи закони.
- Какво мислите за т.нар. театрална реформа, проведена от предишния министър на културата Вежди Рашидов? Какви са предимствата и недостатъците й?
- Мисля, че тя създаде едно уродливо чудовище - театралната чалга. Защото в усилието си да имат по-голям брой продадени билети, някои театри изключително занижиха естетическите си критерии. Канейки само сериални звезди, или по-лошия вариант - звезди от популярни телевизионни шоу програми, за да пълнят салоните. Появиха се постановки, които не правят чест на професията, постановки, срам за гилдията. А подценяването на публиката е много погрешно, все повече хора се възмущават от халтурите и имат нужда от истински, качествен театър.
- Имате доста активна театрална дейност като актриса - участвате в нови спектакли, пътувате във връзка с изяви, как намирате време за репетиции и успявате да съчетавате най-новата си роля - на депутат?
- Театралният сезон завърши. Остана ми само едно участие - на 15 юли във Варна, с "Абсурдни времена", с Петър Антонов. Няма драма в съчетаването на театъра и парламента. Много от колегите се шегуват, че нещата си приличат. Единственият проблем за мен е, когато имам представление в провинцията и пътувам, а в парламента е удължено времето и трябва да тръгна.
- Мислили ли сте някога, че ще влезете в Народното събрание? Какво е да си артист, "облечен" във власт?
- Моята власт е на сцената, когато играя и пея. Когато с изкуството си предизвиквам сълзи или смях. В парламента ми е много тъжно, когато законопроект за подобряване на живота на хората с увреждания се отхвърля, само защото е предложен от нас, от БСП. Народните представители трябва да мислят единствено как да помогнат на хората. А не да възпират тази помощ, само защото е предложена от опозицията!
- Коя още роля ви се иска да изиграете, ако имате възможност - в живота, и на сцената?  
- Мечтаните роли са много. На сцената. Драматургията е пълна с прекрасни и интригуващи образи. Но животът не е театър. Както и театърът не бива да е в живота. Театърът е храм, в него се влиза като в църква. Оставяш калните си обувки пред вратата на този храм.
В живота можем само да се надяваме да бъдем здрави, да обичаме и да го живеем достойно!