Синдикат иска равнопоставеност на български и чужди работници

Равни права на работното място и равно заплащане на български и чужди работници от трети страни, работещи у нас, иска КНСБ. Към 10 юли близо 2800 чужди работници от трети страни са регистрирани у нас, като близо половината са от Украйна, следват Молдова, Албания и пр. В същото време в края на май у нас са регистрирани 233 829 безработни, а продължително без трудов ангажимент са около 92 500 души. Над 50 г. са 94 хил. безработни, а до 29 г. 32 хил. са регистрирани. Има свободна работна сила, в чието обучение може да се инвестира и да остане в българския пазар на труда, но работодателите не я ползват и в същото време настояват за увеличаване на "вноса на работници от трети страни, предимно нискоквалифицирани, коментира Атанаска Тодорова от КНСБ.
У нас по Закона за трудовата миграция и трудова мобилност има 2 възможности за наемане на работници от чужбина - разрешителен и регистрационен. Работодателите предпочитат да наемат работници от трети страни по регистрационния режим, по който от т.г. вече се изискват 4 вместо 8 документа, а таксата от 400 лв. вече отпадна. По този режим се наемат чужди работници до 90 дни на сезонна работа. Работодателят е длъжен да поеме пътните на наетия чужд работник, да му осигури квартира, да му плаща както на българския работник, да му осигури същите условия на труд и др. Заслужават ли си тези разходи, след като работодателят може да инвестира в обучението на български гражданин, регистриран в бюрото по труда, и да има тази работна ръка за цяла година, питат се от синдиката. Оттам поясниха, че изискванията към камериерка от България например са за съответна степен на образование, за компетентности и умения, предхождащ стаж и пр., докато за същата позиция за работничка от трети страни няма никакви изисквания.