Не съм избягал, просто живея във Виена

Иван Карчев е роден в София, от 1998 г. е "зад граница" и по-точно във Виена. Завършил е Виенския университет, специалност публицистика и комуникации, специализирал е продуцентство в електронните медии от СУ "Св. Климент Охридски". На 41 г. е, семеен с едно дете и има богат професионален опит. Днес е медиен продуцент. От 2015 г. заедно със Стефан Стаевски и Георги Зюмбюлев развива мобилното приложение "БГ Контакти". Биографията му е свързана с информационен портал за българите в Австрия, продуцирал е предаването "Бригада" в програмата на австрийската телевизия "ОКТО" и "Радио България" в ефира на виенското радио ORANGE, издавал е и информационен справочник "Виена нашият град" и др. Винаги уточнява и кои са другите българи, с които е реализирал медийните си проекти. Гордее се и с организацията на редица събития, насочени към българската общност в Австрия.

"Ако попитаме, кой, колко и с какво е полезен за родината и народа си, мисля, че българите в чужбина ще получим доста червени точки"

- Г-н Карчев, статистиката показва, че все повече хора избират да търсят реализацията си извън България. Какво ви накара да превърнете Виена в свой дом?
- Живея във Виена вече 18 години. През 1998 година дойдох в австрийската столица да следвам. Идеята беше да остана 2-3 години, да завърша, да натрупам малко опит и да се върна в България. Но човек лесно и бързо свиква на хубавото. За образовани и работливи хора тук има многобройни възможности за професионална реализация. Не е лесно, но повечето сънародници успяват да се установят и развият успешно.
- Защо "изтичането на мозъци" се превърна в такъв феномен и има ли как този процес да бъде спрян?
- България за съжаление не може да предложи на младите хора адекватна среда за професионално развитие. Може би програмистите печелят добре, но далеч не толкова добре, колкото биха печелили в чужбина. Живеем в Европa и сме част от Европейския Съюз. Да се залъгваме, че 1000 или 1500 лева е добра заплата е безсмислено. Може би е задоволителна,  когато човек е млад, няма семейство и живее все още при своите родители. Но в момента, когато реши да пътува, да разгледа други държави, да посети техните музеи и да яде в ресторант, усеща разликата. А в България няма работодатели, готови да плащат добри заплати. Културата на създаване, ръководене и развитие на бизнес не съществува под формата, която е наложена в Западна Европа и другите развити държави. Шуробаджанащината, връзкарството и експлоатацията са на всички нива и във всички сфери. 
- Съпричастен сте към приложение, което събира в едно българи с различен професионален опит, бихте ли разказали малко повече за него?
- "БГ Контакти" е мобилно приложение, което свързва българите в чужбина. Има версии за градовете Виена, Берлин, Мюнхен и Лондон. В момента работим над версии и за други европейски градове, в които живеят наши сънародници.
Приложението може да бъде свалено и използвано напълно безплатно на всички смартфони. Потребителите му ще намерят в него стотици полезни контакти с български лекари, зъболекари, адвокати, счетоводители, преводачи, брокери на имоти, посредници за работа, консултанти, застрахователи, банкови служители и още много други. Разбира се, има и адресите на български заведения, магазини, автосервизи и салони за красота.
- Не се ли притеснявате, че това може да "капсулира" българската общност? Или го виждате по-скоро като подпомагане на дейността на специалистите, които участват в него?
- "БГ Контакти" има за цел да помага на българите зад граница и да им съдейства в ориентирането в непознатата обстановка и устройването в чуждите държави. То свързва хората с български експерти и специалисти в чужбина, създава условия за безпроблемно общуване и улеснено получаване на нужната им полезна информация.
Мобилното приложение "БГ Контакти" е гаранция за качество и сигурност на услугите. В него са представени единствено и само официално регистрирани лица и фирми, със съответните лицензи и разрешителни. Място за измамници и самообявили се за експерти в него няма. Животът в чужбина е труден и напрегнат. Наши сънародници често стават жертви на престъпници. Приложението успешно пресява такива и предлага една форма на сигурност и стабилност.
А иначе интеграцията е нещо съвсем различно. Това е един процес, който изцяло зависи от самия човек - ако той има желание и положи усилия, тя винаги е успешна.
- Задружни ли са сънародниците ни в чужбина и по-точно във Виена?
- Какво означава "задружни"? Според мен ние сме една задружна нация. Българите сме дружелюбни и готови винаги да съдействаме и помагаме. Но това е моят личен опит и впечатления. Има доста хора, които няма да са съгласни с това мое твърдение. И сигурно са прави за себе си. Но в един филм преди време чух една реплика, която пасва много добре на този въпрос - измамен може да бъде само този, който търси далаверата. Австрия и Виена са чудесен  пример за това - тук живеем около 25 000 българи и са много сплотени.  Това най-много си личи от начина, по който се развива нашата общност.
- По какъв начин българският дух може да бъде поддържан и зад граница?
- Българите обичат своята култура и традиции и правят всичко възможно за да ги съхранят, популяризират и предадат на своите наследници. Във Виена имаме примерно няколко културни организации, които популяризират народните танци. Организират се няколко български събора. Имаме едно българско училище, три църкви, 8 български магазина, театрална група, 3 български ресторанта и хор за народни песни. Имаме и много медии, които съхраняват и разпространяват българския език - телевизионно предаване, две радиопредавания, списание, вестник и два информационни сайта.
- В България новините за сънародниците ни в чужбина са два вида - криминална хроника и по-рядко информации за нашенци, постигнали изключителни постижения, но признати само зад граница... Какво обаче достига до вас за и от България?
- Живеем в ерата на електронните технологии и комуникации. Благодарение на сателитните програми и многобройните новинарски сайтове всички новини от България достигат до нас бързо и лесно, по същото време, когато достигат и до нашите сънародници в България. Ние сме точно толкова добре информирани, колкото всеки един живеещ в България сънародник. Дори в много случаи по-добре, понеже носталгията ни прави добри реципиенти.
- Покрай промените в Изборния кодекс правото на гласуване зад граница бе една от най-щекотливите теми. Хората се разделиха на две. Едните смятат, че изселниците трябва да дават вота си, за да се разбере какво би ги върнало, а другите - че трябва да бъдете лишени от глас, щом сте "избягали"... Кой е правилният подход?
- Първо да дефинираме понятието "избягали"! Кой е избягал и откъде е избягал? Аз самият не съм избягал, а просто живея във Виена. Намерил съм своята реализация тук и оставам тук, защото се чувствам полезен и виждам смисъл в работата си. Ако погледнем от друг ъгъл темата и примерно попитаме, кой, колко и с какво е полезен за родината и народа си, мисля, че българите в чужбина ще получим доста червени точки.
Що се отнася конкретно до гласуването, моето лично мнение е, че щом сме административно обвързани с държавата, притежаваме имоти в България и плащаме за тях данъци и такси, то трябва да имаме и правото да съопределяме, кой да ни управлява. Не може да бъде отнето правото на глас на стотици хиляди българи в чужбина, но паралелно с това да има  претенции към тях. А нашата държава има претенции към нас и то големи.