Още веднъж за Васил Левски

Людмила Григорова

Продрум Димов спокойно би могъл да наименува своята книга и със заглавието "Моят Еверест". То също би прилягало не по-малко от избраното от него "Българският Еверест" (изд. "Българска книжница", 2017).
До такава степен авторът се е встрастил в делото и гибелта на Апостола, чиято 180-годишнина от рождението се навършва на 18 юли тази година. Книгата е вдъхновен апотеоз на този свят човек - идеолог на националната революция и се вписва по свой начин - главно като страстна публицистика в множеството изследвания главно от историци от ранга на професорите Хр. Гандев, Ив. Унджиев, Ал. Бурмов, Н. Генчев, Дойно Дойнов, акад. К. Косев, Д. Страшимиров, М. Макдермот и др. Едни от най-проникновените редове са в главата "Великият карловец в моя живот". Следват "Страници от обиколките на Левски из поробеното отечество": Пазарджишко, Пловдив, Казанлъшкия край, "Панагюрските маршрути на Апостола", Габровско и Тревненско, Калофер, Свежен и Брезово, Търновско, Севлиево, Дряново и Елена, Троян, Ловеч и Сливен - т.е. почти цяла България. Авторът посвещава немалко страници и на един въпрос, който болезнено тревожи всеки българин: "Кой предаде Левски?" И това е така, защото все още категоричен отговор няма. Всички версии за предателството му - от поп Кръстю или Величка Хашнова, се базират главно на спомени на съвременници, които внасят субективност и науката история не би трябвало да се опира само на тях. Авторът има своя позиция, която приема за вярна и пламенно я защитава. Той е един от тези, които ревностно прегръщат твърдението, че Левски е предаден от Величка Хашнова - първородната дъщеря на ловчанския свещеник Лукан Лилов. Мастити учени приемат тази теза, ала други, не по-малко авторитетни се противопоставят на тази сравнително нова версия за предателството на Левски. Продрум Димов, колкото и да е пристрастен към своето убеждение за невинността на поп Кръстю, в края на главата за предателството на Апостола подчертава, че липсват категорични доказателства както за поп Кръстю, така и за Величка Хашнова, тъй като твърденията се базират на спомени предимно на отделни личности, които не могат да не бъдат пристрастни.
Книгата безспорно се обогатява с това, че съдържа и интервюта на автора с интелектуалци за двете най-крупни фигури в нашето националноосвободително движение, за двамата титани на националната революция Левски и Ботев. Димов е убеден, че те не бива да се противопоставят, защото взаимно се допълват. В тези интервюта са представени най-видни български историци и писатели като акад. К. Косев, проф. Н. Генчев, проф. Дойно Дойнов, акад. Н. Хайтов. А последните страници от нея, обединени в главата "В памет на Апостола", интерпретират творческата история на паметника в Карлово, както и поетичната антология, излязла преди десет години по случай 170 години от рождението на Левски, в която освен гениалните стихотворения на Ботев и Вазов, посветени на Апостола, са включени и поети от ранга на Л. Каравелов, Пенчо Славейков, Кирил Христов, Теодор Траянов, Елисавета Багряна, Н. Фурнаджиев, Ал. Геров и др. Тази антология е обогатена и с рисунки и илюстрации от художниците Ал. Поплилов, Б. Ангелушев, Г. Недялков. Това е и смисълът на заглавието "Завинаги с нас" на очерка, поместен в книгата на Продрум Димов "Българският Еверест". Този сборник изпълнява достойно своите високо патриотични функции благодарение на пламенното родолюбие на неговия автор, от дете закърмен с високите цели на Възраждането и по-точно с възвишените идеали на най-завършения "стратег и организатор" на българската национална революция - Васил Левски.
В книгата са поместени и седемте автентични фотографии на Апостола, а също и единственият, рисуван на живо портрет от един от най-близките му сподвижници Георги Данчов-Зографина.
С цялото си съдържание документално-публицистичната книга на Продрум Димов внася нова тръпка във възприятието на човека, достигнал най-високия български пиедестал.