Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Септември 2017 | Понеделник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Свободата

Кой и как спаси родния дом на Апостола

Известен от бащата на българското кино Васил Гендов, полк. Петър Димков, Лечителят, разполага военен караул и верига войници около къщата и заповядва да стрелят на месо, ако някой посегне

Петра Ташева

14. Юли 2017 , брой: 136   637   0
Снимка


     АЗ, ВАСИЛ ЛЪВСКИЙ, В КАРЛОВО РОДЕН,
     ОТ БЪЛГАРСКА МАЙКА ЮНАК АЗ РОДЕН,
     НЕ ЩЯХ ДА СЪМ ТУРСКИЙ И НИКАКЪВ РОБ,
     СЪЩОТО ДА ГЛЕДАМ И НА МИЛИЯТ СИ РОД.

В знаменателното си тефтерче Васил Левски старателно е записвал всичките си харчове. Започнал е да пише и своята автобиография. В 75 стиха е описал началото на пътя си като буден българин. В стила на народните песни, които пеел с хубавия си глас, той е представил началните си стъпки като революционер като байрактар в четата на Панайот Войвода. Това е първият му и единствен поетичен опит. Повече не е редил стихове. Предоставил е поетичната нива на другите, а той се е посветил на революционното дело за свободата на България.
Жизненият път на Васил Левски започва от Карлово - едно от градчетата-перли в наниза от селища между Стара планина и Средна гора. Те са приказно красиви и знакови за нашата история и култура - родни места на незабравими българи!
А Карлово - самата прелест! В Османската империя го наричали Лачо Карлово - хубавото, красивото. Тук, на 18 юли в 1837 г., в дома на Иван Кунчев Иванов и на Гина Василева Караиванова се ражда Васил. От родителите си е наследил трудолюбие, жажда за знания и свободолюбие. В малкия дом расли пет деца: Христо, Васил, Петър, Яна и Марийка, която рано си отишла от белия свят.
За всеки българин днес родният дом на Васил Левски е свято място. Малцина знаят, обаче, че къщата е съхранена и възстановена благодарение на Васил Гендов - бащата на българското кино, и на Петър Димков - известният лечител и спасител на много хора.
В 1932 г. Васил Гендов започва да снима "Бунтът на робите" - първия у нас говорящ и музикален филм за Апостола на свободата. На Гендов са сценарият и режисурата. Той е и изпълнителят на главната роля, като част от снимките са в двора на родната къща на Левски. Опожарена в 1877 г., по време на "Страшното" - турските кланета и опустошенията в този край, тя е в плачевно състояние - изоставена и полусрутена. В градчето върви слух, че ще бъде съборена заради ново шосе или защото пречи на близката кръчма...
Гендов е много разтревожен и се чуди как да я спаси. От тогавашния кмет не идва подкрепа. Но в масовите сцени на филма участва военен полк, командван от полковник Петър Димков. Далечен роднина на Гендов и деен патриот, Димков най-енергично се заема да спаси дома на Левски. Поставя военен караул и верига от войници около къщата и дава заповед да се стреля на месо срещу всеки, който се опита да посегне!
Военен съд грози полковника - заради самоуправство и превишаване на правата. До осъждане не се стига - един от съдиите е голям патриот, а и главнокомандващият Втора армия ген. Ватев не позволява! 
Глашатай с барабан обикаля Карлово и съобщава, че се събират оригинални материали за възстановяване на дома. Сформиран е Комитет за събиране на средства. В името на Дякона - страшилище за Османската империя, дори местният ходжа(!) занася няколко златни алтъна за вдигането на дома на Апостола.
В 1933 г., само за 40 дни, къщата е възстановена. Продължава обзавеждането и превръщането й в музей, който е открит през 1937 г. - за 100-годишнината от рождението на националния герой.
Жизненият път на Васил Левски е буен пламтящ огън в служба за свободата на Родината. На 14 години е, когато остава без баща и минава през различни занаяти: абаджилък, събиране на такси за църквата, учения в Стара Загора, в Пловдив - все подготовка за служене на Бога. После и  монашеството в Сопотския манастир "Св. Спас", ръкополагането за йеродякон в сопотската черква "Св. Богородица", военните му обучения в Легиите, учителството му във Войнягово...
А преди бесилката признава:
"В младините си бях йеродякон Игнатий, напуснах службата в съзнание, че бях повикан да изпълнявам друга, по-належаща, по-висока и по-свещена служба към поробеното Отечество".
Смисъл на живота му е святото дело на революционната борба. Навръх Великден, на 19 април 1864 г., в местността Алтън чаир край Карлово, сред приятели, Васил Левски отрязва дългите си монашески коси и става мирски служител - помощник на Свободата. 
Години наред обикаля България, за да буди народа, да създава революционни комитети, да събира средства за борбата! Всяко кътче от страната ни помни стъпките му! Навсякъде е хвърлял искрите на борбата, палел е огън за свобода в сърцата български! 
Васил Левски дава косата на майка си Гина Кунчева със заръката да я пази. Тя прибира кичурите и ги държи цял живот до сърцето си. След смъртта й ги прибира дъщеря й Яна. През 1907 г. тя предава кичурите на министъра на просвещението със специално писмо, в което пише, че те са "спомен на младото поколение за този, който даде живота си за свободата на България, без да я види освободена". 
Русите златни кичури на Васил Левски са  предоставени на Етнографския музей, а през 1942 г. вече са във Военноисторическия музей. От 2000 г. част от косите са в мемориалния параклис "Всех Святих Болгарских" в Музея в Карлово. Един от кичурите е в столичната черква "Св. София".
В 2013 г. Христина Богданова, праправнучка на Яна, показва част от косата на Васил Левски - пази я като семейна реликва. Предполага се, че и други наследници от големия род на Кунчеви пазят кичури от косите на Апостола на България. В мнозина от наследниците днес грее синевата на очите му.
От направените изследвания на косите е установено, че той е имал нулева кръвна група. Можел е да дава кръв на хора с различни кръвни  групи, но не е можел да получава от всички, а само от тези, които също са от нулева група. 
На България, на всички нас, българите,  Васил Левски отдаде тридесет и шестгодишния си живот и ни завеща:
"Не се полъгвайте, че тези, които държат парите, държат и бъдещето ви, защото тези пари те са ги взели от вас, а вие им се кланяте и ги въздигате като слънце пред очите си".
И още:
"С моята кончина не свършва пътят!"
                                           
 


Триизмерен портрет на Васил Левски,
худ. Георги Врабчев


Бащата на българското кино Васил Гендов


Полковник Петър Димков

 

 

 

Спорт

  • "Лъвиците" бият Украйна и Турция след тайбрек
    25. Септември 2017 187
    114
    0

    Женският ни волейболен отбор постигна изключително ценна победа над Турция с 3:2 гейма (25:17, 10:25, 25:16, 20:25, 20:18) във втория си мач на Европейското първенство в Азербайджан и Грузия. "Лъвиците" постигнаха втори пореден успех с тайбрек, след като и в първия си двубой надвиха Украйна с 3:2 гейма.
    Така нашите си осигуриха най-...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"