Властта отново отряза заплатите на учените

Въвеждането на минимални прагове на заплащане на учените и преподавателите в държавните вузове, БАН и Селскостопанската академия бе отхвърлено вчера от 109 депутати при първото четене на законопроект, внесен от 31 народни представители от "БСП за България". "За" гласуваха 77 депутати, 40 бяха против и 69 се въздържаха. Проектът на левите предвижда с изменение в Закона за развитие на академичния състав да се въведе долен праг на заплащането - от две минимални заплати за асистент до 5 минимални заплати за професор. Това при минимална заплата от 460 лв. означава долният праг на основната заплата в науката да е между 960 и 2300 лв. В повечето висши училища тези нива са надхвърлени, в научните институти обаче заплатите са много по-ниски. Проектът, представен в пленарната зала от проф. Анелия Клисарова, предвижда също добавката за научна степен "доктор" да е минимум 200 лв., а за доктор на науките - 400 лв. В момента само в БАН, ССА и два вуза тази добавка е под предложения минимален праг.
Проблемът не е партиен, заяви проф. Клисарова, целта е да се спре ускореното изтичане на мозъци от България заради ниското заплащане, довело вече до това, че у нас учените с докторска степен на 1000 заети са три пъти по-малко от средното в ЕС. Науката се обезкръвява силно откъм млади кадри, затова в приетата наскоро Стратегия за развитието й изрично бе записано да се увеличават парите за наука, а одитният доклад на ЕК за състоянието на изследванията у нас изрично посочва като голям проблем ниското заплащане, напомни проф. Светла Бъчварова. Защо приемате стратегии, като не ги изпълнявате, попита тя. Изказалите се депутати от ГЕРБ заявиха, че проектът бил популизъм и връщане към държавното регулиране, което подчинява учените на изпълнителната власт. Доц. Милен Михов (ПФ) пък съзря риск вузовете да рухнат, понеже в субсидията им и сега 80% са за заплати. Това е доказателство единствено за ниското финансиране от страна на държавата, репликираха леви депутати. Проф. Георги Михайлов (ПГ "БСП за България") призова властимащите да изоставят политическите си нападки, защото става дума за катастрофалния проблем за изтичане на мозъците от страната. Каква наука очаквате да правят тук хора с 600 лв. заплата, въпреки висшата си квалификация, като заплатата на начинаещ учен в Германия е 4300 евро, попита Стоян Мирчев (БСП). Очевидно, следвате политиката си за геноцид над науката от 2009 г. насам, когато Дянков обяви: "Като им спрем парите, сами ще умрат", припомни Мирчев. Искаме да въведем европейската практика за минимални прагове на заплащането в науката, а вашите приказки, че това противоречи на автономията на вузовете, са в разрез със здравия разум, заяви и проф. Румен Гечев (БСП). Около 70 млн. лв. са нужни за промяната, не искат да ги дадат, а само от оперативната програма за наука заради шикалкавенето в МОН ще загубим 100 милиона, коментираха депутатите.

Ще има минимални изисквания за титлите

Със 110 гласа "за" бе приет на първо четене другият проект за промяна в същия закон, внесен от депутати на ГЕРБ и "патриотите". С него се въвеждат минимални изисквания за получаването на научни степени и заемането на академични длъжности и някои мерки срещу плагиатството. В проекта обаче липсват самите минимални изисквания за отделните науки, щели да се появят в правилник на МС. Катедрите по места пък пък ще продължат сами да си определят научните журита за конкурсите, което на практика запазва ширещата се шуробаджанащина и производството на кило на професори, които въведе законът, създаден от Сергей Игнатов и ГЕРБ през 2010 г. Това накара левите да се въздържат при гласуването, а от ДПС обявиха, че се въздържат и по двата проекта.  
         

  
Няколко часа депутатите от "БСП за България" се бориха за увеличаване на мизерните заплати на учените у нас

сн. Емилия Костадинова