Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

25 Септември 2017 | Понеделник
 
вход регистрирай се

Общество

Едно към едно

Да опазим знанието, а не да разширяваме Терминал 2

Декларация на ПГ "БСП за България", прочетена в НС от проф. Анелия Клисарова на 14 юли т.г.

17. Юли 2017 , брой: 137   330   0
Снимка

Снимка Емилия Костадинова

Вчера (13 юли - б.р.) депутатите от управляващото мнозинство отхвърлиха нашето предложение за промяна в Закона за развитието на академичния състав, чрез която искахме да въведем задължителен минимален размер на заплащането на учените, заемащи академични длъжности на основен трудов договор при пълна заетост в държавните висши училища, Българската академия на науките и Селскостопанската академия. Предложените базови заплати трябваше да са между две минимални заплати за асистент и пет минимални - за професор. За съжаление, това предложение за пореден път се отхвърля от народните представители на политическите партии от управляващата коалиция, от Министерството на финансите и от Министерството на образованието и науката, без за това да има сериозни аргументи и алтернативни предложения за решение.
Направихме това предложение, разтревожени от

критичния дисбаланс

който съществува в България в заплащането на труда на учените и други видове неквалифициран труд. В нито една друга страна от Европейския съюз, а и в останалия свят, учените не получават заплати, по-ниски от заплатите за неквалифициран труд. Неразбираемо е, че това се отнася най-вече за хората с висша квалификация, работещи в БАН, в ССА и в няколко от висшите училища, част от които са с висок рейтинг. Свидетели сме на деформация, предизвикана съзнателно от държавна политика, която води десницата и оглавяваните от г-н Борисов 3 правителства. Непрекъснато се говори за качество в науката и преподаването, но за какво качество може да става дума, когато хората, които създават наука и обучават бъдещите специалисти на страната, нямат средства за елементарното си съществуване?! Без да са осигурени основните потребности за живот на учените, не е възможно да се въведе и диференцирано заплащане според постиганите индивидуални резултати. Умишлено поддържаните ниски заплати, вече почти 10 години, спират всички други възможности за заплащане, което да стимулира труда и качествата на отделния учен.
Проблемът не е от вчера и благодаря, че вчера беше признат от всички. Но решаването му не може повече да се отлага, защото последиците са все по-тежки и започват да стават необратими. Главно заради ниското заплащане и неадекватните условия за научни изследвания в последните години

 български учени масово напускат

страната, лишавайки я от способна и квалифицирана част от населението. В България вече има цели научни области, в които не достига компетентност.
Дългогодишното подценяване на високоинтелектуалния труд доведе страната ни до последните места в Европа по брой на изследователите. В доклад на Европейската комисия бе отчетено, че докато в ЕС изследователите са средно 10,55 на 1000 заети, у нас те са 4,43. Тройно повече са даже в Румъния, в Словения, в Хърватска. Категорична е препоръката на ЕС да се увеличи заплащането на учените. Абсурден е въпросът дали държавата трябва да плаща заплатите на учените в държавните научни институции, промъкнал се в разсъжденията на финансовото министерство. Още по-абсурден е аргументът, че въвеждането на минимални заплати, осигурени от държавата за държавните висши училища и за държавните институти, би нарушило тяхната автономия. В повечето европейски страни са въведени начални прагове на заплащане на академичния състав, които се определят от правителствата. В Германия, например, заплатата на начинаещ учен е определена на минимум 3405 евро, на доцента - 3890 евро, на професора - 4723 евро. Питаме, когато средната заплата в БАН е 741 лв., в ССА - 730 лв., а в 4 висши училища е между 860 и 980 лв., когато възнаграждението на младите учени е равно на минималната заплата за страната, а професорите получават под 1000 лв.,

на какво бъдеще се надяваме

Начинаещ учител започва работа с по-висока заплата не само от асистент, но и от професор; да не говорим, че сервитьорките в сладкарниците на София се наемат вече с над 1000 лв. заплата. Важно е и това, че заплащането по европейските научни проекти се определя от заплатата в съответната държава, поради което нашите учени получават за еднаква по количество и качество работа 3-4 пъти по-малко заплащане от европейските си колеги.
В резултат на недалновидната политика деградира научният климат, погубват се авторитетни български научни школи, а младите учени в БАН останаха 11,5% от работещите в академията. Всяка година над 10 000 способни млади българи заминават в чужди университети веднага и това би трябвало да тревожи всички ни. А ако някой си мисли, че без наука и образование може да има икономика - това е пълна заблуда! Ако няма кой да обучава учителите, които обучават децата ни, деградацията настъпва нататък по цялата верига на професионалното развитие. Това поведение на депутатите на ГЕРБ е необяснимо на фона на предизборните клетви за любов към образованието и науката.
Знаете ли за колко хора става въпрос? Общо за

около 16 000 души академичен състав

във висшите училища и в държавните академии. При това - за определяне само на минимален праг на заплащане, над който всеки университет или институт може да надгражда свои заплащания според своите постижения и собствени приходи. Допълнителните средства за въвеждането на минимални базови заплати са нищожни, в сравнение с онези 2 млрд. лв., които са инвестирани за санирането на сгради, при това - некачествено. В крайна сметка, спешно трябва най-сетне да се промени недомислието в България да се влагат за научни изследвания 0,25% от БВП при средно 2,03% за ЕС. От това зависи истинската конкурентоспособност на държавата и на българския бизнес! А вие сочите сред своите приоритети за Българското председателство на Съвета на ЕС  нарастващата роля на човешките ресурси и необходимите инвестиции за това. Дано това не са поредните красиви думи, уважаеми дами и господа от управляващото мнозинство, които отново ще останат само на хартия.
Проблемът по никакъв начин не е партиен, той е национален. Той е проблем на националната сигурност:

България губи интелекта си

Циничен е аргументът, че "Парите трябва да се заработят", когато ни се поднася от хора, които повече от месец не работеха; които "заработват парите си с политика, оспорвана от половин България. Политическият въпрос е не "дали", а на кого, как и за какво се дават пари.
Затова още веднъж се обръщаме към всички свои колеги от всички партии, към правителството и към обществото и призоваваме да положим всички усилия за постигане на положителното политическо решение за връщане на страната ни към европейските цели за изграждане на икономика и общество на знанието. А първото условие за това е да се осигури заплащане на учените и преподавателите, което да им позволи да живеят достойно от своя висококвалифициран труд в полза на собственото ни развитие, а не от каране на такси. В противен случай ще трябва да разширяваме магистралите към Терминал 2.

 

 

Общество

  • Акцент
    Досега отпуснатите средства доведоха единствено до изравняване стандарта на българския елит с този на европейските му колеги, а народът обедня
    25. Септември 2017 187
    105
    0

    Банкери и финансисти не спират да манипулират българина колко добре ще бъдем в еврозоната, как трябва да използваме председателството на ЕС, за да се вкараме по втория начин (защото по първия няма шанс да се случи). Един анализ на известния руски журналист Дмитрий Добров, посветен на Вишеградската четворка и отношенията й с ЕС, осветлява...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"