Както каза Митар Тарабич...

В планината Шарган ще бъде построен железен път. Той ще бъде използван определено време, а после ще бъде затворен. След години хората ще се сетят отново за този път и ще го възстановят, но ще го използват само с цел почивка и удоволствие. Така казал през ХІХ в. прочутият пророк Митар Тарабич (1829-1899) от Кремна - селото на ясновидците, както било известно по онова време. И до днес се носи легендата за доказалите се негови и на чичо му предсказания за най-важните събития на ХХ в. в Сърбия и по света, а къщата му в с. Кремна е превърната в музей.
Години след кончината на Митар, през 1916 г., са построени девет километра в подножието на Шарган - като част от мащабен проект за свързването на Босна и Сърбия чрез градовете Белград, Ужице, Вишеград и Сараево. Строителните дейности прекъсват през Първата световна война и едва през 1921 г. изграждането на жп линията продължава. Влакът се движел до гара Ужице, а оттам до Вишеград теренът е много сложен, като най-проблемно се оказало възвишението на Мокра гора (наречена така, защото през цялата година потоците не пресъхват, а горите са вечнозелени - б.а.).
В проекта били включени видни строителни специалисти, чешки инженер подсказал идеята трасето да се изгради под формата на двойна осмица, като преминава през многобройни тунели, мостове и други съоръжения. И по този начин да бъде преодоляна денивелацията от 300 м (3.5 км от горното до долното ниво) в тази част от планината Шарган.
Линията била завършена и открита с голямо тържество през 1925 г. Започнала да се използва все по-активно, тъй като била единственият транспорт, свързващ всички планински селища. Влакчето Чира неуморно пуфтяло нагоре-надолу по баирите в продължение на почти пет десетилетия, докато през 1974 г. линията била закрита като нерентабилна. Местните хора разказват, че това бил най-емоционалният момент в историята на теснолинейката - жените сложили траурни одежди, цялото население тъгувало, със сълзи на очи хората изписвали върху локомотива трогателни думи на обич, благодарност и за сбогуване. Малките селца покрай линията постепенно започнали да опустяват, тъй като връзката им с околните селища била прекъсната, а останалите в тях жители били на практика изолирани от света.
Новата история на един от най-привлекателните обекти на сръбското индустриално наследство датира от 1999 г., когато със съдействието на Министерството на туризма и Сръбската железопътна компания започва възстановяването на част от Шарганската осмица - 15,5 км, вече в качеството преди всичко на туристическа атракция. Тя е толкова популярна, че някои дори я определят като едно от седемте чудеса на Сърбия. През летните месеци влакчето се движи между гарите Шарган витаси, На кръста, Голубичи, Ятаре, Девети километър, Мокра гора и обратно. На първата и последната гара има обръщало за локомотива. (На Шарган витаси са снимани сцени от филма на Емир Кустурица "Аризонска мечта" - б.а.)
Ретро композицията с вълнуващото име "Носталгия" потегля по два пъти дневно, а продължителността на всяка обиколка е два часа и половина, като се преминава през един от най-живописните региони в Сърбия. Обикновено курсовете са запълнени предварително за дни и седмици напред, поясняват домакините. Освен сръбските и чуждестранните туристи, на влакчето се возят много детски и ученически екскурзионни групи от училища не само в Западна Сърбия, но и от цялата страна.
На жп гара Мокра гора е изграден музейно-туристически и архитектурен комплекс, където в снимки и текстове е разказана историята на този край, проследяват се периодите от изграждането и разцвета на Шарганската осмица и околните селища, запечатани са знаменателни събития, честването на народни празници и традиции.
В района на гарата е обособена хотелска част в стила на традиционните сръбски къщи и красив парк с десетки растителни видове. На перона има ресторант, в който дори върху покривките и в книгата с менюто под различна форма е изобразен символът на Осмицата. Сувенирно магазинче предлага всевъзможни предмети, украсени с емблематичното число, и, разбира се, типичния за тези географски ширини кишни мантил (дъждобран) - да не забравяме, че сме в Мокра гора.









 

Снимки авторката

Едно музикално пътуване с Шарганската осмица и Здравко Чолич