На поета Никола Вапцаров

Мануел Муньос Идалго

Това стихотворение изграждам   
от мъка, болка и от гняв изпълнен.  
Неправдата и натиска разкривам           
днес в тези, що гласа ти задушават,    
ваятелю на светлината наша  -     
ти, който с кръв неправдата описа      
и дръзката поезия създаде...              
Тя житата в нивите изправя                 
и гордостта, и волята ни - също.

Напусна този свят така отдавна,   
отиде при Гарсия Лорка, братко,      
и при разстреляните ни поети...         
А тук, при нас, бди същата жестокост.   
Понеже беше смел и благороден,            
опитаха с куршум да те погубят.           
Напразно! Защото с теб отново           
най-искрените хора често спират     
онези - с легналото зло над всички.

В стиховете ти приют намирам,       
във силата, която бодро вдъхваш,       
в градината на мойта памет южна,        
в изкуството ни с тебе споделено.           
Загрижен за света, така прекрасен,          
зове  те  днес - говоря често с тебе -     
с надеждата отново да те чуя как       
нещата назоваваш с точното им име,   
от болка и страдание пронизан.

Какво е там - в безкрайните пространства,      
какви пейзажи от звездите виждаш,         
какъв е Бог - не си ли ти във него,       
запълнил тук отсъствие огромно...         
Това стихотворение изграждам,          
поете и другарю мой, Никола, -          
чрез него в мене плач и немощ спирам,       
за да се слея - без заплаха черна -           
със полета висок на твойте песни.


12 юли 2017 г.                                Мадрид               

                        Превод:
                        Тамара Такова          
                      Лъчезар Еленков




Мануел Муньос Идалго е роден през 1939 г. в Алкантария, провинция Мурсия. Член е на Академията на испанизма към Капитула на рицарите и дамите на Исабел Католическа. Автор е на 13 стихосбирки, 34 пиеси, две биографии, две книги по театрална педагогика и един сборник с есета за срещите си с големи испански интелектуалци. Колумнист е във в. "Ла Расон". През 1979 г. издава в Испания "Моторни песни" на Никола Вапцаров. Пиесата му "Никола Вапцаров - Кървавата бразда" е посветена на едновековния юбилей от рождението на българския поет, а театралната творба "Мъдрост и себеотричане" е за светите братя Кирил и Методий и за създаването на славянската азбука. Носител е на ордена "Св. св. Кирил и Методий" I степен. Лауреат на Международната литературна награда "Никола Вапцаров".