Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

26 Септември 2017 | Вторник
 
вход регистрирай се

Култура

Анита Христова-Пенева:

Много хора напускат Босилеград

Проблемът с учебниците на български език е голям и чака решение, споделя учителката в местната гимназия

Кристиела Симеонова

21. Юли 2017 , брой: 141   221   0
Снимка


Анита Христова-Пенева е родена на 3 август 1986 г. в Босилеград. Завършила е Българска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Работи в гимназията в Босилеград. Омъжена е, има 2-годишна дъщеря.

"В Белград хората са ми по-чужди"

"Градиш личности - това си заслужава всяко усилие"

Преди три години бях на сватба в Босилеград. След църковната венчавка в Райчиловци - селото, което свършва там, където започва Босилеград, се заговорих със свещеника, стана ми интересен контрастът между развявания от сватбарите огромен сръбски флаг и чистия български език, на който се проведе бракосъчетанието. "Ние живеем в Сърбия, но сме българи", отвърна ми той. Първото ми впечатление от Анита, когато се запознахме в първите дни на първи курс в Софийския университет, бе свързано именно с това - с българското й самосъзнание.
В Босилеградско - най-бедния край в Сърбия, всичко напомня за България. От опустелите села с порутени къщи до извисяващите се тук-там нови, красиви домове. Ножицата бедни-богати и тук е широко разтворена...

- На пръв поглед всичко тук, в Босилеград, изглежда замряло в сравнение с голямата и шумна София, откъдето идвам. В същото време обаче срещаме доста млади хора. Какво правят те тук, в малкия град, Анита? С какво се занимават?
- През почивните дни, както и през лятото студентите, които учат в България, се връщат у дома и е доста по-оживено. Да, има млади хора в Босилеград, но те стават все по-малко, защото тук нямат бъдеще. Много хора, имащи и българско гражданство, започнаха да напускат града, търсят щастието си другаде - във вътрешността на Сърбия, Западна Европа или България. Тези, които след завършването си в България, успеят да си намерят добра работа, остават там. Иначе онези, които нито учат, нито работят, дирят щастието си извън Босилеград. В последно време цели семейства тръгват да търсят препитание другаде.
- А ти защо реши да останеш в Босилеград, а не в София, след като завърши?
- Обичам Босилеград, тук съм израснала. Ядосвам се, че животът се развива така и младите си тръгват оттук. Имат желание да останат, да развиват града, но ако не успеят да си намерят работа, просто нямат друг избор. Аз имах късмета, веднага след като завърших и се върнах, да си намеря работа. Точно тогава имаше свободно място в гимназията, а и нямах конкуренция (усмихва се).
- Защо реши да учиш в България? Какви спомени пазиш от това време?
- Брат ми вече беше студент в София. Образованието при вас е доста по-евтино, а и София е много по-близо, отколкото Ниш или Белград например. Ако трябва да избирам между София или Белград като по-големи градове за живеене, бих се спряла на вашата столица. Там се чувствам повече като у дома, в Белград хората са ми по-чужди. С умиление си спомням за времето, когато учех в България. В София създадох много ценни приятелства. А имаме и доста роднини и приятели в България - това е още един повод често да преминавам от другата страна на границата.
- Какви са възможностите за препитание в Босилеград?
- Няма голям избор. Някои хора работят в държавните институции - училището, общината, съда, болницата. Общината, с цел да задържи младите, дава възможност на получилите висше образование да изкарат платен стаж. Стремежът е повечето след това да останат на работа. Други се занимават със строителство, дървообработка, селско стопанство. Имаме твърде малко производство. Няколко частни фирми работят с по около 30 души персонал. Но условията не във всички са особено добри.
- Каква е учителската заплата?
- В последно време започнаха да ни намаляват възнагражденията. За 7-годишен стаж взимам около 400 евро на месец.
- Стигат ли за нормална издръжка на семейство?
- Живея в малък град, много близо е училището и не ми се налага да пътувам до работа, това са спестени разходи - ето едно от предимствата на живота в малкия град. А и животът в него не е скъп. Със съпруга ми успяваме да отглеждаме дъщеря си и да водим що-годе нормален живот.
- Малкият град едва ли предлага и разнообразни занимания за децата...
- Така е. Децата няма къде пълноценно да развиват талантите си например - танци, музика, плуване. Няма подходящи условия. От време на време все пак гостуват специалисти, от София например. Няма много възможности за бъдещето на детето ми.
- Защо избра да си учител? Какво ти дава учителската професия?
- Всъщност това бе една от възможните специалности, с която много по-лесно бих могла да намеря реализация тук, в Босилеград. С времето усетих, че това е моето призвание. Харесва ми работата с децата тук, те са много скромни, добри и трудолюбиви, отнасят се с огромно уважение към преподавателите, което вече е все по-голяма рядкост в по-големите градове. Неописуемо е усещането да виждаш как израстват пред теб, да се радваш на плодовете на своя труд и да се гордееш с тях. Градиш личности - това си заслужава всяко усилие.
- Преподаваш български език и литература. Сподели повече за работата си.
- От три години имаме и български паралелки, защото имаше доста желаещи сред учениците и трябваше да бъдат разкрити. Става въпрос за класовете от 9-и до 12-и. В тях четири часа седмично се учи български език и литература, в сръбските - по два часа, като в тях се изучава само българска литература. Докато в българските паралелки се учи и чужда литература на български език. Аз преподавам в сръбските паралелки и имам една българска. Българските паралелки са с по 10-13 ученици, а другите - 20-23.
- Проблемът с българските учебници е все още актуален, нали?
- Не само актуален, но и много голям е. Доста е затруднена работата както на учителите, така и на учениците. Няма учебници, отговарящи на учебната програма и написани на български език. Събираме български учебници, чието съдържание съвпада донякъде с тукашната учебна програма, и после от тях компилираме и правим тематично разпределение по програмата. Това, което липсва, го взимаме от сръбските учебници. Учители и ученици превеждаме от сръбски на български.
- Има ли изгледи за скорошно решение на проблема?
- Уж има някакъв проект, върху който се работи, за превеждане на учебници, но на практика какво се случва, не зная. Трябва правителството в Белград да ни осигури учебници, да ангажира учители, които да ги напишат според учебната програма.
- Не ви е лесно.
- Никак. Да видите учебника за сръбските паралелки - издаден е през 90-те години на миналия век и не е преиздаван, не се печатат нови. Не само че в него не всичко отговаря на учебната програма, но е и толкова изхабен вече. Дори и тези, които учат по два часа седмично български език и литература, нямат учебници.
- Смяташ, че сръбското правителство трябва да реши този проблем?
- И двете правителства би следвало да са ангажирани, но живеем в Сърбия все пак. Мисля, че сръбско издателство трябва да издава учебниците, които да са съобразени с учебната програма.
- Чувствате ли се забравени от българските власти?
- Не бих казала, че сме забравени, но все пак още може да се направи. Ето на тържеството за 75-годишнината от създаването на гимназията дойдоха и високопоставени гости от България. Присъстваха българският служебен министър на образованието Меглена Кунева и сръбският й колега Младен Шарчевич. Много впечатлени останаха от програмата и представянето на учениците. Дадоха се много обещания, да видим дали нещо ще се промени. Може пък през септември да дойдат най-сетне учебниците и да започнем нов живот в образованието.

Учениците са добри, скромни, трудолюбиви, споделя Анита

Учебниците са стари и не отговарят напълно на учебната програма

 

 

Култура

  • По думите на режисьора Пламен Карталов Вагнеровият шедьовър цели "да събуди дрямката в неизкушения, да го подготви за висш пилотаж"
    26. Септември 2017 188
    58
    0

    Софийската опера и балет открива тържествено сезона на 1 октомври от 16 ч. с Вагнеровия шедьовър "Парсифал". Желанието на екипа и по думите на режисьора Пламен Карталов е творбата "да събуди дрямката в неизкушения, да го подготви за висш пилотаж, да бъде като откривател за нови вкусове и като един нов Парсифал да е готов за "...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"