Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

18 Септември 2018 | Вторник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Интервю

Проф. Светла Бъчварова:

Земята е богатство, не е движение на капитал

Във всички държави в ЕС има регулация при покупко-продажбата на земя, включително и при отдаването под наем, казва депутатът от "БСП за България"

Мая Йовановска

21. Юли 2017 , брой: 141   929   0
Снимка

Снимка Емилия Костадинова

През миналата седмица стана известно, че министърът на земеделието Румен Порожанов предлага изменение на Закона за собствеността и ползването на земеделски земи, с което да паднат и последните рестрикции при продажбата на земеделска земя за чужденци у нас. Сега, за да могат да придобият земя, те трябва да докажат 5 години уседналост. Сред мотивите за това изменение е, че изискването за 5 години уседналост противоречи на европейското законодателство и създава предпоставки за дискриминация и неравно третиране.
Преди ден обаче "БСП за България" получи безпрецедентна подкрепа от почти всички парламентарни сили, освен ДПС, законовите промени да не се внасят до края на тази пленарна сесия. Освен това в рамките на два месеца ще бъдат ангажирани българските евродепутати от всички политически партии и ще бъдат поискани разговори в Брюксел. Целта е да представим аргументите си и да поискаме възможните законови ограничения на свободната продажба на българска земеделска земя, заяви лидерът на БСП Корнелия Нинова. Парламентарните групи се обединиха и около това да се направи извънредно заседание на земеделската комисия в парламента с участието на министъра на земеделието и на експерти, на която да се обсъдят възможните законови ограничения върху свободната продажба на земеделска земя.
По тази гореща тема разговаряме с депутата от "БСП за България" и заместник-председател на парламентарната Комисия по земеделие и храни Светла Бъчварова. Освен, че е народен представител в няколко парламента проф. Бъчварова близо шест години беше председател на Селскостопанската академия, бивш заместник-министър на земеделието в правителството на Сергей Станишев, тя е безспорен капацитет в областта на земеделието.

"На тези, които купуват земя, трябва да се изисква образование, свързано със земеделието"

- Проф. Бъчварова, изискването за 5 години уседналост при покупка на земя от чужди граждани може ли да бъде определено като рестрикция?
- То е някакво ограничение от гледна точка на това, че в България няма абсолютно никакви регламенти, които да определят възможността за намеса при покупката на земя. Във всички държави в ЕС има регулация при покупко-продажбата на земя, включително и даването под наем. В България няма абсолютно никакви изисквания. Това беше стъпка да се въведе ред. Този ред казваше не само граждани на ЕС, включително и български граждани, които не са живели в България 5 г., трябва да са били 5 г. в у нас, за да купят земя. Идеята е, че ако някой 5 г. е бил в България, той знае за какво ще купува земята. Той би трябвало да купи земя с цел обработка, а не за препродажба или с други спекулативни цели, свързани с факта, че цената на земята в България е ниска. Затова петте години са някакво условие, за да може този, който е тук, да направи необходимото, да закупи земя, да я обработва, да знае какво ще прави с нея, но тя задължително да бъде в стопански оборот. Много е интересно, като говорят за земята: свободно движение на капитал! Земята е средство за производство, тя се купува с цел да се произвежда. Затова във всички страни в ЕС, във всички световни икономики държат да не се получават капитали, които са с неясен произход. Или капитали, които са просто излишни в момента, затова се инвестират в закупуване на земя.
- Казвате, че в България няма никаква регулация. Каква би трябвало да бъде тя?
- Необходима е много по-строга регулация от гледна точка на това как се купува земя и с какви цели. Дали инвеститорът има подходящо образование, възможности да обработва земята. Във Франция регулациите казват, че на областно ниво се решава кой може да купи земя, но има условия към купувача. Да има подходящо образование, да има техника, с която да обработва земята и да поеме ангажимент, че тази земя наистина ще бъде обработвана в съответствие с изискванията на закони за опазване на земеделските земи, използването на пестициди и т.н. Ангажиментите в земеделието са сериозни, защото земята веднъж влязла в оборот, който води до нейното изхабяване и невъзстановяване, на практика се превръща в неизползваема.
- Какви са ограниченията в другите държави?
- Ограниченията са свързани с това, че се обръща внимание на този, който купува земя. Дали той има възможност да я обработва, дали въобще има намерение да я обработва и начина, по който ще го осъществява. При нас такова изискване въобще липсва.
- Аргумент за отпадане на изискването за 5 г. уседналост е евентуална наказателна процедура от ЕС. Наистина ли тези наши ограничения са толкова неприемливи за ЕС?
- Самата процедура е още на етап уведомяване. Въобще не е стигнала до съдебен път, за да може да бъде оспорвана по начина, по който ние смятаме, че има достатъчно аргументи, които да бъдат представени пред Европейския съд. Ние сме далеч от наказателната процедура. Затова е много прибързано без обсъждане да бъде премахнато ограничението. Даже няма предложение с какво да се замести този текст. Приемам това, което каза министърът, че земята е национално богатство и трябва да се търсят други възможности и начини, за да има регулации при покупката на земя. Но той не предлага нищо.
- Преди няколко години, когато падна 7-годишният мораториум върху покупката на земя от чужденци и беше въведен 5-годишният срок за уседналост, имаше заявена воля да бъдат въведени и допълнителни законови промени с цел по-голяма защита на земеделските земи.
- Точно така, имаше консенсус. За мораториума преценката беше, че не може да продължи, при условие, че сме подписали договор за присъединяване, затова се премина към въвеждане на първоначални леки регулации при покупката на земя. А тези регулации наистина, според нас тогава и сега твърдя, не са в противоречие с европейското законодателство. Това е така по простата причина, че земята не е движение на капитал. Земята е особен вид стока, за която трябва да има специално законодателство. Така е в ЕС, така е записано. И това законодателство не може да се ограничава, при условие, че всяка една страна членка има своите дадености като структура на земеделието, структура на производство, своите приоритети и чрез общата селскостопанска политика може да прави такива промени, които да защитават тази структура.
От друга страна, в България наистина земята е с най-ниска цена, въпреки че през последните години тенденцията е тя да върви нагоре. Обаче земя с такива качества в Европа не съществува. Земята ни е много по-добра и при тази ниска цена интерес за закупуване ще има, но не трябва това да става без ангажимент за производство.
- Вие отдавна препоръчвате да бъде създадена специализирана държавна агенция за земеделската земя?
- Такава агенция ние винаги сме поставяли като приоритет в нашите управленски проекти. Причината е, че вече са толкова сложни обществените отношения във връзка със земята, не само при покупко-продажбата, но също така и наемни отношения, арендните отношения, и има страхотно напрежение и противоречия между собственици и ползватели, няма достатъчно контрол, няма достатъчно регистри, няма достатъчно информация, че се налага, задължително е да има структура, която да се занимава с тези въпроси. Например в Комисията за защита на потребителите по всеки един казус, който е свързан с проблеми на пазара, потребителят може да обжалва. Обаче няма структура, която да защити собственика на земеделска земя. Затова трябва да има такава структура. През първите години след 1990 г., когато започна процесът на възстановяване на собствеността, имаше самостоятелна структура, която се занимаваше само с това. И сега е необходимо да има специализирана администрация с достатъчно възможности да влияе на процесите. Но не когато са накрая, а в самия процес на сключване на договорите. С възможности за реализация на съответната политика по отношение на защита на собствениците. Затова ние разговаряме за промяна на Закона за арендата в земеделието, който е свързан именно със засилване на участието на държавата в регулативните процеси и защитата на собствениците.
- Разбирам, че имаме доста проблеми, които трябва да разрешим и тогава да мислим дали да се премахват 5-те години уседналост.
- Това трябва да бъде обсъдено, но задължително с опцията какво друго предлагаме в цялото законодателство. Но факт е, че всеки един, който живее в България, смята наистина земята за ценност. И възможността процесът да е без контрол, ще ни доведе до състояние, в което ние няма да знаем какво се случва със земята - в какъв оборот е, какво се реализира на нея като намерения, освен че ще имаме собственик, който не може даже да бъде намерен. Румъния също възнамерява да въведе много строго законодателство по отношение покупко-продажбата на земя. Те са установили, че 40% от земята им се притежава не от румънски граждани.
- БСП получи подкрепа промените да не се внасят до края на тази пленарна сесия. Ще има ли някакво конкретно предложение от БСП?
- Ще имаме конкретно предложение. А то е отпадането на този член да бъде заместено с още по-рестриктивен. То е, общо взето, това, което и в миналия парламент не влезе като предложение - да се изисква съответно контрол за подходящо образование, свързано със земеделието, на тези, които купуват земя. Защо да не го искаме? А за 5-годишната уседналост - ние имаме право на такова законодателство. И когато същият този член беше върнат от президента Росен Плевнелиев, изложих юридически обосновани аргументи, че от гледна точка на европейското законодателство ние не сме в нарушение и политиката за земята трябва да съответства на общата селскостопанска политика, а не на земята като стока. Земята е богатство, земята създава стойност, тя е средство за производство, затова трябва да се управлява по друг режим, различен от свободното движение на капитали и стоки. Земеделската земя не е актив като всеки друг. В чл.21, ал. 1 от Конституцията на България земеделската земя е със скрепен статут на национално богатство, което се ползва със особена закрила от държавата и обществото. Подобен статут е статутът на земеделската земя и според законодателството в много други държави членки на ЕС.
БСП има възможността да отстоява своите позиции. Сега ще търсим консенсус и възможности законодателството по отношение на собствеността и ползването на земеделските земи и ще предложим варианти и възможности да се въведе ред и да се защитят собствениците. Без това да нарушава наистина и ползването на земята. На този етап силната страна са ползвателите, те доминират, те определят правилата и собствениците не са защитени.
- Вие го казвате от години.
- Те са над 2 милиона. Чувствам се безсилна, когато отида например в Търговище по време приемните, които организирам. Защото 90% от хората са с казуси, свързани със земеделските земи. Поставят изключително сериозни проблеми и въпроси, но липсата на адекватно законодателство на практика не дава възможност да се направи каквото и да било, да се реагира, даже и при наемане на юристи, даже и в съда. Законодателството трябва да бъде преработено и сериозно да се погледне наистина върху това как в България се обработва земята и как собственикът да бъде защитен.

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"