Страшно е, че човешкото изчезва от хората

ЙОНА ТУКУСЕР е художничка от Бесарабия. Родена е в южната част на територията на съвременна Украйна - в Одеска област, в малкото българско село Главан, основано през 1832 г. от бежанци от Старозагорско. Пристига в София през 2007 г. и учи живопис в Националната художествена академия. След пътуване из България, подарено й от Слави Трифонов, се вдъхновява от красотата на прародината си и през 2008 г. представя в галерия "Агора" своята първа изложба. После се появяват експозициите "Чернобил", "Глад" и "Корен", като включените в тях творби са подчинени на дълбока социална тематика. Заминава за Париж с изложба, а след това и за Рим, където намира приятели и черпи вдъхновение. Много скоро стига и до Ню Йорк, а животът й минава между италианската столица и един от най-големите градове в света. Показва част от живописните си платна в експозицията "Arousal" ("Пробуждане") в "Able Fine Art Gallery" в известния район Челси на Ню Йорк. Поканена е да участва в изложбата "Геоложки пулс" на американския художник с български произход Йонко Иван: през 2013 г. - в Ню Йорк, а през 2014 - в Регионалния исторически музей в Стара Загора.

- Какво ви накара да се върнете от Ню Йорк в София, Йона?
- Сега съм тук, заради няколко авторски проекта, по които работя вече шест години. През 2011-а представих в българската столица 16 мои живописни творби, посветени на глада в Бесарабия от 1946-1947 г. След това темата бе изместена: сложих я в една кутия и я затворих с няколко катинара. Фондацията за изобразителен синтез получи предложение проектът ми "Глад" да бъде представен в централата на ООН в Ню Йорк. Така през 2013-а се върнах в София, за да продължа да работя върху още една поредица картини на тази тема. Но тогава политическата ситуация между Украйна и Русия се изостри и спрях да рисувам. Картините останаха незавършени и се отказах да представя проекта в ООН, тъй като смятах, че това време никак не е подходящо за подобна изложба, не исках като творец да бъда използвана с политически цели. Без да знам, темата на тези мои произведения съвпадна с пропагандата на бившия президент Юшченко за глада и гладомора в Украйна. Но той засяга съвсем друг период - 1932-1933 г.
- Къде другаде проявиха интерес към проекта "Глад"?
- От Рим също два пъти вече получавах покани да го представя, но отказвах. Защото от 6 години се посветих на друга моя идея: проект, наречен "Корен". Но миналия месец ми се обадиха от Измаилския университет, където учих преди Художествената академия в София. Потърсиха ме професори с молба да направят научен доклад за моя проект, който бе представен в рамките на международната научна конференция "Гладът 1946-1947 г.: Исторически, философски, психологически и педагогически аспекти". Събитието се проведе под патронажа на Министерството на образованието и науката и Института на историята на Украйна към Националната академия на науките в страната. На нея присъстваха експерти от различни вузове, от Държавния университет на Молдова в Кишинев, от Галац, Румъния, от Измаил. Бяха изнесени различни доклади по темата, включително и по моя творчески проект. След това се свързаха с мен по скайп, за да направя своето изявление чрез интернет връзка. И аз отбелязах историческата важност на тази конференция, посветена на 70-годишнината от глада в Бесарабия. Завърших словото си с това, че основното послание на моя проект е страданието и болката на хората да послужи за обединение, а не за враждебност.
- Наистина ли според вас това е възможно?
- Досега не съм видяла моето послание да бъде реализирано, тъй като в момента наблюдаваме страшни събития в Украйна, които не бяха предвидени нито от местното население, нито от хората в Русия, нито в Европа. Никой не е предполагал, че е възможно в ХХI век да наблюдаваме убийства, брат да тръгне срещу брат... За момента тази болка по-скоро е като болката на поразения звяр, който не е милостив, а още по-агресивен. Няма го човешкото, защото човешката болка присъства със страданието, милосърдието, търпението и добротата. И тази болка обединява душите на хората срещу нечовешкото. В момента човешкото изчезва от хората, което е страшно.
- Мислите ли, че за глада в Украйна трябва да се сещаме само по повод трагичните годишнини?
- Според мен всеки трябва да познава историята, защото тя има навика да се повтаря. Това бе и едно от посланията на изложбата ми през 2011 г. Необходимо е хората да учат история, да се интересуват от нея извън училището и университета, да продължават през живота си да следят случилото се по света. Защото никой не може да каже дали старите формули няма да започнат отново да работят, дали няма пак да бъде използвано страшното безкръвно оръжие на глада.
- Как реагираха на картините ви посетителите на изложбата в София?
- Беше ми любопитно да наблюдавам хората, които дойдоха на експозицията "Глад" през 2011 г. в "Червената къща". Присъстваха представители на различни политически сили. Но никой не е споделил мнението си с мен. Всеки просто е видял фактите - каквито са. Предполагам, че всеки сам си е задал определени въпроси и си е отговорил.
- А попитал ли е някой дали творбите са предназначени за продажба?
- Имаше две откупки: една от картините е в София, а втората стана притежание на известния български колекционер Димитър Инджов от Пловдив. Той си взе творба, която може би е една от най-зловещите, казва се "Майка". Хората са свикнали образът на майката да е светъл, с дете на ръце... А в тази картина е пресъздадена неговата ужасяваща противоположност: майка, която изяжда детето си...
- Какво може до такава степен да впечатли (не е уместно да използвам думата "вдъхнови") млада художничка като вас, че да сътворите толкова трагични картини?
- Всички произведения бяха създадени, след като една година проучвах архивни документи и снимки по темата за глада в Украйна. Бях инспирирана да живописвам само от факти. Вероятно затова, както вече споменах, по творческата ми разработка беше направен научен доклад, който ще бъде публикуван в различни сериозни сборници в Румъния и в Украйна. По инициатива на ректора на университета в Измаил проектът ми ще бъде изучаван в катедра "История" и ще бъде преподаван на всички студенти в часовете, посветени на глада в Украйна.
- Имате ли намерение да развиете темата във вашето по-нататъшно творчество?
- Да, реших отново да се върна към нея, да създам още една поредица, да завърша това, което съм оставила преди няколко години, и да продължа напред. Потърсих в Националния архив на България документи, свързани с глада в Бесарабия. Целенасочено се опитвах да намеря сведения за 1946-1947 г., обаче не открих нищо. Но пък се натъкнах на други интересни доказателства, които не са известни на широката публика. И си казах: няма как, не мога да избягам от съдбата си. Щом "Глад" ме преследва и ме връща обратно, трябва да продължа проекта. Няма как, това не зависи от мен, творчеството го изисква. Намерих документи, в които се говори за глада в Бесарабия през 1935 г., когато тя е в състава на Румъния. По онова време българи в област Добрич се самоорганизирали и са приемали български деца от Бесарабия в своите семейства, за да ги отглеждат и да ги хранят, за да не измрат от глад. Искам да създам поредица картини, посветени на тази тема. Това е нещо съвсем ново, но така се задълбочавам по въпроса, тъй като вече не се ограничавам от времеви рамки, а по принцип ме вълнуват историческите факти за глада в Бесарабия. Това е регион, в който мирно съжителстват различни националности. В Бесарабия хората са доказали, че на това място може да се живее човешки.



Събирачи на реколта


Проектът "Глад" се представя от Фондация за изобразителен синтез, чийто председател е художникът Йонко Иван.
"Като куратор на проекта на Йона Тукусер, която има за цел чрез темата на нейното изкуство "Глад" да обединява хората, за да не се повтарят страданията по света, искам да добавя, че подкрепям всяка научна историческа мисъл за точното изследване на проблема. Нека специалистите да имат куража да бъдат политически некоректни, когато става дума за стенанията на милиони умиращи от глад. Тяхната мъка отеква в съзнанието на съвремието, усилвано от сърцата на младото поколение творци. Екът на глада от миналото ще кънти в душите и за в бъдеще заради силата на съвременното изкуство. То ще подкрепя винаги онези умове, които не се страхуват да кажат истината, запечатана в документите." Това са думи на Йонко Иван, който е куратор на проекта.