Писмо от един търтей

Уважаеми представители на медиите,
Пише ви един обикновен синдикален председател на малка организация, обиден от приказките по адрес на обикновените хора, които всеки ден изкарват със своя труд заплатите на своите работодатели.
Ето и моето открито писмо, което се надявам да стигне до тях чрез вас:

Уважаеми работодатели,

Ние, над 300 000 търтея, които ви изкарват заплатите всеки ден, ви поздравяват. Да се слави името ви, да пребъдат фирмите и организациите ви, сега и во веки веков.
Извинявайте, че се сдружаваме в синдикати, г-да работодатели. Знаем, че това ви пречи да ни карате да работим по 16 часа без почивка. То и съпругите ни са виновни, искат майчинство.
А колко по-хубаво ще бъде без синдикати - да стоят вкъщи по месец, след като родят и после пак при вас, на тръстиката.
По-възрастните са бреме и за нас. Трябва да им обръщаме внимание, да допълваме мизерните им пенсии с още по-мизерните ни заплати, да се блъскаме с тях в магазина, докато броят мизерните си стотинки. На тези хора не им трябва добавка за време и възраст, а глоба и намаляване на заплатите затова, че са работили цял живот за своите чорбаджии.
Защо ги бранели синдикатите? Търтей, търтею око не вади, скъпи социални партньори.
По-младите също са досадни. Друго си е да започваш живота си със стартова заплата от 300 лв. Толкова заслужават, мързеливците. Нищо не знаят, нищо не учат, пък после и пари искат.
А пък заплатите, ах тези заплати?!
С какви очи ги искаме, след като ни мързи да си ги изработим. Добре, че сте вие, скъпи наши пчелички. Работите с пот на челото, за да живеем добре ние в общия кошер. Храните ни, колкото да не умрем, работим, колкото да не заспим.
А какъв живот би паднал в държавата на трите прасенца без синдикати!
Ще работим, ще строим живота нов. До умиране и без заплата. Ей така, за каузата, за общото ни благо. Ще ни пускате в отпуска, когато искате, ще ни спирате отпуската - когато искате. Ще ни уволнявате безнаказано и ще ни погребвате тайно, когато умираме на работното си място.
Само че няма да мине.
Защото дори в нашата държава, 3 млн. търтея са повече от три прасенца. А зажужат ли, ще трябва да бягате и да се криете. По възможност по-дълбоко, по-далече и по-тайно.
Че жилото боли повече и от срама.
Ваш служител и синдикалист:

Тодор