Наричайте ги светилища!

Приканвам ви да приветстваме една организация, една забележителна организация на храбреци, апостоли, както се изрази Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний – Асоциацията на българските училища в чужбина, която има за цел да пази националната идентичност и да обединява чрез образование българите, живеещи зад граница, може би най-силната, най-важната организация за запазването на нашия език.
Асоциацията бе създадена само преди десет години от 14 българи, може да ги наречем будители, апостоли, първопроходци, хора, които посвещават целия си живот на българските деца, на българските общности по шестте континента. Сънародници възрожденци.
Вчера те имаха тържество в аулата на Софийския университет, бяха при патриарх Неофит, днес са в Рилския манастир.
Позволете ми да ви върна назад, страшно много назад. Датата е 30 януари, 1873 година. Ръката на поета написва заглавието "Чезнение".

О, ще бъде ли то?
И кога ще бъде -
да видя аз пак своята мила родина,
която толкоз години става как не съм я виждал!
Далеч от нея години живот разсипах аз,
години от най-хубавите.
Разсипах ги и защо?
Какво съм извършил през тези цветущи на живота си години?
Мечтанията ми се не видяха
Желанията ми се не сбъднаха.
И ето аз сега,
каквото често в детството си,
пред срутената колиба, около която цял ден се трудех да я въздигна!
Но срутеното днес не е колиба от бъзак,
а цял живот, е всичко онова, за което
не ден един, а цели десетки години съм се мъчил да го въздигна.
О, да ида искам там, там,
за дето сърце ми чезне
искам, а не мога.
О дайте, дайте ми моята родина
или ми дайте да умра за нея.

Авторът на тези редове ще стане български депутат, но тогава е вложил десет години от живота си далеч от роден край, в Цариград – най-големия български град тогава.
Той пише в своя вестник "Македония", че около 150 хиляди са българите в столицата на Империята, но едва ли има 15 хиляди, които се припознават като българи, и от тях едва ли има 15 чисти български семейства. Той работи сред тях – абаджии, търговци, хлебари, градинари, сеизи, риболовци, мутафчии, слуги, готвачи и аргати, овчари, говедари, тютюнджии, кожухари. Изумителна неповторима гледка на живия български музей в Цариград.
Този човек бе наречен от Константин Иречек българския Одисей. Разбира се, всички се досещате, че това е Петко Рачов Славейков.
А Тончо Жечев, великият българин Тончо Жечев, с когото преди четвърт век снимах в Цариград, говореше с любов за тези типични български селяни, живели свито и пестеливо, оглеждайки се со страхом божий. Живели с мисълта за своите села, със спомена за домашния уют, за женска ласка и бащино огнище.
Нямало нужда да правят околосветско пътешествие, за да открият своята Итака. Душевно те никога не са я напускали.
Днес милиони българи, никой не знае точния им брой, но за мен най-жизнената, най-смелата, най-умната, най-можещата част от народа ни, бих ги нарекъл авангарда на нацията, са пръснати по целия свят.
"Добре дошли в Якоруда", каза ми наскоро една жена. "Децата ми са в Лондон".
В Разлог друг ми се похвали, че детето му е инженер във Формула 1. Първият ми приятел превежда на Барак Обама в Кемп Дейвид и на Генералния секретар на Обединените нации. А синът на моя режисьор снима Джони Деп и Робърт де Ниро. Синът на оператора стана висш чиновник на Гугъл в Ню Йорк. Да продължавам ли с този списък?
Големият въпрос е – колко от тях остават българи? На колко от тях децата им ще знаят български и ще се наричат българи?
Една забележителна жена, г-жа Снежина Мечева, директор на българското училище "Иван Станчов" към посолството ни в Лондон - личност, с която всяка нация може да се гордее, казва: "Oсъзнахме необходимостта децата да се обхващат възможно най-рано, защото първите години малките са попивковци и ако нямат допир до родния им език, те стават чужденци, а българският – неразпознаваем за тях. Стресиращо бе, че в училището идваха родители българи и двамата говорят на български у дома, но децата им, родени в Англия, им отговарят на английски. Така става стопяването на България, претопяването на нацията. Това плашеше всички ни и ни даваше увереност, че срещу обезродяването трябва да се воюва. Заживяхме като Паисиевци и трябваше да работим като такива безотказно".
И както често се случва при нас, когато създават Асоциацията на българските училища в чужбина, държавата не иска да води диалог с тях.
Тук искам да отбележа огромната роля на посланик Иван Станчов. Когато закриваха училищата към дипломатическите мисии, защото държавата нямала пари, този жив възрожденец, учител по благородство възстановява училището и го отваря за всяко българско дете, което иска да учи езика и историята ни. Прави параклис в двора на посолството, прави читалище. Осигурява издръжката на училището изцяло чрез дарения. Става учител, покровител, ментор, съмишленик, довереник.
Интересно – Министерството на образованието отказва подкрепа. Не сте училища. Тогава Снежина Мечева отвръща: наричайте ни светилища!
Днес вече нещата, разбира се, са различни. Имаме национална програма "Роден език и култура зад граница". Имаме близо 400 училища по всички континенти. Но като се има предвид, че става дума за милиони българи, училищата трябва да нараснат многократно, както и средствата за тяхното подпомагане. В крайна сметка тези хора пишат историята на България извън България.
Искам да обърна вниманието ви на г-жа Боянка Иванова. Тя направи два изключителни форума на българските училища на най-високо ниво в Чикаго, а през тази година извърши едно от най-значимите дела за българския език в чужбина. По нейна и на колегите й от училище "Джон Атанасов" инициатива, бе осигурен най-висок статут за българския език в САЩ, щата Илинойс. Там тази година за първи път се положиха изпити, г-жа Иванова ми каза, че децата са се трудили по 4-5 часа, които дават възможност на издържалите ги ученици да имат поставен в дипломата си за средно образование печат за двуезичие, който удостоверява ниво В1 и В2 на владеене на български език. Този печат дава предимства при кандидатстване в колежи и висши учебни заведения, а също и при приемане на работа.
И забележете - изпитите са извършени от Софийския университет "Климент Охридски", департамента за езиково обучение.
Сега, по примера на Боянка Иванова, Асоциацията е подала петиция в Европарламента за въвеждане на матури по български език в системите на обучение на страните членки на Европейския съюз.
Ето една от основните приоритетни задачи пред всички ни, като поемем председателството догодина: Българският език с равни права с езици като английски, френски, немски, италиански в чуждите образователни системи.
Надявам се, няма да е далеч денят, когато от тази най-висока трибуна на нацията ни един възпитаник на тези училища се обърне към вас с плановете си за добруването на България, за това как тя да пребъде в 21 век.