Линейката или реформата закъсня

Най-сетне вероятността българите да имат всеобхватен медицински стандарт за Спешна помощ изглежда близка. Критериите за организиране на спешната помощ в болниците са леко занижени - достатъчно, за да не бъдат атакувани в съда, но да са изпълними за лечебните заведение. Има критерии кой спешен пациент до каква степен е... спешен, с какво да са оборудвани линейките за най-спешните и по-малко спешните болни и т.н. Все неща, които на книга карат читателя да вярва, че аха до месеци и българинът, както е по германските и американски филми, ще звънне по телефона с: "Ало, пратете линейка на адрес...", без да обяснява задушава ли се или не му стига въздух. И линейката пристига до минути.
Не, не иронизирам, защото и на медиците, и на пациентите им се иска и българските линейки да пристигат навреме, и българските линейки да са оборудвани "като на кино", и българските спешни отделения в болниците да си имат всичко. "Като на кино".
Само преди дни министърът обеща, че до края на годината проектът за обновяване на Спешната помощ ще е готов и предаден. А 163-те милиона лева няма да отидат за асфалт по магистралите, а за нови линейки и ремонтирани спешни центрове, филиали и отделения. Чува се дори, че линейките ще имат умен софтуер, който ще прави много неща, освен, че ще им осигурява зелен сфетофар. На книга звучи перфектно за пациенти с риск за живота при код "червено" линейката да пристига за 8 мин., при код "жълто" за 20, а при код "зелено" - до 120.
А дано! Защото, границата между живота и вечността е твърде крехка и трудно се съобразява със задръстванията по улиците или недостатъчните медицински кадри, а въпросът линейката ли е закъсняла или реформата в Спешната помощ, не би бил в помощ никому.