29 Март 2024петък09:14 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Антология

Проза

In memoriam

Разкази от Стоян ВЪЛЕВ (1956-2017)

/ брой: 151

visibility 732

Двете гълъбчета

Сметката бе умопомрачителна, но такива бяха този месец и на всичките им съседи.
Споделяха си за злото, което пак ги бе сполетяло вкупом, но всеки трябваше сам да се спасява.
- Живеем като в кръгова отбрана - изпъшка Генади.
Катя мълчеше, тя вече мислеше усилено как да се спасяват.
Да вземат назаем? Нямаше от кого - всичките им бивши колеги, приятели и познати бяха бедни като тях.
А да протестират или да откажат плащането, даже не си и помисляха - знаеха, че ще бъдат смазани.
- Този път няма спасение! - формулира положението Генади.
- И какво - да мрем ли?- попита тихичко Катя, жена му.
- Щом трябва - ще мрем! - сопна се Генади.
Никога не бяха си говорили по този начин, но сега и двамата осъзнаваха, че отърване няма.
В квартала тях двамата ги наричаха Гълъбчетата, защото все вървяха двамата, винаги тихички и кротички, както се казваше - и на мравката път сторваха.
Отстъпваха, отстъпваха, но сега нямаше накъде.
- Ще трябва да се мре!.. - прошепна Генади,  а Катя заплака.
После ежедневните грижи ги погълнаха и сякаш забравиха за сметката.
Генади пак отиде в офиса на фирмичката, която обслужваше като счетоводител, но не се бави дълго и се прибра.
Вечерта Генади вдигна кръвното, а на сутринта за първи път от толкова години Катя реши да отиде сама до супермаркета за хляб - Гълъбчетата друго и не купуваха, парите им все не стигаха...
Тръгна Катя бавно и полека, а хората от блока я гледаха удивени - от много години не я бяха виждали сама. Толкова изненадани бяха, че не им оставаше време да попитат защо е така, къде е Генади...
Катя усещаше воя на незададените въпроси, вървеше и си мълчеше - какво да каже?
Влезе в магазина, купи хляб и тръгна да се прибира.
Влезе в апартаментчето и мигом усети, че нещо се е случило. Изтърва хляба. Не се наведе да го вземе, защото усещаше - страшното предстои.
Не посмя да го повика, защото сякаш знаеше, че той вече не може да й отговори.
Вървеше бавно и очите й шареха.
Откри Генади обесен в банята.
Когато все пак се дотътри до холчето и седна на любимото си място, видя бележката:
"Мила, нежна и прекрасна.
Пари за сметката намерих - оставил съм ги в гардероба.
Тези пари аз ги откраднах. Няма да ти кажа откъде, щото ти ще отидеш да ги върнеш.
Плати сметката и свиквай да живееш вече без мене, защото аз извърших грях и се наказах.
Целувам те и знай, че в последните си минути съм мислил за теб.
Генади".
Катя не усети как излезе на терасата и полетя като гълъбче надолу.
Не успя да разпери крила, а разтвори само ръцете си сякаш за да прегърне Генади, още като го срещне...



Защото сме бедни


На всичките ми въпроси майка ми отговаряше все така - "Защото сме бедни".
За толкова много неща питах и винаги, според нея, причината бе: "Защото сме бедни".
Веднъж не издържах и попитах: "Мамо, а защо сме бедни?"
Майка не бе очаквала точно такъв въпрос и се обърка.
Намеси се татко и отговори: "Бедни сме, защото сме честни!"
Мама каза нещо, което не разбрах, но явно беше пълно несъгласие, защото кавгата пак избухна.
Тъй живеехме тогава - въпросите ми ставаха все повече, а отговорът на мама бе винаги един - "Защото сме бедни".
Но не забравях и отговора на баща си - бедни сме, защото сме честни.
И започнах да питам баща си, а той винаги ми отговаряше, макар че беше страшно уморен след многото часове по пътищата - той бе шофьор.
Чудесното време дойде, когато татко го докара една линейка със счупен крак и тогава по цял ден му задавах въпросите, на които търсех отговор, а татко отговаряше.
Но хубавото време приключи след няколко месеца и татко отново тръгна на работа.
Усетих тревогата на мама. Тя и преди сядаше на терасата и плачеше, но сега бе там повече от друг път.
Един ден майка дойде в училище и ме взе, преди да са свършили часовете. Учудено тръгнах с нея, а тя отново беззвучно заплака.
Когато се прибрахме в апартамента, тя ми каза през сълзи:
- Баща ти е починал, моето момче. Ще докарат ковчега и ще го погребем.
Заплаках и аз.
И тъй плакахме, докато телефонът на мама звънна.
След минути двама мъже внесоха един ковчег, а в него - тате!
После мама говори по телефона с някакви служители от гробището.
Последната вечер, в която бяхме пак тримата - мама, татко и аз, никога няма да забравя.
- Мамо, а татко защо ни изостави? - попитах аз.
- Защото беше честен и не се съгласи с това, което искаха от него... - прошепна мама, сякаш се боеше, че някой ще чуе и ще й се скара.
После през годините научих всичко за ужасния край на татко, но никога не забравих, че когато отидох да навестя умиращата си майчица, тя се усмихна и ми посочи някакви бележки.
Разгледах ги - бяха фактури за платени парно, ток и вода.
- Платих всичко и не ми останаха пари за лекарствата. Не исках да ти досаждам и да те моля за пари.
Тъкмо да й се скарам, но я чух да казва:
- Баща ти беше прав! Ние, бедните, умираме заради честността си, а не поради бедността си!..



Стоян Вълев (1956-2017). Роден в с. Генерал Инзово, Ямболско. Завършва българска филология в Пловдивския университет. Започва да се занимава с журналистика още като студент, преминава през всички степени на журналистическия занаят - репортер, редактор, главен редактор и управител на медии. Основател и главен редактор на сайта „Книги-News“ – всекидневник с новини за живота на книгите и писателите. Автор е на романите "Когато Господ беше в отпуск" (1999), "Да прецакаш Чърчил", на сборника с разкази "Българският Декамерон", в две части (2001/2002), "Време за изневери" (2003), на повестта "Животът на полковника" (2014) и др. Негови разкази са публикувани в САЩ, Великобритания, Канада, Нова Зеландия, Австралия, Италия, Индия, Непал, Швейцария, Полша. Автор на пиеси и телевизионни сценарии.


 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 476

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 490

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 450

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 531

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 452

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 450

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 405

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 576

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 515

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 523

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ