Плащаш за бутик, получаваш "Илиянци"

Преди дни 205 от 206 депутати "избраха" единствения кандидат за управител на НЗОК - проф. д-р Камен Плочев. 16-ият ръководител на 18-годишния фонд, който бе замислен като обществен, но до пълнолетието си бе одържавен, при това от управляващи от десни партии!
Защо единствен кандидат? Мигар подготвени експерти, които биха се справили с управлението на повече от 3,4 млрд. лв. годишно за здраве, вече няма в България? Има, разбира се. Но колцина от тях биха сложили главата си

на дръвника на НЗОК

където напрежението през последните години  се сгъстява заради болничните лимити (или новото им название "индикативни стандарти") и увеличаващите им се дългове? Колцина биха искали, с орязаните правомощия и огромните отговорности на управителя, да представляват една или друга партия в осигурителната институция? Макар НЗОК, заедно с НОИ, да са институциите, които след БНБ управляват най-много пари в държавата. 
Не ще и дума, че почти неочакваната оставка на предшественика на проф. Плочев д-р Глинка Комитов постави доста въпросителни, най-вече по отношение на здравната система. Близо 2 години от шефстването си Комитов не проговори пред медиите. Проговори дни след като Петър Москов сдаде министерския пост. Но за кратко. После, според мълвата, макар предложен от ГЕРБ през пролетта на 2015 г., Комитов не получил подкрепата на сегашните управляващи. В същото време не бе съвсем съгласен с решения на Надзорния съвет на НЗОК за финансирането на болниците. Той не се яви в парламента въпреки решението на 126 депутати да бъде изслушан за мотивите си за оставката. Това, разбира се, подсили съмненията на опозицията от БСП дали наистина е доброволна оставката на Комитов? А тя за пореден път през последните няколко години постави въпроса: "От кого се управлява НЗОК?" Какво е бъдещето на здравноосигурителния модел и доколко той е подменен (или извратен) през последните 7 години?
"Още с встъпването ми в длъжността министър на здравеопазването, при първата ми среща с д-р Комитов, той споделяше неговите намерения да се оттегли. Аз лично съм го молил да изчака да понавлезем, да видим къде сме", казва Николай Петров по време заседание на парламентарната комисия по здравеопазване на 6 юли. Искрен ли е или просто бяга пред вятъра, за да не буди въпросителни по-късното му предложение постът да бъде зает от негов колега от ВМА?

Не е ли смущаващ фактът

че възлови позиции в здравеопазването са заети от кадри на ВМА? Четири години от трудовия стаж на зам.-министър Лидия Нейчева преминава като управител на болничната аптека на ВМА. Анестезиологът д-р Мирослав Ненков от 2009 г. е координатор по донорство и началник отделение в КАРИЛ във ВМА. Самият проф. Петров работи във Военна болница в Бургас, после във ВМА. Сигурност ли търси министърът, заобикаляйки се от свои бивши подчинени? Сега и управителят на НЗОК - полк. Плочев, чийто професионален път преминава в системата на ВМА от клиничен ординатор и преподавател по инфекциозни болести във Военна болница в Русе до началник на Катедрата по инфекциозни болести във ВМА. Той е един от най-уважаваните в наши дни експерти по инфекциозни и заразни болести, които успяват да успокоят българските граждани, когато над страната надвисне опасност от зарази и епидемии. Какво е накарало този влюбен в професията и отдаден на пациентите си лекар изведнъж да се реши да вади кестените от адския огън на българското здравеопазване и да въведе някакъв ред в системата? При това - на прага на пенсионирането... Или точно заради това? Според чл. 328, ал. 1, т. 10 от Кодекса на труда професори, доценти и доктори на науките придобиват право на пенсия за осигурителен стаж и възраст при навършване на 65 г. Изключение правят случаите, описани в алинея 11 от преходните и заключителните разпоредби на Закона за висшето образование. Т.е. професорите може да останат на работа по трудов договор за 1, но не повече от 3 години, ако има предложение на катедрения съвет и съвета на основното звено и/или филиала и след решение на академичния съвет.
Има ли достатъчно опит новият управител за мениджмънта и осигуряването? Стига ли за събирането, опазването, правилното разпределение и контрола на парите за здраве на цялата нация административният опит от постове като зам.-началник и началник на Клиника по инфекциозни болести, зам.-началник и началник на Център по имунология във ВМА? Сякаш коментарът на шефката на здравната комисия д-р Даниела Дариткова, че "това гарантира изискването на Закона за здравното осигуряване за сериозен административен и управленски опит", е не много удачен начин за изразяване на подкрепата на управляващите за бъдещо справяне с взривоопасната в здравеопазването ситуация. Дори от думите на самия Плочев става ясно, че за правомощията на касата само е чел.
Когато се заговори, че инфекционистът е кандидат за шефския стол на касата, управляващите, които го предложиха, изтъкнаха  неговата

неизкушеност и необвързаност

с различни лобита в сектора. Добра формулировка за пред непредубедения електорат.
Колко време ще му трябва на проф. Плочев, заставайки от другата страна на бариерата, да открие инфекцията, да диагностицира заболяването, а ако е необходима спешна операция на българското здравеопазване, кой ще подаде упойката?
Какво да се очаква от шефа на касата - една недофинансирана институция в недофинансирана система, след като той няма никаква законодателна инициатива? Как се управлява уж обществен фонд, чийто ръководител от 2010 г. не се избира с конкурс, а от депутатите? При това сред "кандидатури", предложени единствено от парламентарно представените партии? Един уж обществен фонд, който в края на годината получава неподлежащ на корекции, нито дори на обсъждане, подхвърлен като милостиня от МФ бюджет?
За да не се правят необосновани прогнози, по-добре е да видим какво предлага новият управител на НЗОК. На първо място той акцентира на контрола - планови и внезапни съвместни комплексни проверки от НЗОК, РЗОК, агенция "Медицински одит", РЗИ, съсловните организации, при необходимост и НАП. Второ - изключва лобизма и обещава да уреди взаимоотношенията на касата с външни консултанти.
"Трето, ще работим за поетапното повишаване на размера на осигурителния доход, върху който държавата ще внася здравноосигурителните вноски по чл. 40, ал. 3 от ЗЗО", обяви Плочев. Това е нещо, което с или без работата на един или друг здравен министър или шеф на касата или премиер, си върви и може да бъде променено единствено от законодателя. Става въпрос за промените в ЗЗО от 2016 г., според които считано от началото на м.г. държавата трябва всяка година до 2026 г. да увеличава с по 5% здравните вноски на деца, ученици, студенти, безработни, пенсионери, лишени от свобода, бежанци и др., които осигурява. До края на 2015 г. държавата плащаше половината от вноските им.
Четвърто да се продължи изваждането на групи заболявания от болничната помощ и прехвърлянето им в извънболничната. Създаване на възможност

направленията за преглед при специалист

да отпаднат като хартиен носител и то преди задължителното въвеждане на индивидуалния идентификатор или т.нар. лична електронна здравна карта. Дотогава би трябвало да се помисли дали да се въведе т.нар. паралелен достъп до специалист, изтъкна проф. Плочев.
Петата му стъпка е свързана с прогенерична лекарствена политика и разработване на механизми за насърчаване на лекарите да предписват генерични лекарства. Това обаче от години обещават и министри, и шефове на касата, дори вече може да се види в партийни предизборни платформи. А дали е за доброто на пациентите или за доброто на парите във фонда - това е друг въпрос.
"Шесто, трябва да се помисли за възможност да се реимбурсира лекарствена терапия за заболяване, а не да се реимбурсира само един медикамент от тази терапия", предвижда Плочев. Самият Плочев казва, че сегашният механизъм не отговаря на реалните нужди на болните, а възрастните хора "боледуват не по една клинична пътека, а по клинична "магистрала" от пътеки, по много заболявания". Дали професорът не намеква, че е време за диагностично-свързаните групи, които експертите се опитват да въвеждат още от 1994 г. Новост е обаче амбицията за създаване на аналитично звено. В него на първо време плановете на проф. Плочев включват актюер - специалист, който отговаря за създаването и развитието на финансови и застрахователни продукти и схеми за здравно и пенсионно осигуряване, и рисков мениджър. Има идеи за въвеждане на повече стимули за работа и качествено обслужване от личните лекари, разработване на инструменти за редуциране на регионалните различия в предоставянето на специализирана извънболнична медицинска помощ. Има идея лекарствата за редките болести да се финансират не само от НЗОК, но и от други (засега неясно какви) източници. По думите на професора, трябва

основно да се променят алгоритмите на клиничните пътеки

"Кой ги е писал, как ги е писал, как ги е добавял, как ги е прибавял - наистина, повярвайте ми, колеги, чета безумия!", възразява лекарят Плочев. Но поне знае какво да очаква от лечебните заведения: "Честно казано, не работим много честно с касата, в смисъл - да я заблудим, да я излъжем", признава той.
Ние, около 3 млн. български граждани, плащащи заедно с работодателите редовно осигуровките си, с които трябва да бъдат лекувани 7 млн. души, от близо 4 петилетки очакваме да престанем да "плащаме за бутикова стока, а получаваме стандарт "Илиянци", както се изрази проф. Плочев. И уточни: "под "бутиково" имах предвид опита, който съм имал при моите специализации в чужбина. Вижте, рядко съм виждал на първия ден човек веднага да отиде на консултация при професор. Това е бутик! А стандарт "Илиянци" е болен, който лежи в Бургаската болница в кома и му казват: няма да ви направим скенер, защото трябва да чакате две седмици. И го пращат в София...