Евроатлантически ценности в Антоново

Това лято обиколих няколко градчета и села в Търговищка, Великотърновска и Старозагорска област. Пътят ме отведе в Горна Оряховица, Антоново, Омуртаг, Стражица, Казанлък, Шипка; минах и през няколко села в същите общини. Избрах ги по случаен принцип и нарочно, където имах и срещи с приятели на книгата по повод новото ми заглавие със стихове "Ваше благородие, госпожа Европа?"
А мисията ми под прикритие беше доста интимна. Исках да усетя читателите, жителите на тези градчета и села как приемат толкова дискутираните в последно време у нас евроатлантически ценности, какво за тях, аджеба са те - тези нови, нови ценности!
За много от анкетираните въпросът опираше до новата месторабота и новото местоживеене на децата и внуците им. А това географски се свързваше с Холандия, Англия, Германия, Франция, САЩ, Канада...
В Антоново например всяко лято дежурното изречение е: "Холандците са тук..." Това означава, че са си дошли работещите от години българи в Холандия, които всяко лято си идват за месец в родния град и той придобива съвсем почти европейски привкус заради облеклото и автомобилите им, макар и втора употреба. После гурбетчиите в края на август си тръгват към новите работни места и домове. Те просто поемат отново своя евроатлантически път... А Антоново си продължава дните по български.
 Та, ей за това си говорихме с моите непознати събеседници. Исках да разбера как им се отразява тая нова мода с евроатлантическите ценности и оптимизма от тях.
 Една възрастна жена се опита да ме изпита дали знам има ли по Европа и Атлантика ало измамници като у нас и на Балканите... А една баба беше особено откровена. Тя помнела от нейната баба, че с Атлантика е свързано корабокрушението на лайнера "Титаник", а за евроатлантически ценности не може да говори, защото не познава Атлантика, но и на нашето Черноморие още не е стъпвал кракът й! И освен Стара речка в селото друг воден извор не знае.
 Не скривам, много ми допадна сравнението на евроатлантическите ценности с "Титаник" и със съдбата на почти двете хиляди корабокрушенци преди два века.  Много ми се иска тая метафора да е фалшива, нищо че се родее с автентичното и първично усещане за оптимизъм и песимизъм у българина. Дано сега развръзката бъде наистина по-оптимистична. Поне като в един подобен пример, който ми сподели мой съученик и набор, с когото преди 53 години завършихме 130-та Софийска гимназия. И още се срещаме всяка първа сряда от месеца в едно квартално барче в квартал "Левски" с останалите живи съвипускници. А тази година и класната ни Радка Радева навърши достолепните кръгли 90 години, да е жива и здрава, да ни води още часа на класния ръководител...
Та Павката, както обича да дава тон за песен и да разпява и весели компанията с песни като "Болен ми лежи Миле Попйорданов","Канят ме мамо, на тежка сватба","Руфинка болна легнала", получил веднъж упрек, че пее само тъжни песни. И го помолили да изпее нещо по-оптимистично... Е, попитал лично какво по-оптимистично, кажете вие? Ами например оная песен на Гугата "Ако умрам ил загинам, поп не мой да викате, руйно вино ми налейте, песен запейте...". "Е, е, е, верни другари", подхванал Павката. Наистина  оптимистично!
  Също като слогъна за европредседателството: "Съединението прави силата" - един релевантен текст, според Лилянка Павлова, който на английски и френски както и да го преведеш, не трябва да има нищо общо със законната истина, която коват в парламента българските депутати. И с поведението на народните избраници през целия този период три десетилетия вече... За да е наистина  евроатлантическо, без да има нещо общо със съдбата на "Титаник", за да е по-оптимистично и от песента "Ако умрам ил загинам". И за да не се наложи да превеждаме на европейците на френски и английски след това и "Леле - мале!"

Панорама край Антоново