Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

13 Декември 2017 | Сряда
 
вход регистрирай се

На първа страница

Когато адът слезe на земята

Бомбите над Хирошима и Нагасаки убиват и днес

Галина Младенова

8. Август 2017 , брой: 153   830   0
Снимка

Огънят в мемориалния парк на Хирошима ще гори, докато от земята не изчезне цялото атомно оръжие

Вече седем десетилетия цялото човечество отбелязва една тревожна дата - преди 72 години, на 6 август 1945 г., за първи път е използвано ядрено оръжие - Съединените щати бомбардираха японския град Хирошима. На 9 август това се случи за втори и, да се надяваме, за последен път в историята: атомна бомба беше хвърлена и над Нагасаки. Стотици хиляди стават жертва на двете ядрени бомби, седем десетилетия по-късно атомът продължава да убива. В листата на загиналите през 2016 г. са добавени още 5500 имена.
И тогава, и днес всички са убедени, че двете бомбардировки са били абсолютно ненужни и безсмислени. Според историческите архиви в Белия дом също не планирали подобно зверство - Япония вече била на колене и използването на новото оръжие не било необходимо. В последния момент обаче президентът Хари Трумън променя позицията си.
"С тази бомба ние излязохме на ново, революционно ниво на разрушителната сила", заявява Трумън след ядрената атака срещу Япония. Американците възприели случилото се като научно постижение от световен мащаб. Японците - като най-голямата трагедия в историята на страната. Ръководството на СССР - като сигнал за приближаваща опасност.
Какво се случва в началото на август преди 72 години?
Първата атака е срещу Хирошима, която е избрана неслучайно. Всъщност американците първо планирали да не бомбардират населени места, а вместо това да пуснат няколко атомни бомби върху полета, за да направят т.нар. психологическа атака. По-късно обаче плановете са коригирани - правителството решава да бомбардира гъстонаселени места. За ролята на основната цел е избрана плътно застроената Хирошима.
На 6 август в 1,45 ч. местно време "въздушната крепост" Б-29, пилотирана от полковник Пол Тибетс, излита от военната авиобаза Норд Фийлд, разположена на остров Тиниан, в западната част на Тихия океан и шест часа по-късно достига целта си. На борда се намира бомбата "Малчугана", на която някой бил написал "За загиналите на "Индианаполис". На 30 юли крайцерът бил потопен от японска подводница, при което загинали 883 моряци.
Японците видели самолета и обявили въздушна тревога, но когато разбрали, че бомбардировачът е само един, я отменили. В 8,15 ч. местно време Б-29 хвърлил "Малчугана" върху центъра на Хирошима. Зарядът сработил на височина от 600 метра.
Двадесетина минути по-късно в Токио се разтревожили, че всякакви връзки с града били прекъснати. След това от жп гара на 16 км от Хирошима постъпило някакво объркано съобщение за чудовищен взрив. Изпратеният от генщаба със самолет офицер видял отблясъците на пламъците още 160 км преди града и едва намерил къде да кацне в околностите.
Какво точно им се е случило японците разбрали едва 16 часа по-късно от официалното съобщение, направено във Вашингтон.
Втората бомбардировка била планирана срещу град Кокура за 11 август, но преместена с два дни заради прогнозите на синоптиците за трайно разваляне на времето.
В 2,47 ч. Б-29 под командата на майор Чарлз Суини с бомбата "Дебелака" излита от Тиниан. Целта е Кокура, градът обаче го спасява лошото време. Екипажът се отправя към резервната цел, Нагасаки - малко пристанище на остров Кюсю. До този момент градът е едно от най-спокойните места във воюващата Япония - Нагасаки рядко е посещаван от вражеските самолети. След като пристига на мястото, Б-29 открива, че небето и там е облачно. Тъй като горивото за връщане вече било малко, Суини се готвил да хвърли "Дебелака" напосоки, но в този момент един от членовете на екипажа открива процеп в облаците, през който се виждал градският стадион.
Експлозията става в 11,02 ч. местно време на височина от близо 500 метра.
За разлика от първата бомбардировка, която от техническа гледна точка преминала гладко, на екипажа на Суини му се наложило през цялото време да ремонтира горивната помпа, пише Би Би Си. А като се върнали в базата в Тиниан, пилотите видели, че никой не ги посреща. Уморени от тежката и дълга мисия и ядосани, че са пренебрегнати от тези, които три дни по-рано посрещнали с еуфория екипажа на Тибетс, хората на Суини включили всички тревожни сигнализации: "Започваме аварийно кацане", "Самолетът е повреден", "На борда има убити и ранени". Персоналът изскочил от сградата, към пистата хукнали пожарните коли. Бомбардировачът спрял и Суини уморено слязъл от кабината.
"А къде са убитите и ранените?", попитали го разтревожените посрещачи. Майорът показал с ръката си посоката, от която току-що бил долетял: "Те всички останаха там".
В момента на експлозията в Нагасаки загиват не по-малко от 70 хиляди души. Общо жертвите от двете бомбардировки са над 450 хиляди души.
Една от най-известните жертви на бомбардировките е японското момиче Садако Сасаки. През август 1945-а тя била едва на две годинки. Детето оцелява по чудо, въпреки че била само на 1,5 километра от епицентъра на взрива. През 1954 г. Садако е с диагностицирана левкемия, получена вероятно от радиационното облъчване. След като лекарите поставят смъртоносната диагноза, съученичка на момичето й разказва легендата за хартиените жерави. Смисълът й е, че ако човек измайстори 1000 птици, ще му се изпълни всяко желание. Момичето повярвало на легендата и започнала да прави жерави от хартия. Садако умира на 25 октомври 1955 година. Тя успяла да направи 644 фигурки.
В началото след бомбардировките през 1945 г. и американските, и съветските стратези разглеждат атомните бомби като обикновено оръжие, но с по-голяма мощност. След време обаче, особено след появата през 1954 г. на водородната бомба, способна да убива вече не десетки хиляди, а десетки милиони, става ясно, че човечеството е достигнало опасна точка. Мнозина приемат за най-справедлива гледната точка на Албърт Айнщайн: "Ако в световна война номер три воюват с атомни бомби, то в световна война номер четири ще се млатят с тояги".
На практика атомната бомба се оказва "абсолютното оръжие", за което от векове говорят философите, такова, което ще направи невъзможни ако не войните изобщо, то поне тяхната най-опасна и кръвопролитна разновидност - тоталните конфликти между великите държави. Днес всяко използване на ядрено оръжие може да превърне целия свят в ад.


"Малчугана" почти напълно унищожи Хирошима,                             Стотици хиляди стават жертва
всички хора и обекти, намиращи се в епицентъра,                              на двете ядрени бомби,
са се превърнали мигновено в пепел                                                      седем десетилетия по-късно
                                                                                                                атомът продължава да убива
 
Сумитару Танигути, 16-годишен жител на Нагасаки
Ударът ме събори от колелото на земята, известно време земята трепереше. Вкопчих се в пръстта, за да не ме отнесе взривната вълна. Когато погледнах нагоре, видях, че домът, покрай който току-що бях минал, е разрушен. Видях също как взривната вълна отнесе дете. Във въздуха летяха големи камъни, един от тях ме удари и след това отново отлетя в небето. Когато най-накрая всичко утихна, аз опитах да стана и видях, че на лявата ми ръка кожата от рамото до края на пръстите виси, като изпокъсани дрипи.


Стърчащите железа са единственото,                                   Руините в Нагасаки,
останало от сградата на театъра,                                         6 седмици след бомбардировката,
намиращ се на около 800 метра от епицентъра                     24 септември 1945 година

 

 

 

Апис
Всички права запазени "ДУМА"