28 Март 2024четвъртък16:15 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Владимир Каролев:

Има пазар за тока от АЕЦ "Белене"

Колко го харесват един премиер в Европа си личи по ръста на инвестициите, а у нас те падат, коментира известният икономист

/ брой: 116

автор:Георги Георгиев

visibility 1570

ВЛАДИМИР КАРОЛЕВ е роден на 31 юли 1961 г. във Варна. Завършил е УНСС през 1986 г. През 1993 г. завършва магистратура по бизнес в университета на Алберта, Канада. Управляващ съдружник е в "Балканска консултантска компания". Бил е консултант на редица чуждестранни фирми у нас и в съседните страни. Общински съветник от НДСВ в Столичната община. В началото на април т.г. "Балканска консултантска компания" бe избрана за подизпълнител на някои от дейностите на консултанта за проекта АЕЦ "Белене" - британската банка HSBC.

- На какъв етап са проучванията на НSBC около проекта "Белене?
- Много неща трябва да се свършат. Трябва да се направи финансов, икономически модел, пазарно проучване. Трябва да се анализира предложеният от "Атомстройекспорт" договор за строителство. Екипът, воден от HSBC, вече няколко седмици работи всекидневно в София заедно с колегите от НЕК и "Атомстройекспорт".
- Имате ли срокове за приключване на проучването?
- Формалните срокове са доста дълги, но не мога да ви кажа конкретен краен срок.
- Какво наложи да се прибегне до услугите на британската банка?
- Нас, българите, няма защо да ни убеждават, за разлика от съседна Гърция дали имаме нужда от ядрена енергетика. Второ, ние имаме вече опит, например Турция, където обмислят да строят ядрена мощност, не е ядрена държава. Имаме ядрени реактори, които обаче в края на това десетилетие или началото на другото ще бъдат затворени. Става дума за хиляди инженери и техници, които най-вероятно ще избягат от България. И поради тази причина би трябвало да се развива ядрената енергетика. Само че, освен ако една ядрена централа не се прави на междуправителствено ниво, с държавни гаранции, като проект тя е доста сложна за структуриране финансово, включително и разпределянето на рисковете при строителството. Поради тази сложност в другите държави първо наемат инвестиционна банка с опит в ядрената енергетика, която да структурира целия проект. Сега в Унгария е взето решение да се строи нова централа. Първият конкурс, който правят, е за избор на инвестиционна банка, не е нито за избор на технология, нито за избор на проект.
- Ние имахме инвестиционна банка в началото.
- Имахме - "Париба", но мандатът й бе много ограничен. Тя свърши доста работа, но дали заради смяната на правителството германската RWE напусна проекта, а с него и "Париба". Ако беше останала, нямаше нужда се прави нов конкурс. Вижте, ако нямате консултант, може да загубите стотици милиони заради това, че няма да договорите добър договор. При цялото ми уважение към колегите от НЕК, те съзнават, че нямат такъв опит.
- Досегашните споразумения за строителство бяха на междуправителствено ниво и подобни проблеми не съществуваха.
- Точно така. В Иран беше построена атомна централа. Там нямаше консултанти. Иранската държава сключи договора директно с руската държава. В момента се реализира подобен проект във Виетнам, който дори в голяма част ще бъде финасиран от руски банки. Но когато целта е да няма държавно финансиране извън вече направеното финансиране... Аз съм либерален икономист и не мисля, че държавата трябва да инвестира в нещо, което може да направи частният сектор.
- Дори в стратегически проект като атомна централа?
- Той е стратегически от гледна точка на сигурността, но в крайна сметка се произвежда ток, който се продава на пазара. Въпросът е дали ще има кой да купи този ток и дали ще го произведеш на цена, която да е конкурентоспособна.
- Противниците на АЕЦ "Белене" - българските десни партии, изтъкват точно този аргумент срещу нея - няма пазари, на които да се продава произведеният ток.
- Че пазар има, има, и това се доказва от големия износ на електричество, който има България. През 2010 г. пак имаме най-големия износ на ток в историята на страната. Въпросът е дали нова ядрена централа е конкурентна на другите източници за производство на електроенергия - ВЕИ, въглища, газ. Всички проучвания, които съм чел, показват, че ядрената енергетика е много конкурентоспособна. В нея имате много големи първоначални разходи за строителство, но при новото трето поколение реактори производството на ток продължава 60 години. Освен това, ядрената централа произвежда базова енергия. Тя е много важна за енергийната сигурност на всяка държава, защото трябва да имаш постоянен източник на производство на ток. При вятърните централи - я духа вятър, я не духа. При водните централи - ту има дъждове, ту няма дъждове, а ПАВЕЦ-ът е много скъп, той балансира тази енергия. Така че като се сложи това, че ядрената централа балансира енергопроизводството, като се добави 60-годишната експлоатация и още нещо важно... Между другото, и аз съм привърженик на "зелената" енергия, но тя не е евтина, въглищните централи трябва да плащат сертификати за въглеродните емисии, а една ядрена централа, която не замърсява околната среда, ще получава такива сертификати. Част от смисъла да се прави ядрена централа е, че се спестяват въглеродни емисии. Да не говорим, че ще загубим някои ТЕЦ-ове, общо около 1000 мегавата. Оставаме с трите "Марици". И какво ще правим, освен ако не станем като Дания, навсякъде с перки? Но вижте каква е средната цена на тока в Дания - 32 евроцента, това са 65 стотинки. Скъпа е дори за тяхната средна заплата. В България средната цена е 14 стотинки. И в Дания цената непрекъснато расте.
Дали да има ядрена централа е политическо решение и както беше казал един от сегашните британски министри, до голяма степен европейските "зелени" са пребоядисали се "червени". Лидерите на зелени партии в Западна Европа обикновено са неуспели социалисти.
- В България обаче стана обратното - привъжениците на "зелената" енергия са десните партии.
- Аз не съм убеден, че те са привърженици на "зелената" енергия. Ако бяха на власт, надали нямаше да се опитат да направят АЕЦ "Белене". Десните партии в България, когато не са на власт, казвам го със съжаление, винаги са критикували всичко, до дупка. Това е типично за българската политическа действителност. Има много неща, които могат да се критикуват в България сега, но има и положителни неща.
- Кои?
- България, според последния доклад на МВФ за Европа, е сред страните с много нисък публичен дълг. Имаме един от най-ниските дефицити. Ясно е казано, че България сюрпризира с много големия ръст на износа.
- Той не се ли дължи на по-високите цени, а не на по-големите обеми?
- Напротив, има сериозни обеми на износ. Например машиностроенето расте от края на 2009 г. Вярвам на Трайчо Трайков, че има сериозен ръст в износа на иновативни продукти. Това са добрите новини. Но има и лоши новини. И те са свързани със спада на преките чужди инвестиции и този спад не е свързан само с кризата. В държави, подобни на нашата, като Естония например, инвестициите растат и в кризата, в Латвия имаше спад, но сега растат. У нас има спад през 2009 г. и още по-голям спад през 2010 г. През 2010-а Европа не беше в криза и имаше икономически растеж.
- Имате ли ваше обяснение за този спад?
- Имам - отказ от концесиониране, от приватизация. Ако искат да закрият Агенцията по приватизация, да го направят. Последната приватизация, направена от агенцията, е през пролетта на 2009 г. Значи това правителство не е продало нищо. А имаше готови процедури. Например за "Булгартабак". Но да оставим това. Имаше много двупосочни сигнали. Ще вдигаме ДДС-то, няма да го вдигаме. Ще пращаме баретите в офисите на EVN и EON - ами в Давос EON беше обявена за най-етичната компания в света, а ние й пращаме барети...
- Тези сигнали улавят ли ги в Европа?
- Разбира се. Когато един премиер каже "Мен много ме харесват в Европа и света", то си има обективни показатели колко го харесват. Това не е кой те е прегърнал и кой ти се е усмихнал, защото все пак има куртоазия. А обективните показатели са колко са инвестирали в твоята държава, откакто си премиер, и колко пъти и как са ти вдигнали кредитния рейтинг. Сега кредитният рейтинг май ще го повишат най-после. Ама най-после.
- Финансовият министър Симеон Дянков е упрекван и отляво, и отдясно в сериозна некомпетентност.
- Не съм от тези, които ще го упрекват. Но имам мои упреци към него. Единият от тях е, че се подведе от идеята да няма дефицит през 2009 г. След като падна износът през 2008-2009 г., доходите на хората намаляха, те започнаха да потребяват по-малко, приходите от ДДС намаляха. Това беше ясна тенденция още в началото на 2009 г. Дянков направи голяма грешка, че се опита да докара държавата до нулев дефицит и не върна много пари на бизнеса. А също и европейските програми... Голям мит е, че има голямо усвояване. Във фонд "Земеделие" с години стоят преписки.
- Вторачването на кабинета в проекти с имиджов характер не води ли до загърбването на други дейности?
- Абсолютно съм съгласен, че това е факт и ще ви дам един пример. Най-сериозният проблем в българската инфраструктура е във второстепенната и третостепенната пътна мрежа и във водния сектор. В него по различни проучвания има нужда от 4 до 19 млрд. евро в следващите 10 години. Водният ни сектор издиша. МРРБ засега обаче се занимава само с магистрали. Да не говорим за второстепенната градска мрежа. Според мен, а и според икономическия екип на НДСВ, парите на ЕС, които също са ограничени, не бива да се използват за магистрали, които може да направи частният сектор. Платените магистрали в Европа са вече почти правило. Няма безплатна магистрала, тя се строи от нашите данъци.
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 224

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 231

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 214

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 242

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 218

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 167

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 243

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 194

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 218

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ