Капиталът продава майка си и баща си

Проф. д-р Иван Иванов

Поводът да напиша този материал е публикуваната статия на чл. кор. проф. дин Иван Ангелов в ДУМА от 19.7.2017 г. Той е от малкото български икономисти, които аргументирано и обосновано анализират състоянието на българската икономика и дават препоръки за нейното развитие. Друг е въпросът доколко управляващите се съобразяват с тях. В споменатата статия авторът сочи, че показателят производителност на труда в България на човек от населението е 48 на сто от този в ЕС. В същото време средните доходи в страната са 23-25 на сто от средноевропейските. Голямата разлика между двата показателя е очевидна. Получената диспропорция в това съотношение ще влияе върху доходите на работещите в следващите 25-30 години, ако не се предприемат адекватни мерки.
Известно е от икономическата теория, че е нормално производителността на труда да изпреварва ръста на заплатите с около 1-2 пункта. При нас обаче не е така. Нека да разсъждаваме какво се крие зад тази огромна разлика и как евентуално да бъде преодоляна. Изразена в проценти

разликата между двата показателя е 192 на сто

Това показва, че през годините на прехода наемният труд е бил жестоко ограбен от национално отговорния български капитал. Тук се крият милиарди левове неизплатени заплати на наемния труд през годините на прехода. Но нека пресметнем нещата при сегашното състояние на работната заплата. Ако се приеме, че сега минималната заплата в България е 230 eвро, то съответно от изоставането на разликата между производителността на труда и работната заплата, тя би следвало да бъде 446,5 евро, а не 460 лв., която оспорват българските работодатели. Къде са отишли недоплатените пари на наемния труд? Естествено в джоба на българските капиталисти. В цитираната статия се сочи, че средната работна заплата, приведена в евро, е 406. Според изчисленията тя би следвало да бъде около 771 евро, или 1503 лв. Разликата е огромна между каква е следвало да бъде и сегашното състояние, тя е присвоена от капитала. Как е оползотворена е друг въпрос. Ако парите бяха вложени в инвестиции, биха допренесли за подобряване състоянието на наемния труд. Очевидно е, че те са използвани за непроизводителни цели, за задоволяване прищявките на капитала - скъпи имоти, луксозни коли и т.н. Как иначе бихме могли да си обясним увеличението на милионерите в България! Изчисленията показват, че наемният труд получава по-малко от половината от това, което е заработил. Приблизително може да се изчисли с каква сума е ощетен всеки работещ през изтеклите години на прехода.
Несъответствието между ръста на производителността на труда и ръста на работната заплата е в

непосредствена връзка с равнището на получаваните пенсии

Много специалисти се чудят откъде се получиха толкова ниски пенсии в България. Причината е в посоченото по-горе ограбване на наемния труд от страна на капитала. Нека направим съответните изчисления, които ще отразят ограбването на пенсионните фондове в страната. Вече беше посочено, че разликата между ръста на производителността на труда и равнището на работната заплата е около 192 на сто в полза на производителността. Недоначисляването на парични средства се дължи на тази причина. При сегашната минимална пенсия от 180-200 лв., тя би следвало да бъде 342-380 лв., а средната - 646 лв. От тези изчисления се вижда с каква сума е ощетен всеки пенсионер в страната. Управляващите казват: няма пари за увеличение на пенсиите. Как ще има, като те са позволили на капитала да ги присвои.
Възниква справедливият въпрос: кой е виновен за това състояние и грабежът ще продължава ли? От споровете, които се водят относно прослуженото време, се вижда, че българските работодатели нямат намерение да признаят този очевиден грабеж. Те искат още повече да намалят работните заплати. Очевидно е, че занапред ще се задълбочава неравенството в обществото, което е предпоставка за социално напрежение. Ако бяхме с манталитета на гърците или поляците, това състояние не би се търпяло, но българският народ е търпелив, макар че
всяко търпение има своите граници.

Очевидна е ненаситността на алчния български капитал да присвоява преобладаващата част от добавяната стойност. От изложеното дотук се вижда, че са ограбени не само работещите български граждани, но и пенсионерите. Справедливо възниква въпросът за виновността и отговорността за този грабеж. Видно е, че за прословутата демокрация е платена много висока цена от народа. Сега някои демократи се бият в гърдите колко много са допринесли за демокрацията, но не виждат колко много са спомогнали за ограбването на народа само от несправедливото разпределение на добавената стойност. Така че правителството на ГЕРБ не трябва да казва: няма пари, а да се опита да поправи тази несправедливост. Обединените патриоти фактически са били прави, когато говореха в предизборните си обещания за минимална пенсия от 300 лв., но като влязоха в управлението, се задоволиха с 180-200 лв. Вероятно тази лъжа ще им струва скъпо в бъдеще. Тук не може да се подмине вината и на българските синдикати. Те не са били и не са достатъчно настоятелни да защитават интересите на наемния труд. С полумерки не може да се води успешна борба с капитала. Карл Маркс беше писал, цитирам по памет, че при ръст на печалбата 300 на сто, капиталът продава майка си и баща си, а при 500 на сто е готов сам да висне на бесилото. По тази причина призивът на чл.- кор. проф. дин Иван Ангелов да се водят само преговори с капитала не е достатъчно. Той разбира само от обединената сила на наемния труд. Всички отстъпки, които са направени в световната практика, са в резултат на жестоки борби. Това се отнася и за българския капитал.