Докъде се докарахме

От деца знам, че освен най-вкусното, биволското мляко е и изключително полезно. Производители не спират да се хвалят с него и много от тях го рекламират като деликатеса, който произвеждат. Биволовъдството е един от секторите в животновъдството, който би могъл да носи големи приходи. Не само за фермерите, но и за държавата. В Европейския съюз през последните години расте търсенето на биволското мляко. И въобще този сегмент от животновъдството отчита на европейско ниво сериозен бум. А у нас?
В България като цяло животновъдството е почти на кота нула. От силно развит отрасъл в началото на ХХ век биволовъдството конкретно намаля с особено бързи темпове след промените през 1989 г. и стигна критично ниво в страната да има около 6500 броя от тези животни. И всичко това е факт на фона на увеличаващо се и производство, и интерес от потребителите към биволското мляко. От родната Асоциация на биволовъдите алармират, че в момента малки фермери от Северна България разпродавали животните си. Имало обаче и цели стопанства, обявени за продан. Причината - няма мандри, които да изкупуват млякото, а където ги има - го правят на смешни цени. Стопаните се жалват, че не могат да издържат и твърдят, че са обречени.
Трудностите пред малките производители, особено в планинските райони, откъдето пък идва най-хубавото мляко, са огромни. А последните няколко земеделски министри до един обещаваха животновъдството да бъде приоритет в работа им. Няма спор, че който иска да произвежда мляко, трябва да покрие ветеринарните, а и всякакви други изисквания. Държавата и тя направи административните пречки трудно преодолими, особено за малките производители те са почти непосилни. И стопаните или продават биволите си, или животните отиват под ножа. То накрая и цялото ни животновъдство ще отиде под ножа, комай. Докъде се докарахме!