Лого ДУМА
ДУМИ МНОГО ДУМА Е ЕДНА

26 Септември 2017 | Вторник
 
вход регистрирай се

На първа страница

Проф. Зоран Илиевски:

Скопие се стреми да решава отворените въпроси със съседите си

Не може да се отрече, че чужди сили винаги са играли голяма роля в нашето геополитическо пространство, убеден е външнополитическият експерт

Кристиела Симеонова

15. Август 2017 , брой: 158   647   0
Снимка


Проф. д-р Зоран Илиевски е преподавател в департамента по политически науки към правния факултет на Скопския университет "Св. Св. Кирил и Методий". От 2009 година е координатор на съвета по външни отношения на президента на Република Македония. Професор е по политическа теория oт 2009 година. Председател е на борда на Фондация "Алианс на цивилизациите", Скопие, и East-West Bridge Macedonia.
Сред изследователските интереси на Илиевски са:
национализъм и конфликти; укрепване на мира; общества в преход; посткомунизъм; европейска интеграция;
съвременна политическа философия; геополитика на Югоизточна Европа.

"Законът за употребата на албански език е следващото голямо предизвикателство"

- Очаквате ли, проф. Илиевски, договорът между България и Македония да уреди продължилите твърде дълго конфликтни отношения? Защо бе важно да се подпише такъв договор? Защо чак сега се осъществи?
- Договорът е шанс за подобряване на двустранните отношения на ниво държави, нации и общества. Историята му датира от 1999 г. и след години дискусии декларацията прерасна в споразумение, което включва съвместна комисия, както и отваря прозореца на възможността за съвместно честване на исторически личности и събития. Новото македонско правителство се стреми да покаже новия си външнополитически подход, като се опитва да реши отворените въпроси със съседите си. Въпреки че има противоречиви виждания за практическите последствия от този договор, позитивен факт е, че го имаме. Приключването на този въпрос с България, разбира се, е доста по-лесно в сравнение с това, което трябва да се постигне с нашия южен съсед.
- Представете по-подробно работата на съвместната комисия за спорните въпроси, кои ще са членовете й? Дали ще успее да постигне консенсус по проблематичните моменти?
- Твърде рано е да се каже от коя сфера ще са експертите, които ще участват в тази комисия от македонска страна. Надявам се да бъдат хора, които виждат по-голямата картина на добрите междусъседски отношения в истинския дух на Европейския съюз. Нуждаем се от хора от двете страни, които не се влияят от "презентизма" , от тенденцията да се интерпретират минали събития в контекста на настоящето. Концепциите за нации и национализъм имат безброй различни и противоречащи си интерпретации, които значително са се променили от създаването си преди векове. Наложително е, трябва да се отнасяме към тях предпазливо и с търпение. Германско-френското бюро за сътрудничество имаше нужда от 30 години дискусии, докато осъществи първия си пробив. Липсата на търпение и фокусирането върху незначителните детайли в работата на комисията ще бъдат контрапродуктивни. Нуждаем се от магистрала и жп линия, които да свързват нашите страни. Нуждите на македонските и българските граждани днес са ясни и са свързани с въпросите на 2017 г., а не на 1917-а.
- Има ли антибългарски настроения сред обикновените хора в Македония? Не се ли насажда антимакедонизмът и антибългаризмът от външни сили?
- Като част от моята изследователска дейност поръчахме национално допитване за отношението на македонските граждани към нашите съседи. Над 47 процента от респондентите показаха позитивно отношение към България и почти същият процент демонстрираха до известна степен негативно или изцяло негативно виждане. Общественото мнение е разделено, но трябва да имаме предвид етническото многообразие на македонските граждани и особено факта, че България се нарежда като втория най-позитивен съсед сред петте съседни на Македония страни. Допитването бе проведено миналата година и ако сме внимателни, може да очакваме позитивен тласък в общественото мнение.
Що се отнася до втората част на въпроса ви, не може да се отрече, че чужди сили винаги са играли голяма роля в нашето геополитическо пространство. Ако има чужди актьори, които не виждат ползите от присъединяването на Македония към ЕС и НАТО, то те вероятно няма да са доволни от такова развитие на събитията.
- Как виждате развитието на въпроса за името на Македония с Гърция? Очаква ли се напредък?
- Продължаващите през последните 23 години разговори на високо равнище доведоха до известен прогрес. Въпреки това пречки като незаконното вето на Гърция на Съвета в Букурещ през 2008 г., както и техният продължаващ отказ да се позволи на Македония да започне преговори за членство, надминават позитивните двустранни моменти в нашата история като независими държави. В допълнение към въпроса за името, поставянето на масата на въпроси като идентичност и език като основни ценности, върху които самият Европейски съюз чрез промотирането на единство в многообразието е изграден и е отдаден на това да ги защитава, е особено травматично. Но реалността и политиката са такива и както би казал Бисмарк, политиката е изкуството на възможното, на постижимото и изкуството на следващото най-добро.
Взаимно приемливото решение е задължително за изграждането на светло и добро бъдеще.
Въпреки това мерките за изграждане на доверие между двете страни показват обнадеждаващи първоначални резултати. Двете общества функционират добре, над милиард евро е обменът в сферата на бизнеса и туризма. Отвъд нивото на комуникация на елитите, се нуждаем от масови инициативи за сътрудничество  между бизнес общностите, академичните общности, медиите, неправителствените организации. Щастлив съм да бъда част от група, която работи върху тези въпроси заедно с екип от колеги от Гърция. Времето и отдадената работа в двете общества ще донесе точното решение на единствения проблем, който стои помежду ни.
- Македония е устремена към членство в ЕС и НАТО. В обозримо бъдеще ли се виждате членове на двата съюза?
- Присъединяването на Македония към ЕС и НАТО е стратегически национален приоритет и е основен обединяващ фактор. Няма по-голяма трансформираща сила от тази на европейската интеграция. Последствията от спирането на разширяването ще доведат до точно обратното на икономически прогрес, стабилност и просперитет за гражданите, както за страните кандидати, така и за ЕС.
Тази година Република Македония отбелязва 16 години от подписването на Споразумението за стабилизация и асоциация с ЕС и 12 години от получаването на статут на страна кандидат. Периодът на чакане за НАТО е доста дълъг независимо от факта, че наши войници се биха с алианса, когато бе необходимо. Въпреки това македонските граждани преди много време определиха курса на развитие на страната - Република Македония като член на ЕС и НАТО. Страната ще го запази и ще направи всичко необходимо, за да постигне тези цели.
- Да обърнем поглед към вътрешнополитическата обстановка в Македония. Ще успее ли правителството на Заев да постигне стабилност след продължилата толкова време политическа криза?
- Продължителната политическа криза, която разтресе страната през последните години и достигна своя пик на 27 април в македонския парламент, изглежда, че намери своето решение със съставянето на правителство през юни. Новата правителствена коалиция, съставена от 9 партии, е водена от Социалдемократическия съюз на Македония и партиите на етническите албанци: Демократичен съюз за интеграция и Алианс на албанците, който е съставен от три партии, и контролира 62 от 120 места в парламента - крехко мнозинство. Правителството дойде на власт със следните обещания: бързо членство в НАТО, започване на преговорите за членство с ЕС, разширяване на използването на албанския език, минимална заплата от 200 евро при настояща 150-170 евро, средна заплата от 500 евро до края на мандата му, който, ако не се свикат предсрочни избори, трябва да приключи през декември 2020 г.
Въпреки че правителството се стреми към много позитивен тон в преговорите с Гърция по въпроса за името, гръцкото правителство е категорично, че ще вдигне ветото си за членството на Македония в ЕС и НАТО само ако страната ни си избере друго име, в допълнение към други показатели за идентичност като език и националност - условие, което е трудно постижимо за което и да е правителство, или да получи подкрепа от обществото.
Що се отнася до други предизборни обещания, предстои да видим как правителството ще ги изпълни. Обществото е нетърпеливо да усети първите резултати. Първият тест е много скоро - местните избори през октомври.
- Кои са вътрешните предизвикателства пред Македония?
- Законът за употребата на албански език е следващото голямо предизвикателство, с което трябва да се справи коалиционното правителство. Това е много чувствителен въпрос с оглед на политическите, етническите, икономическите и социалните последствия. Надявам се, че управляващата коалиция ще изчака мнението на Венецианската комисия и ще вземе под внимание критиката за възможна противоконституционност на някои клаузи, преди да влезе в сила законът. Освен това бих определил като изключително важни предизвикателства пред Македония тези в сферата на икономиката, главно публичния дълг, нивото на безработица - 22,9% обща и младежката, която достига близо 50 процента, както и голямото изтичане на мозъци. Много от тези проблеми са общи за региона и техните решения са сходни.
 

 

 

България

  • Гледайте Германия, мислете за България. Една от причините за ситуацията там са безпринципните коалиции, заяви Корнелия Нинова
    27. Септември 2017 189
    51
    0

    БСП започва регионални и национални дискусии за бюджет 2018. Няма да го претупаме като управляващите "на тъмно" и за две нощи. Това обяви вчера Корнелия Нинова след заседание на ИБ на партията. "Ще се срещнем с учители, земеделци, лекари, потребителски организации, хора с увреждания, организации на майки, за да можем, като влезем в НС...


Апис
Всички права запазени "ДУМА"