Шедьоврите от Костандово

Когато попаднете във Велинград и искате да видите интересни обекти в района, ще ви кажат да посетите пещерата Лепеница, музея с мамута и крепостта Цепина в Дорково, или да стигнете до Цигов чарк и язовир "Батак". Местни хора обаче ще ви кажат да видите непременно цеха за килими в Костандово - "Уникални са, на ръка ги правят, тъкат ги за кралския двор в Англия".   
И верно - уникални са. Току при входа за гр. Костандово е цехът. Неделя е, но управителят на "Хемус" ООД, както се нарича фирмата, е на място. Посреща бъдещи клиенти, оглежда преждите, становете, гостоприемен е и за случайно попаднали туристи като нас. Няколко готови килима, опънати на земята, грабват окото още от входа с невероятните цветове и шарки. Първо виждаме и становете - дървени, вертикални, с 2 железни елемента отстрани, с които се отпуска или стяга основата, върху която се тъче на ръка. Навсякъде наоколо - прежди, в невероятни цветове. Оказва се, че тук са разработени ормулите за около 7000 цвята - всеки ден се раждат по 6 нови разцветки. Без химикали!
Килимарското производство при Костандово до Велинград е едно от малкото у нас, запазили ръчната изработка на килимите. Качеството е на върхово ниво. Работи се само по поръчка, с поръчани размери и десени. На практика всичките ни килими са предварително продадени, казва дъщерята на Парпулов - Надя. Всъщност, фирмата - това са самият Нино и двете му деца, синът е дизейнерът на предприятието. Сред клиентите досега са британското кралско семейство, холандската кралица Беатрикс, Британската национална организация за опазване на културното наследства, дворецът "Голдсмит" в Лондон, Виенският музей "Албертина", историческата палата "Осбърн" - лятната резиденция на кралица Виктория, офисите на британския премиер...      
Идеята стартира преди 18 години. В района имало обучени тъкачки, понеже по социалистическо време тук се е намирал филиал на предприятието за килими в Панагюрище. Но са произвеждали килими тип персийски, опит с гладко тъканите килими, които излизали все повече на мода в чужбина, те нямали. Наложило се да бъдат преквалифицирани близо 400 жени - с помощта на бюрата по труда. Всичко започнало с един изгорен килим тип чипровски, който му донесли да го реставрира, ако може. През 1995 г. Дейвид Брамфорд, шеф на фондация в Англия и сега съдружник на Парпулов, идва в България да огледа цехове за килими. Ако не беше той, нищо от това нямаше да го има, казва Парпулов. С посредничеството на Дейвид установили контакти с принц Чарлз, с музеи, с кралските дворци в Англия. Нино Парпулов обяснява: Дейвид помогна, навън българите нямат шанс, никой не им вярва, кралица Елизабет дори отначало не повярвала, че килимът, който видяла, е тъкан в България.
Първата по-сложна поръчка дошла от Холандия през 1999 г., клиентът искал килимът да се работи по технология отпреди 400 г., както са били направени килимите на поколения от фамилията му. Нарисували дизайна на място - по снимка. Като предали готовия килим, холандецът признал, че на други пет места му казали, че такава поръчка не могат да изпълнят. В момента тъкачките от "Хемус" могат да изпълнят всяка поръчка - дори най-сложната от всичко, което се прави в света,  дори по най-наситената с цветове картина или друг дизайн. Фирмата е най-известна с шедьоврите в стила на ХVІ и ХVІІІ в. Един килим с размери 140 кв. м се изработва за 6-8 месеца, най-големият, направен досега, е 170 кв. м - за палатата на Задругата на майсторите в Англия. Нямало как да го покажат в цеха, та за клиентите го постлали в двора отпред. Парпулов има мерака да възпроизведат най-стария килим, открит запазен, който е на 2500 г. Като качество е почти като копринен килим - 1 млн. възела в квадратен метър. В Индия най-високото качество е 490 хил. възела.
В момента в предприятието работят 30 тъкачки на възраст между 25 и 55 г. - жени от района, всичките са специално обучени. Фирмата осигурява всеки ден транспорта им до Костандово. Веднъж като ги обучим, те остават при нас, текучество нямаме, защото атмосферата е спокойна, няма напрежение, казва Надя. А Нино Парпулов разказва, че нужда от нови хора има, когато някоя от жените се пенсионира. За обучението на 16 млади момичета помогнала със средства фондацията "Америка за България", "докато политици и правителство изобщо не се интересуват".
Дейвид Брамфорд всеки месец ходи в Румъния - ядосва се шефът на фирмата - и като му казвам да се заинтересова повече от България, той ми отговаря:
"Румънците са всеки ден пред мен и зад мен, отърване няма от техни високопоставени държавници. Те знаят какво искат. А вие едно посещение на президента в Англия не успяхте да организирате, въпреки уговорката. Каквото искате, това имате. Ти сам се бориш. Жалко е, че работиш в България. Вашите хора от нищо не се интересуват". Това му е болката на Парпулов - политиците и държавниците у нас не ги интересува от това с какво може България да покори света. В Румъния например открили селище от Х в., поканили фондацията на Брамфорд за възстановяването му и там сега богати англичани плащат луди пари да прекарат седмица в "средновековни" условия - без всякаква цивилизация, без телефони, без ток, интернет и пр. Аз работя за престиж, за името на България, категоричен е Парпулов. Очевидно, нагоре по държавните етажи не мислят по този начин.
Неочаквано виждаме и един странен килим - на него е изобразен... Ленин, който с флейта измъква мишки и котараци от двореца. Уговорката с "Америка за България" беше да намерим американски художник и 16-те девойки, които обучавахме, накрая да изтъкат негова картина, разказва Парпулов. Не намерили обаче художник от САЩ и фондацията отказала финансирането. За да не пропадне идеята обаче, намерили български художник - Роберт Баръмов, и изтъкали неговата творба с Ленин. Става за офис, за стената, обяснява Нино.
От Русия поръчки нямат обаче. Навремето ги посетил посланик Авдеев, но сетне русофобската политика на президента Плевнелиев отказала руснаците да установят бизнес контакти. Поне да беше се свързал с нунцията и да беше подарил на папата един такъв уникален килим вместо онова кичозно яйце, усмихва се Парпулов.  
Поръчките от България също не са много, въпреки наличието на толкова много олигарси, богати хора, хотелиери, които издигат цели замъци, в тях обаче властва кичът. А в Костандово няма масова стока. Всъщност, поръчката в България е една - от игумена на Рилския манастир. Той гледал предаване за производството в Костандово и поръчал килим за стаята на БорисІІІ в Рилския манастир - цялата мебелировка да е такава, каквато е била през 1942 г. Тази стая обаче сега се ползва само от патриарх Неофит, не я виждат много хора.
Докато Нино и дъщеря му ни разказваха обаче, дойде мъж, българин на средна възраст, да се договарял за поръчка...


Нино Парпулов                                 Надя Парпулова


В цеховете


"Рицар", размер 3,11 на 3,54 м                                                                                  Ленин...




Парпулов (вляво) с принц Чарлз и Дейвид Брамфорд                                              В замъка "Хауърд" 

Снимки Авторката