28 Март 2024четвъртък10:22 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Островът, на който хората забравят да умрат

На Икария знаят, че най-важно за дълъг и щастлив живот е да си част от общност

/ брой: 160

автор:Дума

visibility 1441

През 1943 г. ветеранът от войната в Гърция Стаматис Мораитис пристигнал в САЩ, за да излекува повредената си в сражение ръка. Той оцелява след огнестрелно раняване и избягал в Турция, което в крайна сметка го довело на кораба "Кралица Елизабет", използван по онова време като военен транспорт. Именно с него Стаматис пресякъл Атлантическия океан.
Той се заселил в Порт Джеферсън, щата Ню Йорк, където имало много негови сънародници от остров Икария. Стаматис бързо си намерил работа. По-късно се преместил във Флорида, успял да се ожени за американка с гръцки корени, да му се родят трима сина и да си купи къща с три спални и "Шевролет" модел 1951 година.
Години по-късно, през 1976 г., Мораитис се оплакал, че се задъхва. Трудно му било да изкачва стълби и му се наложило да напусне работа. Лекарите го отчаяли с тежка диагноза - рак на белите дробове. Деветима доктори потвърдили страшната присъда: не повече от девет месеца. По това време Мораитис вече бил вече над 60 години.
Гъркът решил да не губи време в безполезно лечение, а да прекара последните си месеци живот в родината, където да бъде погребан в земята на прадедите си. Още повече, че погребението в Америка и без друго струвало цяло състояние, а той не искал да обременява близките си.
След като пристигнали на острова, Стаматис и съпругата му Елпики се заселили в малка къща с лозе. Първите дни той прекарал в леглото. След това започнал по малко да става и да посещава местната църква. След това стари приятели го открили и започнали да му идват на гости почти всяка вечер. Те пиели вино и се развличали със спомени от младите си години. Стаматис си мислил, че поне ще умре щастлив.
Минали няколко месеца, а болният грък усетил, че силите му се увеличават. В един прекрасен ден той се почувствал толкова добре, че се хванал да плеви градината в двора. Стаматис не се надявал, че ще успее да вкуси плодовете на труда си, просто работата му била приятна.
Минала половин година, Стаматис се радвал на добрата реколта в градината и се заел с лозето. Той ставал, когато искал, работел половин ден, готвел обяд и лягал да подремне следобед. Вечерно време ходел в местната таверна и до полунощ играел табла с приятелите си. Той построил още две стаи към къщата, за да има къде да отсядат децата му, когато идват на гости.
От страшната диагноза са изминали вече четири десетилетия. Преди десетина години Стаматис отишъл до Америка. Той искал да открие докторите, поставили му диагнозата, за да му обяснят какво всъщност е станало. Не ги открил - всичките вече били починали.
През 2008 година група учени започнали да изучават феномена на дълголетието на жителите на остров Икария. Оказало се, че до 90 години доживяват два пъти и половина повече жители на Икария, отколкото например американци. И на стари години те се чувстват много по-добре. При тях изключително рядко се наблюдават депресия и слабоумие, като правило те запазват остър ум до самия край. За сравнение - почти половината американци над 85 години имат признаци на болестта Алцхаймер.
Един от местните лекари на Икария Илиас Лериадис споделя своите доводи: "Хората тук седят до късно, но стават също късно и обезателно лягат да подремнат следобед. Никой не носи часовник, А и тук нито един часовник не е верен. Когато каниш някого на гости, той може да дойде и в 10 ч. сутринта, и в 6 ч. вечерта. Никой тук не се интересува от времето. А и от парите също".
Хората на Икария живеят като общност. Жителите на острова винаги са разчитали само на собствените си сили, те живеят обособено от външния свят и държат един на друг.
Освен това Лериадис споменава за чудотворните свойства на местните планински билки, от които местните хора правят чай: риган, градински чай, мента, розмарин... Популярна е и напитката, направена от глухарче с лимон. И още за меда - с него местните лекуват всичко: от рани до махмурлук. Възрастните хора тук започват деня си с една лъжица мед.
Така или иначе, старците тук са пълни със сили - един 95-годишен дядо, например, и до днес свири на цигулка, а 98-годишна баба върти малко хотелче и вечерно време задължително играе покер.
Икария е остров, на който живеят близо 10 000 души. Той се намира на 30-ина мили от западното крайбрежие на Турция. Още преди 2500 години на острова идвали да се лекуват: гърците ходели на Ираия, за да се изкъпят в горещите води край Терма. През XVII век Джоузеф Джорджиренес, епископ на Икария, описвал жителите на острова като горди хора, които спят на земята.
Най-ценното на Икария са въздухът и водата, твърдял епископът. Въздухът на острова е изключително чист, а улиците непрестанно се изкачват и се спускат, къщите са ниски и бели. Изглежда, че стръмните улички поддържат местните хора в добра физическа форма. Местен столетник разказва пред британския вестник "Гардиън", че всеки ден ходи в най-близкото кафене два пъти. Най-близкото заведение е на 1 км от къщата му, което означава, че всеки ден той извървява по 4 километра. Грижите за домашното стопанство също поддържат икарийците жизнени до дълбока старост.
Необикновеното минало на Икария може да обясни склонността на хората на острова към колективизма. Силните ветрове на острова и липсата на естествени пристанища винаги са държали острова далеч от морските търговски пътища. Затова Икария остава независим остров.
След това в началото на 1940-те, след гражданската война в Гърция, на острова са изпратени хиляди комунисти и радикали. Около 40% от възрастните хора, мнозина от които, разочаровани от нивото на безработицата, и до днес гласуват за местната комунистическа партия.
Близо 75% от населението на Икария е над 65 години. Безработицата тук е голяма, но всяка къща има градина, в която местните отглеждат много зеленчуци и плодове.
Ако попитате старците на Икария как организират живота си след 90 г., те ще ви разкажат за чистия въздух и виното. Или, както казва една 101-годишна жена, "ние просто забравяме да умрем". Всъщност те сами не знаят защо живеят толкова дълго. И никой не знае.
За да се отговори на този въпрос, трябва да се проследи начинът на живот на изследваната група и контролната група през целия им живот.
Известно е, че хората на Икария живеят по-дълго, отколкото на съседните острови. На Самос, например, който е само на 8 мили от Икария, живеят хора с подобни генетични особености, те също ядят кисело мляко, пият вино, дишат свеж въздух и се хранят с риба, уловена в същото море. Но хората на Самос живеят колкото и обикновените гърци. И това прави формулата на дълголетието на Икария още по-тайнствена.
Ако внимателно погледнете как живеят хората на Икария, ще видите, че тук работят взаимнозависими фактори. Ще почивате достатъчно, ако всички околни стават сутрин късно, а след обяда селището като че ли измира, защото всички отиват да подремнат.
Най-евтината и разпространена храна е най-полезна, а прадедите им са я направили освен това и вкусна.
На Икария едва ли ще успеете за ден да преодолеете по-малко от 20-ина хълма. И тук никога няма да изпитате болката от самотата или дори стреса от това, че закъснявате. Вашата общност ще се погрижи винаги да имате храна, но общественият натиск ще ви накара да внесете и своята лепта.
Ще работите в градината, защото така са правили вашите родители и така правят съседите ви. Няма да искате да извършвате престъпление, защото всички са заети и чувстват, че обществото ги наблюдава.
В края на деня ще споделите със съседката си чаша чай от билки. След чая може да последват няколко чаши вино, но ще ги изпиете в компания от добри приятели.
Неделно време ще ходите на църква. Дори и да не сте социален човек, няма да останете самотен. Съседите ще ви молят да се присъедините към тях на селския събор, за да изядете своята порция ярешко.
Всеки от тези фактори може да е причина за дълголетие. Това не отчитат многомилиардните индустрии за здравословно хранене, хранителни добавки и фитнес, убеждаващи ни, че това е всичко, което ни трябва за добро здраве и дълъг живот. Това, разбира се, не означава, че те не са прави: здравословното хранене и физическата активност наистина са полезни за здравето.
Има обаче една особеност: за да свикнат със здравословния начин на живот, хората трябва да живеят в екосистема, която позволяват да се направи това.

(По материали от чуждия печат)



Островът на дълголетниците може да се похвали със своя див и сравнително незасегнат от туризма пейзаж

Икария се смята за една от петте "сини зони" в света - места, където хората живеят необичайно дълго. Според изследване на Атинския университет икарианците доживяват до 90-годишна възраст 2,5 пъти по-често от останалите европейци



 

Летният сезон тръгва с 10-15% по-високи цени

автор:Дума

visibility 435

/ брой: 58

Цената на яйцата гони световен рекорд

автор:Дума

visibility 428

/ брой: 58

Париж готов на война с Русия за Одеса

автор:Дума

visibility 557

/ брой: 58

ВМРО-ДПМНЕ отлага промените в конституцията

автор:Дума

visibility 433

/ брой: 58

Евросъюзът отстъпва пред фермерите

автор:Дума

visibility 426

/ брой: 58

Накратко

автор:Дума

visibility 399

/ брой: 58

Десница по дьо Сад

автор:Александър Симов

visibility 459

/ брой: 58

Обирът на руските активи

автор:Юри Михалков

visibility 510

/ брой: 58

Особена порода

visibility 447

/ брой: 58

Престъпен интерес на ЕС

автор:Юри Михалков

visibility 614

/ брой: 58

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ