Вълчи нрави

Какви неща стават по света. Заради човешка грешка на държавен служител, оставила милиони без ток в Тайван, министърът на икономиката подаде оставка. У нас подобен героизъм е немислим. За къде по-сериозни неща, свързани с националните интереси, живота и здравето на всички българи, министри не само дума не обелват за оставка, ами и получават нови шансове.
Кой пое отговорност за провалената кандидатура на Ирина Бокова за генерален секретар на ООН? Мълчите, нали. Оплетохте се като патета в кълчища, лъсна организираната ви антикампания, а отгоре на това и "отличниците" са на сухо. Сигурно Кристалина Георгиева не страда в Световната банка колкото 7 милиона българи. Цял свят ни се подиграва, че провалихме себе си.
Кой ще поеме отговорност за скандалното безобразие със системата за спешни повиквания, прословутия тел. 112? Че работи на магия, вече знаят и децата. Че няма поддръжка и е въпрос на късмет, че линейките и пожарните все още пристигат до местоназначението си. Мълчите, нали. Защо? За да разпределите утре милиони на свои хора, за да направят всичко отначало. А милионите животи, които заложихте? Те нищо не струват.
Мълчите за безхаберието, довело до трагичните наводнения в Бисер и Мизия. За съсипаните производства и разпродадените активи. За провалените енергийни проекти на България да питаме ли? А за поклоните пред чужди господари? За делата и процедурите, с които Брюксел заробва за милиарди и внуците ни? За далаверите по САПАРД и във фонд "Земеделие", чийто пребит шеф министър стана? За подслушването и полицейщината? За мръсния въздух, за боклука, за дадените вместо за заплати и пенсии милиарди за перки в плодородните ни земи? А за съсипаното здравеопазване? За обезбългареното училище пак ли няма основание да се искат оставки? Има. Дори и в аванс за следващите, които ще продължат да ни ликвидират.
Имената само сменяте, нравите остават същите.