Това, което не искате да видите в Рим

Наричат го Вечния град, една от най-популярните туристически дестинации в света, град на романтика и култура... Рим е известен с историческите си забележителности и специфичната си атмосфера. Суперлативите за него са безкрайни, но рядко се споменават неприятните гледки, които се наблюдават успоредно с красотата му.

---

Има редица неща, които не сте настроени да видите, слизайки от модерните римски летища "Чампино" или "Фиумичино". Реалността обаче показва, че там, където минават милиони туристи, няма как да не присъстват и последствията от действията им.

Боклукът



Да, не сте в София, а в Рим. И в столицата на Италия по улиците се валят празни пластмасови бутилки, хартии, кутии от джелато (сладолед), че дори и тенекиени кутии от бира. Кошчетата за отпадъци по тротоарите често са препълнени, около тях се трупа още смет, която може да остане несъбрана цял ден. Когато обаче в първия ден от престоя си в Рим видиш, че покрай външните стени на Ватиканските музеи се е появила близо еднометрова купчина импровизирано сметище, те хваща страх къде точно си попаднал и навсякъде ли е така. Задаваш си въпроса какво прави в същото време местната "Чистота" и защо по улиците няма мургави метачи с оборудване за почистване като отпреди 20-30 години.
Боклуци по улици и зелени площи за съжаление има не само в историческия център на града, а и в покрайнините му, което става видно при напускането на града в посока към летището.
Рим заприличва все повече на София с миризливите си контейнери за смет, поставени точно пред входовете на жилищните сгради, които в края на деня са препълнени и обградени с още толкова боклуци. Колите на сметопочистващите фирми имат само шофьор, който не слиза от мястото си, а подхваща странично кофите с "щипци" и каквото влезе в пастта на камиона, влезе. Останалото се почиства допълнително, но явно става във време, в което туристите спят дълбоко.


Бездомници и просяци



Уви, площадът "Свети Петър" пред едноименната базилика във Ватикана не е само място за поклонение на вярващите. Колонадата, проектирана от известния Джовани Бернини, вечер и нощем се превръща в дом за десетки бездомници. Те се появяват още по улицата на смирението - "Виа дела Кончилиационе", която води към площада, спят по стълби на църкви, пред магазини, в малки съседни улички. Бездомниците са от всякакви националности и раси и често шокират туристите с числеността си. Периодично папата става автор на благотворителни инициативи не само с осигуряване на храна, но и на спални чували, дрехи и дори душове за бездомните хора, настанили се около дома му.
Просяците също не са непозната гледка във Вечния град. Има ги и около големите исторически забележителности, и в по-отдалечените, но оживени места. Когато обаче видите полулегнал просяк в молеща се поза насред малко площадче, по което минават огромен брой туристи, а между тях се опитва да си пробие път някоя и друга кола, се питате, защо не се намесва полицията!?

Търговията и бельото



Ако си мислите, че гащите и чорапите, натрупани в кашони по сергии са запазена марка само в българската столица, много се лъжете. На изненадващи места по тротоарите в Рим ще видите импровизирани пазари с кашони от банани, в които се продават на ниски цени бельо, рокли, шапки, дори обувки. Търговците видимо не са местни хора, а купувачите са всякакви - от възрастни туристки, закъсали за удобни джапанки, до местни хора, които не могат да си позволят да пазаруват от съседните бутици. Във всеки случай гледката е подтискаща и не показва съвременната страна на Рим.
За туристите са досадни и търговците по улиците, които продават ръчноизработени дървени чудатости, имитиращи оригинални изделия от Африка. Други пък преследват семейства с деца в опита да пробутат светещи джунджурии и гумени играчки, които редовно се срещат по селските събори у нас.
Търговците рядко се смущават от полицията и често разстилат покривки насред тротоари или на площад "Навона" например, за да продават имитации на оригинални дамски чанти или парфюми. В опит да припечелят някое евро, изпаднали емигранти опъват маси с всякакви предмети - от ключодържатели през адаптори за мобилни устройства до ветрила. Безспорно най-практични посред лято са уличните продавачи на чадъри за предпазване от слънце, на стикове за селфи, на сламени шапки и на студена вода. Те извират на всеки ъгъл, пред всеки исторически обект и туристите трябва непрекъснато да са нащрек за поредното търговско предизвикателство, което ги дебне.

Старо метро - грозно метро

Когато едно метро остарее, то става грозно. Това поне показва римската подземна железница. По стените на някои от ескалаторите му има течове и петна от мухъл. Други пък не работят или изобщо липсват на изходите. Тъй като пътниците са много, вечно има опашки по машините за продажба на билети, а хаосът изглежда огромен. За много от посетителите е странно, че в подземните галерии е изключително топло, което допълнително подсилва чувството за безпорядък и застоялост. Вихрушката от тела повлича към тесни перони, които на определени станции така се задръстват, че съществува реална опасност някой да бъде изблъскан на релсите.
За свикналите с движението на българските влакчета, които винаги пристигат отляво, римското метро е объркващо. Никога не знаеш от коя страна ще дойде, нито от ляво или дясно ще се отворят вратите, за да излезеш.
Въпреки че оставащите минути до идване на първата мотриса се изписват на табла, както и у нас времето е относително понятие. Една минута може да значи и три, а след като изтече предполагаемото оставащо време, остава надписът "in arrivo" и очакването, че във всеки един момент от близките минути пред вас ще изскочи отляво или дясно влакчето.

Бебешка полиция, моля!

Следващото нещо, което ще остави странен привкус от Рим поне за повечето майки, е наличието на бебета и малки деца навсякъде и по всяко време. Ако педиатърът на малчуганите ви е набил надълбоко в мозъка веруюто "Децата през лятото да са на слънце до 11 ч. и след 17 ч., с шапки и под навеси", то вие няма как безразлично да гледате на децата на другите туристи. Като че ли, за да ви шокират и скандализират, те групово са се наговорили да изкарат цялата си маловръстна челяд под жаркото слънце при 33 градуса и да я разкарват из разни колизеуми, форуми, площади и изобщо места без почти никаква сянка. Почти новородени бебета в кенгура или петгодишни деца в бебешки колички кръстосват в юлските жеги задушни музеи и се тъпчат в превозни средства. И така, докато съвестната българска майка иска да закрещи от дъното на страдащата си душа "Няма ли тук полиция?"
Хубавото на всички грозни или особени страни на Рим е, че българинът може да се почувства там като у дома си. Странно му е, че във Вечния град има чудати гледки, но му е удобно като вкъщи.